Решение № 7280 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2014 г.

Решение № 7280 от 17.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8624/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 9.05.2014 г. по адм. дело № 9296/2014 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалба на "ВДК-Дапалис" ЕООД е било отменено издаденото от този орган уведомително писмо № 02-220-2600/1526 от 9.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г. в частта за отказ за финансово подпомагане по мярка 214 в размер на 66 969,48 лева и преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и поискано да бъде отменено. "ВДК-Дапалис" ЕООД със седалище и адрес на управление село Яна, Столична община, е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд установил, че "ВДК-Дапалис" ЕООД със седалище и адрес на управление село Яна, Столична община, е подало заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер УИН 22040512/46718 на 3.05.2012 г. за кампания 2012 г. Дружеството заявило по мярка 214 "Агроекологични плащания" 1610, 93 хектара, с размер на субсидията 573 419, 55 лева. При подаване на заявлението е била извършена административна проверка, при която са открити несъответствия по отношение на четири от заявените за подпомагане блокове. С писмо № 02-220-2600/2500 от 17.09.2012 г. производителят бил уведомен, че са установени площи, заявени от повече от един кандидат. В отговор "ВДК-Дапалис" ЕООД потвърдило наличието на застъпване и декларирало, че се отказва от наддекларираните площи. С уведомително писмо № 02-220-2600/1526/9.08.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" оторизирал подпомагане за сумата 531 054,40 лева и отказал исканата финансова помощ в останалата част. В писмото е посочено, че недопустими за подпомагане са площи от 39, 63 хектара или 2,52 %, поради което санкционираната площ е удвоена. При процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките до 3% - санкционираната площ е равна на нула, но при процентно съотношение от 3 % до 20 % - санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Според заключението на допуснатата по делото техническа експертиза, недопустима площ е била констатирана в 70 от блоковете на земеделския производител. Част от територията, в която жалбоподателят заявил за подпомагане земеделски парцели, била заснета през 2012 г., а останалата част - през 2010 г. За тези парцели, за които нямало актуална цифрова ортофотокарта, слоят на допустимите площи е бил изготвен на база на теренни проверки, извършени в периода август - октомври 2012 г. Със заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-148/28.02.2013 г. е бил одобрен окончателният специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г., като данните са били предадени на Държавен фонд "Земеделие" с писмо на 5.03.2013 г. Според констатациите в оспорения административен акт, допустимата за подпомагане площ е 1571, 20 хектара, а според експертното заключение - 1607, 61 хектара. Със заключението се потвърждава, че част от заявените от "ВДК-Дапалис" ЕООД площи не попадат в слоя на допустимите за подпомагане за 2012 г., тъй като не се обработват. Тези участъци, съществуващи в 27 блока, формират недопустима за подпомагане площ от 3,31 хектара или 0, 21 %. По отношение на останалите 43 блока обаче вещото лице не установило недопустима площ, тъй като площта била по-малка от 100 кв м и за нея не са направени замервания и няма актуална ортофотокарта от годината на кампанията. В представеното допълнително заключение е отразено, че извън допустимите за подпомагане площи за 2012 г., така, както са одобрени със заповедта на министъра на земеделието и храните за кампания 2012 г., попадат участъци от 67 парцела, чиято обща площ е 38,71 хектара. От правна страна административният съд приел, че административният акт в оспорената част е незаконосъобразен, тъй като въз основа на заключението на техническата експертиза били констатирани необработваеми участъци под 0,01 ха или в рамките на толеранса по чл. 34, § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, при което земята не се изключва от подпомагане. За да отмени административния акт, съдът се позовал на чл. 16, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕС) 65/2011 на Комисията, който гласи, че ако декларираната в искането за плащане площ превишава установената за тази група култури площ, помощта се изчислява въз основа на установената за тази група култури площ. В този случай помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоения размер на установената разлика, ако тази разлика представлява повече от 3 % или два хектара, но не повече от 20 % от установената площ. Административният съд посочил, че не кредитира допълнителното заключение на техническата експертиза, тъй като то се основавало на възражението на ответника, че с влизане в сила на заповедта на министъра на земеделието и храните не можел да се оспорва обхвата на този слой. Според преценката на съда, слоят не е бил определен правилно, поради което допустими за подпомагане площи на заявителя били изключени от подпомагане. С тези мотиви първоинстанционният съд отменил уведомителното писмо в частта, в която е отказано подпомагане за част от заявените по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2012 г. площи общо в размер на 66 969,48 лева и изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административният съд не е изяснил делото от фактическа страна. Направеният от съда фактически извод, че недопустимата за подпомагане площ е 3,31 хектара или 0, 21 % не е безспорен, като се има предвид противоречието между данните в основното и допълнителното заключение на вещото лице. Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че данните за одобреният окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" по заповед № РД-09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните могат да бъдат оспорвани. Едновременно с това обаче не е съобразил, че макар и оспорени, данните, възприети от административния орган, не са били опровергани със заключението на техническата експертиза. Съдът не е констатирал някои необосновани изводи и непълноти в основното заключение, както и противоречието между основното и допълнителното заключение, което не е било разрешено със събирането на нови доказателства. В основното заключение не са разграничени ясно данните за площите, за които е установено застъпване и тези, които не са в добро земеделско състояние. Вещото лице е посочило, че в резултат на преразпределение на свободни площи недопустимата за подпомагане площ е редуцирана от 7, 95 хектара до 1,08 хектара. Не е отбелязано обаче въз основа на какви източници е направена тази констатация. Вещото лице е посочило още, че земеделският производител не е представил документи за застъпени площи - за 0,02 хектара, за 0,66 хектара, за 0,21 хектара, за 0,04 хектара и за 2,77 хектара. Общият сбор възлиза на 3,70 хектара, а това е повече от общата площ от 3,31 хектара, която според вещото лице е недопустима за подпомагане по заявлението на земеделския производител по причини, че част от нея е двойно застъпена, а друга - че не е обработвана. Необоснована е и констатацията на вещото лице, при извършените теренни проверки са допуснати неточности и грешки, като грешките са пренесени върху цифровите ортофотокарти. При положение, че за изготвянето на цифровите ортофотокарти се ползват самолетни и спътникови изображения, не става ясно как според вещото лице грешките от теренните проверки са пренесени върху цифровите ортофотокарти. В действителност, що се отнася до теренните проверки, следва да се провери дали данните от тях са коректно нанесени в базата данни на Системата за идентификация на земеделските парцели и на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние". Съдът е възприел безкритично преценката на вещото лице и не е проявил активност за попълването на преписката с протоколите за теренни проверки, направени по отношение на заявените от "ВДК-Дапалис" ЕООД земеделски земи, за да се съпоставят данните от тях с констатациите на вещото лице. Несъстоятелни са съображенията на административния съд, с които той не приема допълнителното заключение, преодолявайки по този начин съществуващото между двете заключения съществено разминаване в данните за недопустимите за подпомагане площи. Съдът може да не приеме заключението, когато възниква съмнение в неговата правилност, но не и с мотиви, които са отговор на материалноправен довод на една от страните по делото. Съответният на процесуалните правила подход е налагал да се съберат доказателства за изясняване на противоречието между основното и допълнителното заключение на техническата експертиза, което не е било направено. Поради допуснатите съществени процесуални нарушения, които разколебават правилността на крайния извод по съществото на спора, решението следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане, при което след събирането на относимите доказателства да бъде преценена повторно законосъобразността на фактическите и правни съображения, изложени в оспорения административен акт. Тъй като разглеждането на делото не е приключило, разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд