Решение № 12377 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 195/2020 г.

Решение № 12377 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 195/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на главния архитект на община П. и на "АБ КЪЛЕКШЪН" ООД гр. П. чрез техните пълномощници срещу решение № 1975/16.10.2019 г. по адм. д. № 980/2019 г. на Административен съд П. Считат обжалваното решение за недопустимо като постановено по недопустима жалба и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба - С. Д., П. Д., З. Т., Л. С., И. В., Н. Замяркова и С. Д. чрез своите процесуални представители в писмени становища и в съдебно заседание намират касационната жалба за неоснователна. Ответниците З. К. и Л. М. не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и за допустимост и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от С. Д., П. Д., З. Т., Л. С., И. В., Н. З., С. Д. З. К. и Л. М. срещу разрешение за строеж № 10 от 15.01.2019 г., издадено от главния архитект на община П. за обект "Ново ниско и високо застрояване" в УПИ VII-449 общ., кв. 9 по регулационния план на кв. "Въстанически – север", гр. П., поземлен имот с идентификатор 56784.530.210 по кадастралната карта на гр. П. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспорващите са закупили от "Айлин – Строй" ЕООД права на строеж върху самостоятелни обекти – апартаменти ведно с изби в жилищна сграда с подземни етажи и магазини в УПИ VII – 449, целия с площ 455 кв. м., кв. 9 – нов, по плана на кв. "Въстанически - север", гр. П. Във всеки от нотариалните актове е посочено, че цената на правото на строеж е заплатена на продавача преди изповядване на сделките, като за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти е поставено отлагателно условие - след изплащане на паричните задължения на купувачите по договор за строителство, сключени с продавача. На дружеството "Айлин Строй" ЕООД като възложител – собственик на недвижим имот по силата на нот. акт № 53, том 44/04.10.2007 г., е издадено разрешение за строеж № 561/25.10.2007 г. за обект: "Жилищна сграда с подземни гаражи и магазини" в УПИ VII – 449 общ., кв. 9 по плана на Въстанически – север, гр. П. Видно от приложената скица № 15-361873/28.07.2017 г., издадена от СГКК – П., в кадастралния регистър на недвижимите имоти оспорващите в настоящото производство са отразени като носители на правото на строеж върху ПИ 56784.530.210. Като носители на правото на строеж оспорващите са заинтересовани лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ да обжалват издаденото разрешение за строеж № 10 от 15.01.2019 г. на главния архитект на община П. Според съда оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. По делото няма спор, че административният орган, макар да е признал качеството на оспорващите като заинтересовани страни – носители на ограничени вещни права върху имота, не ги е уведомил за образуването на производството и е ограничил правото им на участие. По смисъла на чл. 168, ал. 4 от АПК при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Административният орган не е изяснил изяснил релевантните за производството факти и е допуснал нарушение на правилата на чл. 148, ал. 5 във връзка с чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, което е довело до незаконосъобразност на крайния за производството административен акт. По аргумент от чл. 142 във връзка с чл. 149 от ЗУТ незаконосъобразността на издаденото разрешение за строеж като последица налага и отмяната на съпътстващите го инвестиционни проекти. Така постановеното решение е допустимо като постановено по допустима жалба. В периода 2008 г. – 2009 г. "Айлин Строй" ЕООД е продало на оспорващите правото на строеж на самостоятелни обекти в разрешената за строителство жилищна сграда под отлагателно условие за придобиване на собственост върху недвижимия имот. Във всеки от нотариалните актове е посочено, че цената на правото на строеж е заплатена на продавача преди изповядване на сделките, като за прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти е поставено отлагателно условие - след изплащане на паричните задължения на купувачите по договор за строителство, сключени с продавача. Част от оспорващите представят документи за плащане и декларации с нотариална заверка на подписите, в които "Айлин – Строй" ЕООД, чрез управителя си С. А., е удостоверило, че по сделките са сбъднати отлагателните условия за придобиване право на собственост върху недвижимите имоти. В тази насока съдът правилно е отбелязъл, че постигнатото между страните съгласие не позволява да се установи дали са имали предвид прехвърляне на собствеността върху самостоятелни обекти в сградата и общите й части без терен или ведно с идеални части от терена. Това обстоятелство обаче не елиминира собствеността в лицето на оспорващите върху правото на строеж в имота. В случая оспорващите се легитимират като носители на право на строеж върху имота, за който е издадено обжалваното разрешение за строеж. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ заинтересовани да обжалват разрешение за строеж в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. В разглеждания аспект адекватно решаващият съд е отбелязъл, че за наличието на правен от оспорване интерес е достатъчно удостоверяването на едно от качествата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ - възложител, собственик или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, какъвто е настоящият случай. Качеството на заинтересовани страни имат и оспорващите З. Кирев и Л. М., тъй като с влязлото в сила решение по гр. д. № 2148/2014 г. на районен съд П. с нарочен диспозитив не е постановено погасяване на правото им на строеж, а и проведеното производство е с друга страна - "Рози-21" ЕООД. Настоящата инстанция споделя и доводите на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказтелства да са приключили искови производства по общия ред с влезли в сила съдебни актове, които да установяват погасяване на процесните вещни права или да отричат тяхното възникване и както административния орган, така и административният съд следва да съобразят конститутивния ефект на представените титули за собственост, респективно и наличието на правен интерес за оспорващите да участват в административното производство и да търсят съдебна защита. В случая е налице неблагоприятно засягане на учреденото в полза на оспорващите право на строеж с издаденото в полза на "АБ Кълекшън" ООД разрешение за строеж, чиито инвестиционни проекти не предвиждат изграждане на жилищната сграда. В конкретния казус не може да се приеме твърдяното пред административния орган за изтекла погасителна давност по отношение на учредените права на строеж. В тази насока следва да се има предвид постановката на ТР № 1/2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г. на ОСГК, според което ако собственикът на земята учреди право на строеж за отделни обекти в сграда, като се задължи да я построи, какъвто е настоящият случай, така учреденото право на строеж за отделните обекти в сградата никога не ще се погаси по давност. Но дори и без съблюдаване на посоченото тълкуване решаващият съд правилно е изтъкнал, че въпросът за погасяване правото на строеж е въпрос на гражданския съд и е извън административното производство, в което следва да бъдат съблюдавани учредените права на строеж. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено по допустима жалба като подадена от лица с правен интерес, посочен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. По отношение правилността на обжалвания съдебен акт настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че към датата на издаване на обжалвания административен акт разрешение за строеж № 561/25.10.2007 г. е загубило своето правно действие. В този аспект законосъобразен е изводът на решаващия съд, че загубата на правното действие на издаденото разрешение за строеж не води до погасяване правото на строеж. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния и процесуалния закон. Административният орган е съобщил на оспорващите издаденото процесно разрешение за строеж, с което на практика е признал качеството им на заинтересовани страни-носители на ограничени вещни права върху имота. Настоящата инстанция намира за законосъобразен извода на решаващия съд, че административният орган е ограничил правото им на участие в административното производство по издаване на оспореното разрешение за строеж, като не ги е уведомил за образуването на производството. Съгласно чл. 168, ал. 4 АПК при всички случаи, когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт, е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна. Само на това основание оспореното разрешение за строеж ведно със съпътстващите го инвестиционни проекти подлежи на отмяна. В разглеждания смисъл съдът правилно е изтъкнал, че носителите на право на строеж в един имот могат да поискат издаването на ново разрешение за строеж, респективно да се противопоставят на допуснатото с обжалваното разрешение за строеж ново строителство, което би засегнало притежаваните от тях права на строеж. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен такъв и го е отменил, съдът е постановил решение при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и решението като валидно, допустимо, материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба З. Т., Л. С., И. В. и Н. З. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв. съобразно представен списък на разноските и договори за правна помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,