Решение № 14211 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2009 г.

Решение № 14211 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8597/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Явор Георгиев Дашев, Мирослав Георгиев Дашев, Божидар Петров Петров, Александър Петров Петров, Евдокия Александрова Петрова, Светлана Божилова Панева, Богдана Божилова Чонос, Елена Георгиева Пантелеева, Александър Георгиев Пантелеев, всички от гр. София, против решение от 13.04.2009 г., постановено по адм. дело № 636/2005 г. на СГС, АО, III"е" състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът - председателя на Столичен Общински съвет не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С обжалваното решение СГС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Явор Георгиев Дашев, Мирослав Георгиев Дашев, Божидар Петров Петров, Александър Петров Петров, Евдокия Александрова Петрова, Светлана Божилова Панева, Богдана Божилова Чонос, Елена Георгиева Пантелеева, Александър Георгиев Пантелеев за прогласяване нищожността на заповед № РД-40-773/31.08.1984 г. на зам. председателя на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ, с която е отчужден недвижим имот, представляващ незастроено дворно място, съставляващо имот пл. № 1, включен в парцел ХIV от квартал 224 по плана на гр. София, местността "Павлово - Бъкстон - Триъгълника", находящ се на ул. "Петър Тонев" № 25 от Атанас Петров Божилов, от наследниците на Божил Петров Божилов, от Мария Николова Божилова, Светлана Божилова Панева, Петър Божилов Петров и Богдана Божилова Чонос. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от зам. председателя Стоил Лозев, видно от приетата графологическа експертиза, при надлежно делегирани правомощия по реда на чл. 95, ал. 2 ЗТСУ (отм.) с решение № 5 от 12.12.1983 г. на СНС, поради което е валиден административен акт. Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Предвид датата на издаване на оспорената като нищожна заповед - 31.08.1984 г., приложимият правен режим е този на чл. 95 ЗТСУ (отм.), в редакцията след изм. с бр. 45 от 8.06.1984 г. Съгласно ал. 1 на чл. 95, недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния, съответно на общинския народен съвет, при който е създаден Съвет за строителство и селищно устройство. Според ал. 2 на същия текст изпълнителният комитет на Столичния народен съвет със съгласие на министъра на строителството и селищното устройство може да реши функции на председателя на изпълнителния комитет по отчуждаване недвижими имоти и обезщетяване на собственици да се предоставят на негов заместник, както и на председателите на изпълнителните комитети на районните народни съвети, т. е. към момента на издаване на заповед № РД-40-773/31.08.1984 г. на зам. председателя на Изпълнителния комитет на Столичен народен съвет законът е предвиждал конкретни правомощия на председателят на Столичен народен съвет да бъдат делегирани на неговите заместници, но при спазване изискванията на ал. 2. От представеното по делото решение № 5 от 12.12.1983 г. на СНС се установява, че съвета е приел разпределение на ръководството на дейностите между членовете на СНС. Разпределението на ръководните функции по отношение на специализираните органи между заместник-председателите и секретаря на ИК, извършено на сесия на СНС, обаче обратно на приетото от СГС не представлява делегиране на правомощия на председателя на неговия заместник по чл. 95, ал. 2 от ЗТСУ (отм.). Това разпределение, извършено на основание чл. 64 от ЗНС (отм.), има предвид права и задължения на членовете на ИК на СНС във връзка с осъществяването на дейността на съветите по този закон. Законът за териториално и селищно устройство е специален спрямо ЗНС и правомощията на председателя на ИК по отчуждаването на недвижимите имоти и обезщетяването на собствениците могат да бъдат делегирани на негов заместник само при изпълнение на изискванията на чл. 95, ал. 2 от ЗТСУ (отм.), което в случая не е налице. Предвид изложеното при неправилно тълкуване и прилагане на закона, СГС е приел, че заповед № РД-40-773/31.08.1984 г. не се явява нищожна, като подписана от некомпетентен орган, тъй като е подписана от зам. председателя на ИК на СНС, който е бил оправомощен за това съгласно решение № 5 от 12.12.1983 г. на СНС. Решението следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което се обяви за нищожна заповедта. Разноски не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждане. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,