Решение № 3032 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2011 г.

Решение № 3032 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "Пътна полиция" в Столичната дирекция на вътрешните работи срещу решение № 2787 от 8.06.2011 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 4332/2010 г.

С обжалваното решение съдът отменил отказ на началника на отдел "Пътна полиция" в Столична дирекция на вътрешните работи да издаде ново свидетелство за управление на моторно превозно средство за категория С, В, М, Tkm на Марин Христов Маринов обективиран в свидетелство за управление на моторно превозно средство № 276841385 от 18.03.2010 г. и писмо, изх. № 6108 от 2.06.2010 г., върнал преписката на органа за издаване на искания документ, определил двадесет дневен срок за изпълнение и го осъдил да заплати на Марин Христов Маринов направените по делото разноски в размер на 17, 15 лв.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът приел, че Маринов приложил карта за медицински преглед на водач на моторно превозно средство, съобразно образеца по приложение № 2 към чл. 6 на Наредба № 31 от 26.07.1999 г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (Наредба № 31), но не отчел, че картата е попълнена от един единствен лекар, който не е специалист по посочените в приложение № 1 заболявания. Поради това счита, че направеното от семейния лекар заключение "клинично здрав" не би могло да се приеме по категоричен начин за достоверно. Това прави извода на съда, че представената карта за медицински преглед отговаря на нормативните изисквания, неправилен. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Касаторът се представлява от юрисконсулт Христина Маркова.

Ответникът по касационната жалба - Марин Христов Маринов, счита същата за неоснователна. Сочи, че нито в Наредба № 31, нито в Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29.07.1991 г. относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (консолидирана) (Директива 91/439/ЕИО) е посочено от колко и какви специалисти трябва да се извърши прегледа. Това е посочено в чл. 63, ал. 3 на Инструкция № Iз-417 от 10.03.2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на Министерството на вътрешните работи при издаване на българските лични документи (Инструкция № Iз-417), но той е обявен за нищожен с решение № 10369 от 11.07.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 4109/2011 г. Твърди, че дори и да се приеме за вярно твърдението на касатора, то в издаденото му свидетелство за управление не е отбелязана за валидна категория Ткт., както и не е отбелязана датата на придобиване на съответните категории. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приложил материалния закон - чл. 6, ал. 1 и 4 от Наредба № 31 и с оглед на доказателствата по делото направил обоснован извод за незаконосъобразност на отказа на касатора да издаде свидетелството за управление за съответните категории.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Марин Христов Маринов бил правоспособен водач на моторно превозно средство, категории В, С, Ткт и М, удостоверени в свидетелство за управление на моторно превозно средство № 269448220 със срок на валидност 26.07.2000 г. - 26.07.2010 г.

2. Със заявление по образец, рег. № АО4812312 от 12.03.2010 г., Маринов поискал подмяна на свидетелството за управление на моторно превозно средство и на контролния талон. Към заявлението била приложена карта за медицински преглед, № 8 от 11.03.2010 г., издадена от медицински център "Панацея", в която били отбелязани преглед на очи, уши и вътрешен статус. Отбелязано било, че Маринов е клинично здрав и годен за водач на моторно превозно средство категории В и С.

3. Върху заявлението била положена резолюция: "За категория В. Медицинското свидетелство е издадено от един лекар." Маринов бил уведомен, че няма да му бъде издадено свидетелство за категория "С".

4. На 30.04.2010 г. Маринов подал заявление, вх. № 56108, с което поискал да му бъде върнато старото свидетелство за управление на моторно превозно средство и да му се отговори на какво основание не му се издава свидетелство за категория "С".

5. С писмо, изх. № Г-6108 от 2.06.2010 г., касаторът уведомил Маринов, че издаденото му свидетелство за управление е само за категории "В" и "М", тъй като представеното от него медицинско свидетелство е издадено само от един лекар. Съгласно чл. 63, ал. 3 от Инструкция № Iз-417 при издаване на свидетелство за управление, категории "А", "В" и "М" се изисквало карта за медицински преглед, съдържаща данни за извършен очен и вътрешен преглед, а за останалите категории - карта за медицински преглед издадена от съответните специалисти - очен, уши, нос, гърло, хирург и вътрешен. По отношение на искането за връщане на старото свидетелство касаторът посочил, че същото е собственост на държавата, подлежи на връщане при издаването на ново - чл. 9, ал. 3, и на унищожаване - чл. 10, ал. 2 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

6. На Маринов било издадено на 18.03.2010 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство за категории "В" и "М", № 276841385, връчено му на 2.06.2010 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорения отказ за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство съобразно подаденото заявление е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Приел, че актът е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на приложимия материален закон съдът приел, че чл. 1, ал. 5, т. 2 и чл. 3, ал. 3 и чл. 50 - 51 ЗБЛД определят характера и предназначението на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Приел, че правилата за издаване на свидетелство за управление са разписани в Правилника за издаване на българските лични документи - чл. 34 - 39, както и в издадената на основание чл. 159 ЗДвП Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № Iз-157). Приел, че изискванията за физическа годност на водачите са определени в Наредба № 31, издадена на основание законовата делегация на чл. 152, ал. 1 ЗДвП, както и че Маринов представил исканата, съгласно приложение № 2 към чл. 6, ал. 4 от Наредба № 31, карта за медицински преглед, с попълнени необходимите данни от прегледи. Приел, че медицинското свидетелство отговаряло изцяло на изискванията на Наредба № 31, както и че е съставено от компетентен освидетелстващ лекар. Приел, че Инструкция № Iз-417 е неприложима по отношение на конкретния казус, тъй като е обнародвана в Държавен вестник бр. 22 от 19.03.2010 г., поради което към датата на издаване на свидетелството - 18.03.2010 г., не е влязла в сила. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, отменил го, върнал делото на органа за ново произнасяне на органа и го осъдил да заплати направените по делото разноски.

Изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения отказ е правилен.

По делото няма спор за факти. Съдът установил релевантните за съдебното производство факти и настоящата инстанция ги приема като правилно, точно и пълно доказани. По делото няма спор, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон.

С правилни и подробно изложени аргументи съдът мотивирал извода си за неприложимост в случая на Инструкция № Iз-417. Настоящата инстанция не би могла да добави нещо повече към мотивите на съда. Очевидно е, че невлязъл в сила подзаконов нормативен акт не може да бъде законосъобразно основание за отказ да се издаде акт за признаване на права. С оглед на това какво точно изисква разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Инструкция № Iз-417 е ирелевантно за законосъобразността на постановения отказ да се издаде свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Ирелевантен е и факта, че тази разпоредба е обявена за нищожна от съда.

Що се отнася до разпоредбите на действащата към датата на издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство подзаконова нормативна уредба, регламентираща исканите доказателства за физическата годност на водачите, то съдът първо, правилно определил приложимия акт - приложение 2 към чл. 6, ал. 4 на Наредба № 31. И второ, направил обоснован извод, че: а) представеното от Маринов медицинско свидетелство е издадено от компетентно лице - лекар, професионално годен да извърши прегледа и надлежно да удостовери резултатите от него; б) със свидетелството са удостоверени именно исканите от нормата факти - резултатите от прегледа на очи, уши, нос и гърло, както и неврологичния, хирургичния и вътрешен статус на водача, и в) релевантния за правото да се получи свидетелството за управление факт - заключението, че лицето е клинично здраво, за да упражнява правно-регламентираната дейност, е направено в съответствие с изискванията на закона. Не почиват на каквито и да било нормативни основания твърденията на касатора, че "направеното от семейния лекар заключение "клинично здрав" не би могло да се приеме по категоричен начин за достоверно". Първо, както правилно сочи в мотивите си и съдът, медицинското свидетелство е официален свидетелстващ документ. То е издадено от лекар с призната специалност по обща медицина, който в кръга на компетентността си има право да издава удостоверителни документи. Като официален свидетелстващ документ, свидетелството се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която касаторът не оборил надлежно. Само по себе си твърдението, че заключението "не е достоверно" не преодолява материалната доказателствена сила на документа и удостоверения с него факт, че Маринов е клинично годен да управлява моторно превозно средство категория В, С, Ткт и М. Второ, специалната норма - приложение 2 към чл. 6, ал. 4 от Наредба № 31, не изисква издаването на документа да е резултат от съвместния преглед на отделни лекари със съответната специалност, а сочи само, че свидетелството трябва да бъде издадено от освидетелстващ лекар. Нещо повече, разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 31 установява, че медицинският преглед на водачите и на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от група 1, т. е. категории "М", "А", "В+Е" и "Ткт", обхваща само установяване на състоянието на зрението. Изключенията от това правило, визирани в ал. 2 на същия чл. - водачи, на които е приложена принудителна мярка по чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП и водачи, за които в хода на обучението се установят признаци на заболяване, което е в противоречие с медицинските изисквания, нито се твърди, че са налице, нито има каквито и да било доказателства по делото за наличието им. Следователно действалата към датата на издаване на оспорения отказ нормативна правна уредба не е изисквала медицинския документ, удостоверяващ годността на водача да управлява моторно превозно средство, да бъде издаден от отделни лекари със съответна специалност.

Като установил правилно приложимия материален закон и приел за пълно и главно доказани юридическите факти, визирани в хипотезата на релевантната правна норма, съдът направил обоснован извод за незаконосъобразността на отказа на касатора да издаде свидетелство за управление на моторно превозно средство за категории "С" и "Ткт". Правилно, с оглед на това, отменил акта и го върнал на органа със задължителни указания по прилагането на закона.

Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При правилност на извода на съда досежно фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка съдът констатира, че първоинстанционния съд осъдил административния орган да заплати направените по делото разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт разноските на другата страна се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. Касационният жалбоподател в качеството си на административен орган, издал оспорения отказ, няма собствен бюджет. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е органа. В случая това е Столичната дирекция на вътрешните работи. Отговорността за разноските е гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от процесуалния закон. Административният орган няма гражданска, а само административна правосубектност и именно поради това осъждането за дължимите разноски е на юридическото лице, не на административния орган. Това осъждане не превръща юридическото лице в заинтересована страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК. С оглед на така изложеното съдебното решение в частта досежно разноските следва да бъде изменено, като съдът осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати направените разноски.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд