Решение № 5643 от 30.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, чрез гл. юрк. Л. Сърбинска против решение 81/04.07.2022 г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 114/2022 г., с което е отменено решение 32-99498/25.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна към MRN 21BG002002057635R3 от 24.09.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви в оспорения акт, обосноваващи приложението на чл. 140 във връзка с чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 74, пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. В тази връзка са изложени съображения, че декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация е по-ниска от справедливата й цена в ЕС, съгласно данни от информационната система THESEUS на Joint Research Center (JRC). Изложени са и доводи, че при отхвърляне на декларираната митническа стойност, митническият орган е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-291/15. Посочено е, че констатациите на митническия орган за липса на реално плащане за стоката по процесната декларация, са потвърдени и от заключението на съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът Балкан Фреш Плюс ООД, чрез адв. С. Желязкова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Шумен е било решение рег. 32-99498/25.03.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна към MRN 21BG002002057635R3 от 24.09.2021 г. С оспорения административен акт на Балкан Фреш Плюс ООД са установени допълнителни задължения за мито в размер на 11 723.22 лева и ДДС в размер на 31 652.71 лева, резултат от определена нова митническата стойност за стока 1 - плат от синтетични влакна - 93% полиестер и 7% еластомер RO=1751, с произход Китай на основание чл. 74, параграф 2, б. б) от МКС във връзка с чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и извършена корекция в данните по декларацията. В обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 101, пар. 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от Закона за митниците /ЗМ/. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че е издаден при липса на мотиви, съществени процесуални нарушения и в несъответствие с материалноправните норми на закона. Според съда основният спор между страните по делото е, дали митническите органи са обосновали основателни съмнения по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС за определяне митническата стойност на процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В мотивите си съдът е посочил предпоставките за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за нейната промяна. Установил е, че в конкретния случай съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност на стоката произтичат от по-ниската й стойност спрямо справедливата цена, по смисъла на пар. 1, т. 40 ДР от ЗМ, базирана на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Съдът е посочил, че в оспорения административен акт липсват конкретни данни от извършения сравнителен анализ от системата THESUS, които са послужили за обосноваване на извода, че декларираната митническа стойност на стоката по процесната митническа декларация е по - ниска от декларирани такива на други сходни стоки. Липсват данни за кой период е извършен анализът, за какъв вид стока, произход на стоката и съответната доставка. По отношение на представената по делото справка от системата THESUS, съдът е установил, че не е намерила отражение както в оспорения акт, така и в изпратеното до дружеството съобщение по реда на чл. 22, пар. 6 от МКС. В хода на административното производство задълженото лице е оказало съдействие на митническите органи при извършването на митническия контрол като е представило цялата изискана информация за обосноваване на договорната стойност на процесната стока, в това число фактура, документи за извършен транспорт на стоката и транспортни разходи, както и сключен международен договор с износителя от 03.08.2021 г. Приел е, че само по себе си липсата на плащане по процесната фактура, обстоятелство потвърдено и от вещото лице по назначената ССчЕ, както и установената последваща реализация на стоката от вносителя, не обосновават наличието на основателни съмнения в декларираната стойност на стоката. По приложението на материалния закон първоинстанционният съд е посочил, че в издадения административен акт митническите органи не са извършили анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и съответно не са обосновали приложения от тях вторичен метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013. Съдът се е позовал на легалните дефиниции на понятията идентични стоки и сходни стоки и е посочил, че сред факторите, които определят дали стоките са сходни са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В случая при определянето на митническата стойност на процесната стока на основание чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС е взета предвид декларираната стойност по митническа декларация с MRN 21BG005704012972R0 от 16.09.2021 г., без да е посочен вносителят по нея, каква е декларираната стока, количеството и цената й. Не е извършен и анализ на договорените от вносителя срокове и начин на плащане, характеристики, съставни материали, търговска марка и качеството на стоките, съгласно изискването на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. От изложеното съдът е приел, че при определяне на по-високата митническа стойност на стоката, декларирана от Балкан Фреш Плюс ООД, е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като митническият орган не е извършил изискуемия анализ на стоките, въз основа на които е приложен вторичният метод. С тези мотиви съдът е формирал краен извод, че от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС и незаконосъобразно е отхвърлена декларирана договорна стойност и е определена нова митническа стойност. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2 и 4 АПК. Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл.74 от МКС при последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В чл. 140, пар.1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 140 от Регламента за изпълнение и законосъобразното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, е на митническия орган съгласно чл. 170, ал.1 АПК. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореното митническо решение не е мотивирано. Не са посочени конкретните обстоятелства, които са довели до пораждането на основателни съмнения у митническия орган, че декларираната договорна стойност на стоката не е действително платената или подлежаща на плащане цена. Към митническата декларация са приложени търговска фактура за покупко-продажба от 31.08.2021 г., коносамент, опаковъчен лист от 31.08.2021 г. и фактура от 24.09.2021 г. за митническо представителство, като при извършената последваща проверка от митническите органи, търговецът е представил международен договор от 03.08.2021 г. за възлагане, подготовка и доставка на плат (93 % полиестер и 7 % еластомер), с посочен тарифен код, количество и единична цена, както и заявка за доставка по същия договор. Правилно съдът е приел, че митническият орган не е посочил конкретни стойности на т.нар. справедливи цени в ЕС, въз основа на които твърди, че декларираната митническа стойност на процесната стока е необичайно ниска. Обстоятелството, че справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки в ЕС, чрез системата THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия, не освобождава митническия орган от задължението му да мотивира решенията си съгласно чл. 22 пар. 7 от Регламент (ЕС) 952/2013. Изпълнението на това задължение е гаранция за правото на защита на засегнатото лице от неблагоприятно за него решение и позволява осъществяването на съдебния контрол за наличие на материалноправните основания за изменение на декларираната митническа стойност. При липсата на конкретни статистически данни, неправилно митническият орган се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-291/15 г., според което митническите органи могат да определят митническата стойност на стоките въз основа договорната стойност на сходни стоки, когато декларираната стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон. В конкретния случай за процесната стока 1, митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Съгласно легалната дефиниция на чл.1, пар. 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 сходни стоки са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като сходни е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. В мотивите на оспорения административен акт е посочено единствено, че митническата стойност на стока 1 от процесната митническа декларация следва да бъде определена като се вземе предвид декларираната митническа стойност в размер на 8.07 лева/кг по MRN 21BG005704012972R0/16.09.2021 г. без да е извършен анализ на стоките, предмет на внос. Правилно съдът е приел, че не е извършена съпоставка по критериите за сходство на стоките по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламента на изпълнение. Не е посочено коя от стоките, предмет на внос по митническа декларация от 16.09.2021 г. трикотажен плат /кадифе/ със съдържание 92 % полиестер и 8 % еластан, широчина 150 см 10 879.70 кг или трикотажен плат обагрен със съдържание 88 % полиестер и 12 % елестан 220-230 гр/кв.м. широчина 150 см 7 930 кг, е със сходни характеристики на процесната стока плат от синтетични влакна - 93% полиестер и 7% еластомер RO=1751, 23879 кг нето тегло. Не са обсъдени различията в декларирания код по ТАРИК за съответната стока, както и тези в количеството на стоките, чиято митническа стойност е послужила за прилагане на метода по чл. 74 пар. 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Не се установява по делото да са съобразени и различните условия на доставка по двете декларации. От изложеното следва да се приеме, че при издаване на оспорения акт не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение за промяна на митническата стойност на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на вторичния метод по чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС. Доводите в касационната жалба, основани на липсата на плащане на цената на процесната стока, което е потвърдено и от заключението на съдебно счетоводната експертиза, не променят изводите за незаконосъобразност на акта, тъй като нормата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 определя договорната стойност на стоките като платената или подлежаща на плащане цена на стоките, при условията на алтернативност. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспореният индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на Балкан Фреш Плюс ООД в размер на 2 340 лева, платено по банков път възнаграждение за защита от един адвокат. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от дружеството. Възнаграждението е съобразено с обжалвания материален интерес по делото и е близко до нормативно установения минимум по Наредба 1/09.07.2004 г., в приложимата редакция от ДВ бр. 68/2020 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,