Решение № 8117 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Л. Г. П., чрез адв. Р. Николов и от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител С. Мирчева против Решение 5570 от 18.02.2025г., постановено по адм. дело 3082/2024г. по описа на Административен съд София град.

С касационната жалба на Л. Г. П., е оспорено Решение 5570 от 18.02.2025г., постановено по адм. дело 3082/2024г. по описа на Административен съд София град (АССГ) в частта, с която е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт (РА) Р-22002223001087-091-001/11.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 240/20.02.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 251/22.02.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП.

Изложени са доводи че първоинстанционното решение, в обжалваната му част е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда по спорните по делото въпроси относно началното салдо към 01.01.2015г. и включване в разходната част за 2016 г., 2017г. и 2018 г. на суми, представляващи пазарната цена на закупените недвижими имоти, вместо действително платената цена, установена с нотариални актове и банкови документи. Твърди се, че доводите на съда за определяне на разходите за покупка на трите недвижими имоти по пазарни цени, аргументирани с разпоредбата на чл.77 от ЗДДФЛ, във вр. чл.16 от ЗКПО са логически объркани и юридически незаконосъобразни. Акцентира се, че ревизията е по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК, поради което разпоредбите за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане са неприложими. Счита, за счетоводно и финансово обосновано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), че в паричните потоци могат да участват само документално доказани разходи, като в случая това са платените суми по нотариални актове. Оспорва и изводите на съда за признаване на разходи за покупка на имот в Р Гърция по пазарна цена, определена от данъчната администрация на Р Гърция след съпоставка с цената на продажба на друг имот по същото време и в същия район. По отношение на третия имот закупен през 2018г., се твърди, че разходите не само са определени неправилно по пазарна цена, вместо по нотариален акт, но цялата платена сума по банков път неправилно е включена като разход на Л. П., без да се отчете режима на СИО и да се редуцира разхода до 1/ 2 част от платената цена.

По подробно развити съображения в тези насоки и като се позовава на заключението по назначената ССЕ, претендира отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА в частта, в която не е бил отменен. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът по тази касационна жалба Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП е оспорено Решение 5570 от 18.02.2025г., постановено по адм. дело 3082/2024г. по описа на АССГ, в частта му, с която е отменен РА Р-22002223001087-091-001/11.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 240/20.02.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, само в частта на определените задължения по ЗДДФЛ за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., в общ размер на 29 851,99 лв. главница и лихви.

В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на така постановения съдебен акт в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че позоваването на съда на заключението на ССЕ е неправилно и това е довело до формиране на погрешни правни изводи за редуциране до 1/ 2 на разходите за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. за издръжка и живот, разходите за прехвърляне на закупените имоти в Гърция, за платена адвокатска такса, за платените местни данъци и такси и за застраховки на автомобил. Счита, че след като тези разходи са платени от банкова сметка на Л. П. и видно от паралелната ревизия на съпруга и П. П., не са включени в неговите разходни части, то неправилно са редуцирани от съда до 1/ 2. Оспорва извода на съда за недоказани разходи в размер на 34 391,50 лв. за подобрение на недвижим имот в [населено място], [наименование], общ. Перник. Оспорва и извода на съда за недоказани разходи в размер на 94 967,17 лв., представляващи декларирана финансова загуба от предприемаческа дейност по управление на кафене в Гърция. Претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния РА. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба Л. Г. П., чрез адв. Николов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество жалбата на Л. П. е частично основателна, а на Директора на Дирекция ОДОП София е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на РА Р-22002223001087-091-001/11.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 240/20.02.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, с който на Л. Г. П. са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в общ размер на 75 765,55 лева и лихви в общ размер на 30 969,46 лева.

Ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. от ДОПК, на основание по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК налице са данни за укрити приходи или доходи и т.7 на същата разпоредба - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установено е превишение на разходите над приходите, съставляващо укрит приход за всеки от ревизираните периоди 2015 г. 2020 г. и на основание чл.17 от ЗДДФЛ са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа и лихви. Паралелна ревизия е проведена и на П. П. съпруг на Л. П., считано от датата на сключване на граждански брак 30.11.2016г. до края на ревизирания период 2020 г., производството по която ревизия е спряно.

С оспореното решение, Административен съд София град отменя Ревизионен акт Р-22002223001087-091-001/11.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 240/20.02.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП - София, в частта относно установените задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ и лихви за периода 2015 г-2020 г, както следва:

-За сумата над 1 992,22 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015г. до установения с ревизионния акт размер от 1 994,56 лв., както и лихви за сумата над 1 537,37 лв. до сумата от 1 539,17 лв.;

• За сумата над 15 912,14 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016г. до установения с ревизионния акт размер от 16 013,44 лв., както и лихви за сумата над 10 665,43 лв. до сумата от 10 733,ЗЗ лв.;

-За сумата над 2 875,75 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. до установения с ревизионния акт размер от 4 401,24 лв., както и лихви за сумата над 1 635,94 лв. до сумата от 2 503,75 лв.;

-За сумата над 3 628, 55 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. до установения с ревизионния акт размер от 5 861,40 лв., както и лихви за сумата над 1 696,26 лв. до сумата от 2 740,06 лв.;

-За сумата над 3 719,31 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2019 г. до установения с ревизионния акт размер от 8 829,58 лв., както и лихви за сумата над 1 360,53 лв. до сумата от 3 229,87 лв.;

-За сумата над 14 918,71 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. до установения с ревизионния акт размер от 38 665,ЗЗ лв., както и лихви за сумата над 3 944,57 лв. до сумата от 10 223,28 лв. и отхвърля жалбата на Л. Г. П., в останалата обжалвана част

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържание.

По материалната му законосъобразност аргументите на съда съобразно и повдигнатите пред него спорни въпроси са следните:

Съдът е приел, че в хода на ревизията правилно е разрешен първия спорен въпрос относно началното салдо към 01.01.2015г. в размер на 5 000 лева. Съгласно обясненията на РЛ Л. П., към 01.01.2015г. същата е била във фактическо съжителство с П. П. и двамата са разполагали със сумата 311 800,97 лева в брой, представляващи спестен остатък от негови заплати в период от 1998 г. до 2014 г., като тази сума била разпределена по между им, както следва: 83 000 лв. на съпруга и 228 800 на РЛ. Органите по приходите приемат, че Л. П. няма доказани лични спестявания. Позовавайки се на данни от ревизионното производство на П. П. за закупени недвижими имоти и лизингов автомобил, наличност по банкова сметка, дължима издръжка на дете от първия брак, средства необходими за издръжка и живот, органите по приходите приемат, че не са доказани разполагаеми средства на П. в декларираните размери, за да ги предостави на РЛ. Съдът споделя тези изводи, като в допълнение приема, че към 01.01.2015г. не е приложим режима на СИО, доколкото гражданския брак е сключен на 30.11.2016г. и липсват доказателства за предаване или предоставяне на разположение на суми от П. П. на Л. П. по време на фактическото им съжителство. Обоснован е извод, че не е доказано твърдението за разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2015г. над приетия от органите по приходите размер от 5 000 лв.

Относно установените задължения за 2015г.:

Съдът е споделил констатациите на органите по приходите, че не е доказано получаването на суми по три договора за дарение в общ размер от 40 000 лева от В. Р. - дядо на РЛ, поради невъзможността същия да ги спести и предостави. Споделил е и останалите констатации относно включените суми по банкови сметки в началото и в края на периода, декларираните приходи и установените разходи за пътувания в чужбина, закупуване на дружествени дялове, разходи за издръжка и живот, разходи за пътувания в чужбина, за банкови такси, банков превод и др. Кредитирал е заключеното по назначената ССЕ във вариант първи - Таблица 1 за 2015г., съгласно което е допусната техническа грешка при сборуването на сумите за установеното превишение с разлика от 23 лв., поради което отменил РА за сумата над 1 992,22 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2015 г. - 31.12.2015 г. до установения с ревизионния акт размер от 1 994,56 лв., както и лихви за сумата над 1 537,37 лв. до размера на 1 539,17 лв.

Относно установените задължения за 2016г.:

По отношение на приходната част съдът изцяло е възприел констатациите на органите по приходите. Приел е за неоснователно твърдението на РЛ, че от сватбеното тържество на 30.11.2016 г. са получили около 40 000 лв. от роднини и приятели, която сума по равно е разпределена между съпрузите, като се е аргументирал, че твърдението не е подкрепено с документи. Посочил е, че в практиката се приема, че получените суми от гостите по сватбените тържества обикновено са в размера на извършените разходи, освен ако роднините не са дарили по-големи суми от обичайните такива, за което по делото липсват доказателства. Предвид горното, съдът приел, че при изготвяне на паричния поток сочената сума, поравно разпределена между съпрузите /20 000 лв./, правилно не е взета в предвид от ревизиращите органи и от вещото лице.

Спорен е бил въпроса относно включването в разходната част на сумата от 144 833, лева, представляваща пазарната стойност на закупен по нот. акт 199/08.06.2016 г. недвижим имот с продавачи родителите на П. П. и купувач Л. П..

По делото не е било спорно, че с нот. акт 199/08.06.2016 г. за покупко- продажба на недвижим имот, Л. П. купува недвижим имот апартамент в гр.София. Сделката е сключена на 08.06.2016г., а бракът между РЛ и П. П. е сключен на 30.11.2016г. Стойността на продажбата по нот. акт е в размер на 20 000 лева, платена с банков превод. В хода на ревизията е изготвена експертиза за пазарната стойност на недвижимия имот към датата на продажбата му, която е дала заключение за пазарна стойност на имота в размер на 144 833 лева. Тази стойност е приета за разход в паричния поток на РЛ.

В жалбата си до първоинстанционния съд, Л. П. е поддържала възражение относно размера на разходите за покупка на имота с доводи, че следва да се вземе предвид стойността на продажбата, установена с нотариалния акт и документите за банков превод.

Съдът е приел, че правилно ревизиращите органи са включили стойността на разходите по пазарната стойност на имота и не е кредитирал заключението по ССЕ в частта, свързана с несъобразяване с пазарната цена на придобиване на апартамент 55 и приемане на продажната цена в размер 20 000 лв., колкото е отразената в НА 199/08.06.2016 г. цена.

Приел е, че пазарната цена на придобитото имущество е доказателствено релевантен факт за установяване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и в същото време е обстоятелство от значение за определяне данъчната основа. Посочил е, че съдът не е обвързан от материалната доказателствена сила на договора за продажба на недвижимия имот във формата на нотариален акт, тъй като в нотариалния акт с характер на официален свидетелстващ документ е само изявлението на нотариуса, а не и волеизявленията на страните. В случая, сделката била сключена между свързани лица по см. на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, което обстоятелство пораждало съмнение за достоверността на сумата, посочена в НА. Приел е, че в тази хипотеза, чл. 77 на ЗДДФЛ препраща към разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане. Цитирал е разпоредбите на чл.15 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, въз основа на които обосновал извод, че за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане, правилно в хода на ревизията, като разход за закупуване на апартамента е взета пазарната стойност, установена с експертиза.

По отношение на доводите на жалбоподателкта, че сделката прикрива дарение между роднини по сватовство по повод женитбата, съдът е приел, че действителната воля на страните е била сключването на договор за покупко продажба, каквато сделка е изповядана и пред нотариуса.

Съдът е приел, че от разходната част следва да се изключат разходите за ЗОВ в размер на 1 112,96 лв., които не са документално доказани, а в таблицата относно налични парични средства следва се включат малки суми, установени от вещото лице, поради което изчислил превишение на разходите над приходите за 2016г. в размер на 159 121,40 лв., дължим данък в размер на 15 921,14 лв. и лихви 10,665,43 лв. При тези съображения, отменил РА за сумата над 15 912,14 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. до установения с ревизионния акт размер от 16 013,44 лв., както и лихви за сумата над 10 665,43 лв. до сумата от 10 733,ЗЗ лв.

Относно установените задължения за 2017г.:

Съдът е приел, че приходната част е такава, каквато е установена от органите по приходите. Спорът е бил за разходната част на паричния поток.

По делото не е било спорно, че през 2017г. Л. П. купува два недвижими имота в Р Гърция първия, представляващ къща с двор, закупен по нот. акт 108/2017г. за сумата от 60 000 евро, а втория земя с площ от 1590 кв.м., закупен по договор за покупко продажба 6108 от 28.07.2017г. за сумата от 20 000 евро. Цената по нот. акт и тази по договора са преведени по банков път.

След получен отговор от данъчната администрация на Р Гърция за пазарната стойност на закупените имоти, органите по приходите приемат, че пазарната стойност на първия имот съответства на посочената в нот. акт и включват 1/ 2 част от продажната цена от 60 000 евро в разходите на РЛ за 2017г. По отношение на втория имот, органите по приходите приемат, че стойността по договора за продажба не съответства на пазарната стойност на имота. Според изчисленията на данъчните органи в Гърция, действителната стойност на продажбата на втория имот е 117 660 евро, като тази стойност е определена въз основа на информация за продажба на друг сходен имот през 2017 г., от който се установява цена на продажба 74 евро/кв.м. и след умножение на 74 евро/кв.м. по площта на закупения парцел 1590 кв.м., е получена пазарна цена на продажбата - 117 660 евро. При тези факти, в хода на ревизията като разходи за закупуване на двата недвижими имота е включена сума в размер на 173 763,38 лева, представляваща 1 / 2 част от пазарната стойност на двата имота.

Съдът е прима, че правилно ревизиращите органи са включили стойността на разходите по пазарната стойност на имотите, като за първия имот няма разлика с цената по нот. акт, а за втория имот приема, че правилно е установена пазарната стойност по информация от гръцките данъчни органи, поради което не е кредитирал заключението по ССЕ в частта, свързана с несъобразяване с пазарната цена на придобиване на имота земя от 1 590 кв.м. и приемане на продажната цена по договор за покупко- продажба в размер 20 000 евро, от които разходите за РЛ са в размер на половината. Отново се е мотивирал с разпоредбите чл. 77 на ЗДДФЛ, във вр. чл.15 и чл.16 от ЗКПО за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.

По втория спорен въпрос за този ревизиран период, относно редуциране до 1/2 част на разходите за издръжка и живот и за платени такси за прехвърляне на недвижимите имоти в Гърция и адвокатска такса, съдът приема че подхода на ревизиращите органи да вземат предвид тези разходи в пълен размер е неправилен, тъй като РЛ е в режим на имуществените отношения законов режим на общност и същите следва да бъдат редуцирани на половина, поради което кредитирал заключението по изготвената ССчЕ и извършената съпоставка на получените доходи и направените разходи към 31.12.2017 г. съгл. Таблица 3, в тази му част.

При тези съображения, отменил РА за сумата над 2 875,75 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2017 г-31.12.2017 г до установения с ревизионния акт размер от 4 401,24 лв., както и лихви за сумата над 1 635,94 лв. до сумата от 2 503,75 лв.

Относно установените задължения за 2018г.:

Съдът е приел, че приходната част е такава, каквато е установена от органите по приходите. Спорът е бил за разходната част на паричния поток.

По делото няма спор, че с нот. акт 95/26.10.2018г. Л. П. купува недвижим имот жилищна сграда, изградена до степен в груб строеж, находяща се в землището на [населено място], [наименование], общ.Перник за сумата от 315 000 лева, които плаща по банков път. В хода на ревизията е изготвена експертиза за пазарната стойност на недвижимия имот към датата на продажбата му, която е дала заключение за пазарна стойност на имота в диапазон от 491 307 лв. до 543 023 лв. Органите по приходите приемат, че разходите, които Л. П. е направила за закупуване на имота възлизат на 315 000 лева, колкото е платила по банков път, а остатъка от 176 307 лева до пълния размер на пазарната стойност на имота от 491 307 лв. следва да се приемат за разходи на съпруга и. Първоинстанционния съд отхвърля доводите в жалбата за включване в разходната част на 1/ 2 част от продажната цена на имота по нот. акт и документи за банков превод и възприема тезата на органите по приходите за правилна отново мотивирайки се с разпоредбите за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане.

По втория спорен въпрос за този ревизиран период, относно редуциране до 1/2 част на разходите за издръжка и живот, за платени местни данъци и такси и застраховки на автомобил, съдът приема, че подхода на ревизиращите органи да вземат предвид тези разходи в пълен размер е неправилен, тъй като РЛ е в режим на имуществените отношения законов режим на общност и същите следва да бъдат редуцирани на половина.

При тези съображения, отменил РА за сумата над 3 628,55 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. до установения с ревизионния акт размер от 5 861,40 лв., както и лихви за сумата над 1 696,26 лв. до сумата от 2 740,06 лв.

Относно установените задължения за 2019г.:

Съдът е приел, че приходната част е такава, каквато е установена от органите по приходите. За неоснователни са приети твърденията на РЛ за включване в приходната и част на сумата, получена по наследство от баща и С. Й. в размер на 120 000 лева. Приел е за установено, че Л. П. не е родна дъщеря на С. Й., липсват документи относно установеното наследство в размер на 120 000 лв., а освен това е установена невъзможността С. Й. да има спестявания в посочения размер, доколкото е погасявал кредити към банкови институции с наложени ипотеки и е предоставил заемни средства в голям размер на Ел Пи Логистик ЕООД.

Спорен е бил въпроса за включване в разходната част на сума в размер на 34 391,50 лева, представляваща половината от разходите за СМР на недвижим имот, находяща се в землището на [населено място], [наименование], общ.Перник, както и разходите за издръжка и живот в размер на 32 969,18 лева.

Съдът приел, че по делото не е спорно, че имотът е придобит в предходния ревизиран период 2018 г, като същият е бил на ниво "груб строеж", за което е бил издаден Акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа, като в хода на ревизионното производство е назначена експертиза, която е определила пазарна цена на процесния НИ към датата на придобиването му в диапазона от/до 491 307 лв. и 543 023 лв. Със същата експертиза е определена пазарна цена на процесния НИ към датата на въвеждането му в експлоатация в диапазон от/до 560 090 лв. и 619 047 лв. Приел е, че от установения факт, че цената на имота се е увеличила през периода от закупуване до въвеждането му в експлоатация не обосновава извод, че от момента на придобиване на имота до момента на въвеждането му в експлоатация именно жалбоподателката е извършила СМР в имота, които са довели до покачване на пазарната цена към 2019 г. Въз основа на акт за приемане на конструкцията от 07.03.2018 г. и констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 09.03.2018 г. приел, че всички основни видове СМР са изпълнени през 2017 г и 2018 г.

По отношение на разходите за издръжка и живот, съдът отново приема, че следва да се редуцират до 1/2 част, тъй като РЛ е в режим на СИО.

При тези съображения, отменя РА за сумата над 3 719,31 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2019 г.-31.12.2019 г. до установения с ревизионния акт размер от 8 829,58 лв., както и лихви за сумата над 1 360,53 лв. до сумата от 3 229,87 лв.

Относно установените задължения за 2020г.:

Съдът е приел, че приходната част е такава, каквато е установена от органите по приходите.

Спорен е бил въпроса за включване в разходната част на сума в размер на 94 967,17 лева, представляваща финансова загуба и редуциране на разходите за издръжка и живот до 1 / 2 част.

Съдът приел, че неправилно в паричния поток е отразен разход в размера на 94 967,17 лв., представляващи финансова загуба от дейност по стопанисване на кафене в Гърция. Приел е, че ревизиращите органи не са отчели, че за целта е подадена ГДД на 04.09.2021 г. в Гърция за облагане с данък върху доходите за 2020 г., като загубата е вписана от жалбоподателката. По делото няма представени писмени доказателства, от които да е видно, че декларираната загуба е покрита с парични средства на П.. Посочил е, че загубата е финансов резултат, който се приспада след реализиране на положителен финансов резултат. При прекратяване на дейност, непренесените и невъзстановени загуби от мястото на стопанска дейност се пренасят до изтичане на 5-годишния срок от възникването им.

По отношение на разходите за издръжка и живот, съдът отново приема, че следва да се редуцират до 1/2 част, тъй като РЛ е в режим на СИО.

При тези съображения, отменя РА за сумата над 14 918,71 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2020 г.-31.12.2020 г. до установения с ревизионния акт размер от 38 665,ЗЗ лв., както и лихви за сумата над 3 944,57 лв. до сумата от 10 223,28 лв.

Касационната жалба на Л. Г. П. е частично основателна, по следните съображения:

Ревизията е повторна, след отмяна на първия РА с Решение 249/22.02.2023г. на Директора на дирекция ОДОП София и преписката върната на органа за провеждане на нова ревизия.

Ревизия е проведена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 7- декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В случая основанието за извършване на ревизия по особения ред е установен недостиг на парични средства в резултат на съпоставката на извършените разходи с получените доходи, приет за укрит приход.

При формиране на данъчните основи по чл.122, ал.2 ДОПК са събрани паричните средства в началото на периода/в брой и по банкови сметки/ и приходите, и сборът е намален с разходите и паричните средства в края на данъчния период. Съгласно трайно установената съдебна практика, доказателствената тежест в процеса за установяване наличието на обстоятелството по чл.122, ал.1,т.2 и т.7 ДОПК /в случая/ е за ответната страна. Предвид, че приходната и разходната част на паричните потоци на лицето формират извода за установен недостиг на парични средства, приет за укрит приход, то в тежест на приходната администрация е установяването на размера им.

Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението относно приетото начално салдо към 01.01.2015г. от 5 000 лв.

Правилно Административен съд София-град приема, че РЛ няма лични спестявания към 01.01.2015г., а от събраните доказателствата от извършена паралелна ревизия на П. В. П., не се установява, последния да е разполагал със спестявания в брой към 01.01.2015 г., които да и предаде. С Протокол Р-22002223001087-ППД-003 от 21.06.2023 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена паралелна ревизия на съпруга П. В. П.. Установено е, че освен суми, които са налични по банковите му сметки, е бил титуляр по договор за лизинг на автомобил с Мото Пфое ЕООД, закупил е два имота (нива в местност Алепу, община Созопол и нива в землището на гр. Берковица). Същевременно в периода преди 2015 г. П. В. П. е имал брак с друго лице, с които имат едно дете, като разходи за издръжка на детето не са декларирани. С оглед разгледаните факти и обстоятелства, правилно съдът приел, че твърденията на РЛ за налични суми в по-високи размери от 5 000 лв., не са доказани. Освен това, правилно съдът е приел, че липсват доказателства за предаване или предоставяне на разположение на суми от П. П. на Л. П. по време на фактическото им съжителство.

Правилно е разрешен въпроса относно приходните части на паричните потоци за ревизираните години. Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни твърденията на РЛ за по-висок размер на приходите от признатите в хода на ревизията, като настоящата инстанция споделят мотивите, че не е доказана възможността на дарителя дядо на РЛ за предоставяне на суми, както и не е доказано получаването на суми по наследство и от сватбено тържество.

По отношение на признатите от данъчните органи приходи от получени заеми от свързани с РЛ юридически лица, не е имало спор по делото. Но с оглед тезата на член от състава, че данъчните органи са признали приходи за получено финансиране от свързани юридически лица, обективирано в документи от частноправен характер, което не е намерило отражение в данъчните декларации на лицето за периоди 2015 г. 2020 г., следва да се посочи следното:

Признаването на приходи от получени заеми от свързани лица и дивиденти от свързани лица е въз основа на доказателства за сключени договори за заем и банков превод, както и решение на юридическото лице за разпределяне на дивиденти, данъкът за които дивиденти е деклариран и удържан. Дори да се приеме, че доказването на получени заеми от свързани лица е установено с частноправни документи и получените заеми не са декларирани от РЛ, не може да се направи извод, че необосновано в хода на ревизията са признати приходи от свързани с РЛ юридически лица. Но водещия мотив на мнозинството от съдебния състав е, че съдът не може да намали размера на признатите в хода на ревизията приходи, защото с разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК е въведена забрана със съдебното решение актът да се изменя във вреда на жалбоподателя. Освен това необосноваността на РА е основание за отмяната му, а не за изменение на РА във вреда на жалбоподателя.

Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно приел разходи за закупуване на три броя недвижими имоти, определени по пазарни цени, вместо по цени, посочени в нотариалните актове и платени по банков път.

През ревизираните данъчни периоди, Л. П. придобива чрез покупко продажба четири броя недвижими имота, както следва:

1. На 08.06.2016 г. чрез покупко-продажба, - апартамент [номер], в гр. София, [адрес], с площ 96,480 кв.м.;

1. На 28.07.2017 г. чрез покупко-продажба - самостоятелна къща, състояща се от: мазе, включващо складово-спомагателно помещение, с обща площ 54,82 кв.м.; приземен етаж с обща площ 49,95 кв.м.; първи етаж с обща площ 28,03 кв.м. Къщата е разположена в имот с площ 302,45кв.м. в района на община [наименование], Амфиполис, Серес, Република Гърция;

1. На 31.08.2017 г. чрез покупко-продажба - поземлен имот с площ 1590,00 в.м. в района на община [наименование], Амфиполис, Серес, Република Гърция;

1. На 26.102018 г. чрез покупко-продажба еднофамилна сграда (къща) в груб строеж, в [наименование], УПИ ХV-10, 11, кв. 3, находящ се в [населено място], общ. Перник.

За първия, третия и четвъртия имот, органите по приходите определят разходи за закупуването им по пазарни цени, а за втория имот по цена на придобиването, посочена в нотариалния акт, поради това, че същата не се отличава от пазарната.

По делото няма спор, че с нот. акт 199/08.06.2016 г. за покупко - продажба на недвижим имот, Л. П. купува недвижим имот апартамент [номер], в гр. София, [адрес] от родителите на бъдещия си съпруг П. П., с който към този момент е във фактическо съжителство. Стойността на продажбата по нот. акт е в размер на 20 000 лева. Сумата е преведена по банков път. Доказателства, че за покупката на имота Л. П. е платила по-висока цена, по делото не са ангажирани, нито е правена проверка на продавачите. Няма спор, че съгласно присъединените доказателства от първата ревизия е възложена експертиза за определяне на пазарна цена на закупения недвижим имот, като органите по приходите приемат, че извършените разходи са в долната граница от диапазоните на пазарните цени на имота, а именно в размер на 144 883 лв., а не посочената в нотариалния акт сума от 20 000 лв. Няма спор, че жалбоподателката не е оспорила пазарната цена, определена с експертизата от ревизионното производство, а е твърдяла, че при определяне на разходите следва да се вземе предвид сумата посочена в нот. акт. и документи за плащане по банков път.

За да приеме, че правилно в разходната част за покупката на имот са включени разходи по пазарна цена, съдът неправилно приема, че сделката е между свързани лица и оттам обосновал приложимост на чл.77 от ЗДДФЛ, във вр. чл.15 и чл.16 от ЗКПО. Съгласно § 1, т.3, б. а , предл. 4 от ДР на ДОПК, свързани лица са роднините по сватовство - до втора степен включително. В случая, сделката е сключена на 08.06.2016г., а бракът между РЛ и П. П. е сключен на 30.11.2016г., поради което към момента на сключване на сделката продавачите и купувача не са свързани лица. Освен това разпоредбата на чл.15 от ЗКПО изисква сделката между свързани лица да е сключена при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, а разпоредбата на чл.16 от ЗКПО изисква сделката, включително между несвързани лица, да е сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. В случая от покупката на недвижим имот, за купувача не се формира облагаем доход и не възниква задължение за данък върху доход по ЗДДФЛ, затова условието сключване на сделката под пазарната цена, не води до промяна на данъчната основа, нито до отклонение от данъчно облагане. Отклонението от пазарни цени не е равнозначно на отклонението от данъчно облагане. По - високата пазарна цена на имота установява само, че имота е закупен под пазарната му цена, което обстоятелство може да се дължи на най различни съображения на страните по сделката, но не доказва действително направени разходи за закупуване на имот в размер на пазарната цена на имота. Трайно е прието в практиката на данъчната администрация и съда, че при покупка на недвижим имот, разходите за покупката на недвижим имот са в размер, посочен в нотариалния акт, който съгласно чл.179 от ГПК като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл са и указанията, дадени в Решение 249/22.02.2023г. на Директора на дирекция ОДОП София, с което е отменен първоначално издадения РА и преписката върната за нова ревизия. Така на стр.27 от решението, по отношение на определяне на разходите за придобиване на недвижими имоти, е посочено, че стойността им се определя в съответствие с цената, посочена в документа за придобиването. След връщане на делото за повторна ревизия, не са установени нови факти и обстоятелства, които да сочат направени разходи за закупуване на недвижимите имоти на по - висока цена от посочената в документа за придобиване.

Правилен е извода на първоинстанционния съд по втория довод на жалбопадателката, че не се установява сделката по нот. акт 199/08.06.2016 г. за покупко - продажба на недвижим имот да прикрива дарение.

По тези съображения, настоящата инстанция приема, че в разходната част на паричния поток за 2016г. следва да се включат разходите за закупуване на недвижим имот по нотариален акт 199/08.06.2016 г. и документи за плащане.

По отношение на закупения поземлен имот с площ 1590,00 в.м. в района на община [наименование], Амфиполис, Серес, Република Гърция, по делото няма спор, че с договор за покупко продажба 6108 от 28.07.2017г. имота е закупен за сумата от 20 000 евро. Цената по нот. акт и тази по договора са преведени по банков път. Органите по приходите приемат, че стойността по договора за продажба не съответства на пазарната стойност на имота и същата е в размер на 117 660 евро, поради което половината от тази сума следва да се включи в разходната част на паричния поток на РЛ за 2017 г.

Неправилно този извод е споделен от първоинстанционния съд.

Така посочената пазарна стойност не е определена по реда на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, а е приета за установена въз основа на изчисления на гръцките данъчни органи, които въз основа на информация за продажба на друг сходен имот през 2017 г., от който се установява цена на продажба 74 евро/кв.м. и след умножение на 74 евро/кв.м. по площта на закупения парцел 1590 кв.м., получават действителна цена на имота 117 660 евро. Неправилно съдът е приел, че пазарната цена е доказана само въз основа на писмата от гръцката данъчна администрация, при липса на назначена в ревизионното производство експертиза за пазарна цена по реда на Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. В случая не е доказано нито отклонение от данъчно облагане, като основание за включване на разходи по пазарна цена, нито пазарната цена на закупения имот. Затова в разходната част на паричния поток за 2017г. следва да се включат разходите за закупуване на недвижим имот по договор за покупко продажба 6108 от 28.07.2017г.

По отношение на закупения недвижим имот по нот. акт 95/26.10.2018г., представляващ жилищна сграда, изградена до степен в груб строеж, находяща се в землището на [населено място], [наименование], общ.Перник по делото е безспорно установено следното:

Имота е закупен по време на брака на РЛ с П. П.. Стойността на продажбата по нот. акт е в размер на 315 000 лева. Сумата е преведена по банков път от Л. П.. Няма спор, че съгласно присъединените доказателства от първата ревизия е възложена експертиза за определяне на пазарна цена на закупения недвижим имот, като органите по приходите приемат, че извършените разходи са в долната граница от диапазоните на пазарните цени на имота, а именно в размер на 491 307 лв. Няма спор, че жалбоподателката не е оспорила пазарната цена, определена с експертизата от ревизионното производство, а е твърдяла, че при определяне на разходите за покупка на недвижим имот следва да се вземе предвид половината от посочена в нот. акт. цена и документи за плащане по банков път.

Неправилно съдът приема, че в разходната част на паричния поток за 2018г. следва да се включи цялата сума, платена по сделката по банков път от РЛ в размер на 315 000 лв.

На първо място, имота е придобит по време на брака и е СИО, поради което разходите за закупуването му следва да се разделят поравно между двамата съпрузи.

На второ място, липсват доказателства за платена по-висока цена от посочената в нот. акт. Банковия превод, удостоверяващ плащането на цената съответства на цената по нот. акт. Установената по-висока пазарна цена с експертиза не доказва направени разходи за закупуване на недвижим имот по пазарна цена. И тук са относими мотивите на настоящата инстанция, изложени за първия имот, че отклонението от пазарни цени не е равнозначно на отклонение от данъчно облагане, защото от покупката на недвижим имот не се формира облагаема основа и облагаем доход за купувача, затова условието сключване на сделката под пазарната цена, не води до промяна на данъчната основа, нито до отклонение от данъчно облагане. Освен установената разлика между покупната цена по нот. акт и пазарната цена, липсват други обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че сделката е сключена на по- висока от посочената в нот. акт цена. Обстоятелството, твърдяно от приходната администрация, че след една година пазарната стойност на имота се е повишила, а през 2022 г. същия е продаден на значително по-висока цена от посочената в нот. акт 95/26.10.2018г., не доказва по-големи разходи при покупката на имота към датата на сключване на сделката - 26.10.2018г. При представен нот. акт за покупко продажба на недвижим имот, в тежест на приходната администрация е доказването на релевантния факт, че за закупуването на имота са направени разходи над посочените в нот. акт, тъй като въз основа на тази констатация са определени паричните потоци на РЛ и установен недостиг на парични средства, съставляващ укрит приход, като основание за провеждане на ревизията по особения ред.

По изложените съображения, установените от съда превишения на направените разходи над стойността на имуществото и получените доходи за ревизираните години са неправилни за периоди от 2016г. до 2020 г. и следва да се преизчислят, след като се прецени основателността на втората касационна жалба.

Касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е неоснователна, поради следните съображения:

Неоснователни са доводите в касационна жалба относно изводите на съда за редуциране до 1/ 2 част на разходите за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. за издръжка и живот, за прехвърляне на закупените имоти в Гърция, за платена адвокатска такса, за платените местни данъци и такси и за застраховки на автомобил.

По отношение на разходите за издръжка и живот, в хода на ревизията Л. П. е декларирала разходи за издръжка и живот за домакинството, както и, че същите се поделят поравно между двамата съпрузи. Органите по приходите са приели, че за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., разходите за издръжка и живот включват всички покупки съгласно данни на регистрирани по ЗДДС търговци и покупки, платени от българската и гръцката банкова сметка на РЛ. Безспорно е установено в хода на ревизията, че включените разходи за покупки, съгласно данни на регистрирани по ЗДДС търговци касаят покупка на стоки и услуги за домакинството мебели, техника, телекомуникационни услуги и др. Няма спор също, че разходите за плащане на местни данъци и такси, застраховки за автомобил, и такси за прехвърляне на недвижими имоти в Гърция, са разходи на двамата съпрузи, като съсобственици в режим на СИО на право на собственост върху недвижими имоти и движими вещи. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че същите следва да се намалят до половината, като се отчете, че са общи разходи за задоволяване на нужди на семейството. В този смисъл е и разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.

Неоснователен е довода в касационната жалба, че тези разходи за издръжка и живот са платени от банковата сметка на РЛ, затова изцяло следва да се включат в нейната разходна част. Независимо от кого от двамата съпрузи са платени разходите, след като няма спор, че са за задоволяване на нужди на семейството, те се поемат от двамата съпрузи. Още повече, че ако са платени само от банковите сметки на РЛ, същите вече са отразени в графа парични средства по банкови сметки в края на ревизираните периоди на изготвените в хода на ревизията таблици и няма основание за повторното им включване в разходната част на паричните потоци. Неоснователен е и довода в касационната жалба, че след като посочените разходи не са намерили отражение в разходната на част на съпруга при извършената му паралелна ревизия, то съдът не е следвало да ги редуцира до 1/ 2 част. Преценката на органите по приходите да не включат половината от разходите за издръжка и живот в разходните части на паричните потоци на съпруга не може да бъде основание за включването им в пълен размер в разходната част на паричните потоци на РЛ, поради което при съдебно обжалване на РА от РЛ, съдът не е обвързан от тази преценка и правилно е редуцирал разходите за задоволяване на нужди на семейството до 1/ 2 част.

Неоснователен е довода в касационната жалба относно извода на съда за недоказани разходи в размер на 34 391,50 лв. за подобрение на недвижим имот в [населено място], [наименование], общ. Перник. Правилно съдът е приел, че органите по приходите не са доказали извършени подобрения в закупения през 2018 г. недвижим имот и извършени разходи за СМР, а повишаването на пазарната цена на имота за една година от датата на придобиването му до въвеждането му в експлоатация не е основание за включване на разходи.

Неоснователен е довода в касационна жалба относно извода на съда за недоказани разходи в размер на 94 967,17 лв., представляващи декларирана финансова загуба от предприемаческа дейност по управление на кафене в Гърция. Правилно съдът е приел, че разходи за покриване на загубата не са доказани, още повече, че декларираната загуба може да бъде пренасяна в следващите 5 години. Неоснователно се поддържа от касатора, че декларирането на финансова загуба, като финансов резултат за периода, доказва извършено финансиране със средства в този размер. В случая, релевантния факт, който приходната администрация следва да докаже е извършеното финансиране със средства в този размер и направени разходи, а този факт не се доказва с декларирането на финансова загуба, като резултат за данъчния период.

По изложените съображения се налага изводът, че касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София е неоснователна, а решението, в частта с която е отменен РА е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложените мотиви, установените превишения на разходите над приходите през ревизираните години следва да се преизчислят.

По делото е прието заключение по назначена ССЕ, което е дало два варианта за съпоставка на получените доходи и направените разходи през ревизираните години, като в първия вариант взема наличност към 01.01.2015г. в размер на 5 000 лева, а във втория вариант взема наличност към 01.01.2015г. в размер на 228 800,97 лева.

В първия вариант на заключението са изготвени таблици за 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. 2019г. и 2020г. , които са съобразени с информацията и таблиците от РА, като приетите различия в таблиците са изрично обяснени под таблиците.

Съгласно Таблица 1 за 2015г. от заключението, при налични 5000 лв. към 01.01.2015г. и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, като се отчете допусната грешка при сборуването на установеното превишение, се установява превишение на разходите над приходите в размер на 19 922,20 лв.

Съгласно Таблица 2 за 2016г. от заключението, при налични 0,00 лв. към 01.01.2016г., включени разходи за закупуване на недвижим имот 20 000 лв. по нот. акт 199/08.06.2016г., а не както е прието с РА в размер на 144 883 лв., изключени разходи за ЗОВ 1 112,96 лв. и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, се установява превишение на разходите над приходите в размер на 34 238,44 лв.

Съгласно Таблица 3 за 2017г. от заключението, при налични 0,00 лв. към 01.01.2017г., включени разходи за закупуване на недвижим имот 58 674,90 лв. колкото са приели и органите по приходите за първия закупен имот в Гърция, включени разходи за закупуване на втория недвижим имот - 19 587,63 лв., които са 1/ 2 от цената по договор за покупко - продажба, а не както е прието с РА в размер на 1/ 2 част от пазарната цена, включени 1/ 2 част от разходите за издръжка и живот, от такси за прехвърляне на двата имота в Гърция и адвокатска такса от 441 лв. и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, се установява превишение на приходите над разходите в размер на 66 716,32 лв.

Съгласно Таблица 4 за 2018г. от заключението, при налични 66 716,32 лв. към 01.01.2018г., включени разходи за закупуване на недвижим имот 157 500 лв., което е половината от платената по нот. акт сума от 315 000 лв., а не както е прието с РА в размер на 315 000 лева, което е платената от РЛ част от пазарната цена 491 307 лв., включени 1/ 2 част от разходите за издръжка и живот, от разходите за застраховка на лек автомобил и от платени местни данъци и такси, и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, се установява превишение на приходите над разходите в размер на 187 930,80 лв.

Съгласно Таблица 5 за 2019г. от заключението, при налични 187 930,80 към 01.01.2019г., изключени разходите за СМР в размер на 34 391,50 лв., включени 1/ 2 част от разходите за издръжка и живот, от разходите за застраховка на лек автомобил и от платени местни данъци и такси, и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, се установява превишение на приходите над разходите в размер на 150 737,72 лв.

Съгласно Таблица 6 за 2020г. от заключението, при налични 150 737,72 към 01.01.2020 г., включени 1/ 2 част от разходите за издръжка и живот, от разходите за застраховка на лек автомобил, от платени местни данъци и такси, от такси към ЧСИ, от преводи към Община Лозенец, от суми за оборудване на имот в Гърция и след като се вземат предвид всички други наличности, приходи и разходи, приети в РА, се установява превишение на приходите над разходите в размер на 1 550,60 лв.

Настоящата инстанция приема, че следва да кредити заключението на вещото лице по вариант първи, таблици от 1 до 6, тай като същото изцяло съвпада с мотивите на настоящия състав относно установените наличности, приходи и разходи на РЛ, както и правилно включва като наличности за периоди 2018г. 2020г. установеното превишение на преходите над разходите от предходната година.

В този смисъл, установеното от първоинстанционния съд превишение на разходите над приходите за 2015 г. е правилно, след като са неоснователни доводите на касатора относно началното салдо към 01.01.2015г. и при съобразяване на вариант първи, Таблица 1 от заключение по назначена ССЕ за 2015г.

Решението, в частта, с която е отхвърлена касационната жалбата на Л. Г. П. срещу РА, в частта на установени задължения за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 1 992,22 лв., ведно с лихви в размер на 1 537,37 лв. е правилно и следва да се остави в сила.

За 2016г. се установява превишение на разходите над приходите в размер на 34 238,44 лв., дължимия данък в размер на 10 % е 3 423,80 лв. и лихви в размер на 2 295,01 лв. РА е законосъобразен, в частта на установено задължение за данък за 2016 г. в размер на 3 423,80 лв. и лихви в размер на 2 295,01 лв.

Решението на АССГ, в частта с която отхвърлена жалбата на Л. Г. П. срещу РА за сумата над 3 423,80 лв. задължение за данък по чл. 17 ЗДДФЛ за период 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. до размера на 15 915 лв., както и лихви за сумата над 2 295,01 до размера на 10 665,43 лв. следва да се отмени, като се отмени РА в тази част.

За 2017г., 2018г., 2019г. и 2020 г. не се установява превишение на разходите над приходите, поради което РА в тази му части е незаконосъобразен. Предвид, че с оспореното решение само частично е отменен, то настоящата инстанция следва да отмени решението на АССГ, в частта с която е отхвърлена жалбата на Л. Г. П. срещу РА до размера на установените от съда задължения за данък и лихви, като вместо него се постанови решение, с което се отмени РА, в частта на установени задължения за 2017 г. до размера на 2 875,75 лв. и лихви до размера на 1 653,94 лв., за 2018 г. до размера на 3 628,55 лв. и лихви до размера на 1 696,26 лв., за 2019 г. до размера на 3 719,31 лв. и лихви до размера на 1 360,53 лв. и за 2020 г. до размера на 14 918,71 лв. и лихви до размера на 3 944,57 лв.

Разноски:

При този изход на спора се следва отмяна на съдебният акт и в частта му относно присъдените разноски, определени по съразмерност.

Съобразно изхода на правния спор дължимите на оспорващия разноски за първоинстанционното производство (от доказаните разноски за държавна такса и вещо лице 1130 лв.), изчислени съразмерно на уважената част от жалбата, са в размер на 1032 лева. Същите следва да бъдат присъдени в тежест на НАП (така § 1 т. 6 от ДР на АПК). За касационната инстанция не се присъждат разноски, тъй като не са поискани.

Дължимите на НАП (по аргумент от § 1 т. 6 от ДР на АПК) разноски за първоинстанционното производство, изчислени съразмерно на отхвърлената част от жалбата на П., са в размер на 772,87 лева, за касационното производство в размер на 793,57 лева или общо разноски за двете инстанции в размер на 1566,44 лв.

Изчислени по компенсация, Л. П. следва да заплати на НАП разноски в размер на 534,44 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, първо отделение