Решение № 12444 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8286/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) против решение 4246/29.06.2021 г., постановено по адм. д. 107/2020 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Г. Мицева оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение 4246/29.06.2021 г., постановено по адм. д. 107/2020 г. по описа на АССГ е отменено Уведомително писмо с изх. 02-220-6500/24 от 31.01.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площи за кампания 2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, върната е преписката за ново произнасяне със задължителни указания по прилагането на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в приключване на административното производство преди стабилизиране на Заповед РД46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за 2015 г. Решаващият съд е приел, че тази заповед има пряко значение за съдържанието на оспореното уведомително писмо, което е издадено по време на висящо съдебно производство за оспорването й, приключило с отмяната й в частта относно площите в землището на с. Вещица, заявени за подпомагане от Г. Мицева за кампания 2015 г. Допълнително АССГ се е аргументирал и с несъобразяване с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, което възпрепятства и проверката относно правилното приложение на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд в изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 от АПК е извършил преценка относно всички основания за отмяна на оспореното пред него уведомително писмо, в резултат на което е обосновано е приел, че в административното производство е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което оказва влияние върху съдържанието на административния акт и е квалифицирано като съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Административният орган е приел за установено, че заявените от Г. Мицева площи са недопустими за подпомагане площи и отказва плащане по схемите за директни плащания. Към датата на издаване на уведомителното писмо заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с които се определя окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампанията 2015 г. е предмет на съдебен контрол и от доказателствата по делото се установява, че тя е отменена в частта относно 15-те парцела на земеделския производител Г. Мицева. Твърдението в касационната жалба, че при обработване на заявлението на Г. Мицева не е използвана базата данни на Министерство на земеделието, храните и горите за специализирания слой, защото спрямо заявените от нея за подпомагане площи е извършена проверка на място не обуславя касационно основание за отмяна на съдебното решение. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производител (приложимата редакция, ДВ, бр. 12 от 2015 г.) Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, а именно Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба за ИСАК). Според установената съдебна практика и задължителното тълкуване на закона, направено с Тълкувателно решение //11.12.2015 г. на Върховния административен съд, разплащателната агенция действа при условията на обвързана компетентност и е длъжна да се съобрази със заповедта на министъра по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата за ИСАК, с която се одобрява окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". В този смисъл доводите на касатора, че в административното производство по издаване на уведомителното писмо са извършени проверки на място и въобще не е съобразявано дали площите са включени или не в специализирания слой, одобряван със заповед на министъра, противоречат на закона и предоставените на ДФЗ правомощия. Първата предпоставка за прилагане на схемите за директни плащания за площ е да са заявени за подпомагане площи, които са включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане, след което разплащателната агенция осъществява проверки относно наличието на останалите специфични изисквания за одобряване на подпомагането. Следователно не е основателно становището на касационния жалбоподател, че Заповед РД-46-236/01.03.2016 г. за одобряване на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане е без правно значение за производството по издаване на уведомително писмо от 31.01.2018 г. и нейната отмяна с влязло в сила съдебно решение не е възможно да окаже влияние върху неговото съдържание. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция, включително и относно допълнителните основания за отмяна на административния акт, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 1080 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. Договореното (л. 31 от делото) и заплатено (л. 32 от делото) адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което и не са налице предпоставки за неговото намаляване. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение