Решение № 4531 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2009 г.

Решение № 4531 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11335/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Акил Мохамед Радат, гражданин на Ирак, срещу Решение № 347/03.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, в частта с която е постановен отказ от предоставянето на хуманитарен статут. Жалбоподателят излага подробни съображения, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответната страна - председателя на ДАБ, чрез юрк. Станкова, счита така подадената жалба за неоснователна, законосъобразност на оспорвания административен акт и иска отхвърляне на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ и по съществото си е основателна. Административното производство е започнало по молба от Акил Мохамед Радат, гражданин на Ирак, (вх. № 360/27.04.2009 г. при РПЦ - София), с искане за предоставяне на закрила от Република България. С депозиране на молбата за закрила председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал молителя чрез писмени указания на разбирам за него език - арабски, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 28.04.2009 г., на 20.05.2009 г. и на 04.06.2009 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя. Видно от същата, причина за напускането на държавата на произход от страна на молителя е породения в него страх за живота и здравето му вследствие на получени заплахи от неизвестно лице. Поддържа се, че посредством телефонно обаждане на 28.03.2009 г. е отправено заплаха за живота му, в качеството му на полицай, заплашващото лице го определил като предател Молбата се обосновава с извършено вече убийство на негови колеги, станало на 03.03.2009 г. на контролен пост в град Мосул. След изясняване на бежанската история и на основание приложена по делото обобщена справка за ситуацията в Ирак с вх. № 180/20.01.2009 г., интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ с вх. № УП3687/06.07.09 г., в което мотивирал предложение да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут и на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Противоположно становище относно закрилата по чл. 9 от ЗУБ е застъпена в становище с рег . № УП 3687/31.07.09 г. от дирекция "Методика на производството и процесуално представителство". Становището е обосновано с оглед данните за държавата на произход на жалбоподателя, съдържащи се в справка под № 0304-742/29.07.2009 г. и установяващи липсата на "безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". По делото е представено писмо до председателя на Върховният административен съд под № 0304-742/29.07.2009 г. при ДАБ, придружено от справка за обстановката в Ирак под № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ и Меморандум относно насоките за определяне критериите на ВКБООН за оценка нуждата от международна закрила на иракските лица, търсещи убежище (април 2009). С обжалваното решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е постановил откази за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. В частта, касаеща постановения отказ за предоставяне на хуманитарен статут и предмет на настоящото производство, административният орган приел, че искането на Акил Радат следва с оглед бежанската му история, поддържаните твърдения и данните по преписката да бъде разгледана по същество единствено по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решаващ мотив за постановения отказ е приетото за установено от административния орган обстоятелство, че "отсъстват основания, към който и да било район или провинция на Ирак да се приложи класификация за наличие на "безогледно насилие, характеризиращо военен конфликт". Допълващи мотиви са, че актове на насилие има, но същите са с епизодичен характер, че сериозните изблици на насилие се пресичат решително от иракските сили за сигурност, както и че "сигурността в град Мосул и общо в провинция Нинева е един от най - сериозните проблеми в момента в Ирак". Прието е също така, Радат не принадлежи към рискова социална група сред които са офицерите от полицията, участвали в законни акции срещу терористи. Изрично е посочено, обстановката в провинция Нинева и град Мосул ескалира от 2006 г., като през различните периоди мотивите и противоборстващите страни се променят. Като доказателство по делото, установяващо позицията на ВКБООН към април 2008 г. относно необходимостта от международна закрила на иракските граждани, е представено писмо от представителството на организацията в страна. С него се установява, че иракчаните от Южен и Централен Ирак следва да се считат за бежанци по смисъла на Конвенцията за бежанците от 1951 г., а тези от Северен Ирак подлежат на индивидуална преценка. Съдът счита за неотносима към предмета на доказване по делото, справка под № 2217/30.07.2009 г. на ДАБ и касаеща положението на "йезидите" в Ирак, поради което същата не следва да бъде обсъждана. При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав, счита че отказът да предоставяне на хуманитарен статут е постановено от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административния орган, подхождайки формално при разглеждане бежанската история на молителя не е изпълнил задължението си, произтичащо от общата норма на чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и въз основа на това да изложи ясни и последователни съображения (мотиви) относно взетото решение. В случая са налице вътрешно противоречиви мотиви както спрямо принадлежността на молителя към рисковите социални групи, така и по отношение обстановката и сигурността на иракските граждани, установени в град Мосул. Нещо повече, съдът счита, в решението липсва ясно заявено твърдение относно факта - има или няма въоръжен конфликт в град Мосул и провинция Нинева към момента на издаване на административния акт. Конкретиката на обстановката в Ирак, се налага с оглед спецификата на конфликта в тази страна и неговото видово и териториално проявление. Изследването и обсъждане на факта, налице ли е "безогледно насилие", има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. Към административната преписка има данни за актуална информация относно обстановката в Ирак изх. № 2122/20.07.2009 г., която обаче не е приложена по делото, заради което отказът се явява необоснован. При новото разглеждане на молбата трябва да се изследват фактите относно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ при актуална информация за обстановката в провинцията, от която идва кандидата. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 3 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК