Решение № 13567 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2012 г.

Решение № 13567 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Валентин Николов Давидов, от гр. София, против заповед № К-13331/12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и в противоречие с целта на закона. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалба. Жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: Видно от приложената по делото кадрова справка е, че жалбоподателят е назначен на длъжност в органите на МВР на 20.11.1980 г. и е работил в различни структури до прекратяване на служебното му правоотношение с оспорената заповед. Със заповед № К-4631/23.11.1999 г. служебното правоотношение на Валентин Давидов е прекратено на основание чл. 253, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.). На 9.12.1999 г. жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО. С влязло в сила решение на 20.12.2000 г. заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена, като в законоустановения срок държавният служител е подал молба за възстановяването му на длъжност и е встъпил в длъжност. При тези данни органът по назначаването е приел, че служебното правоотношение с жалбоподателя е възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия и на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР е издал оспорената заповед. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения, но е издадена в нарушение на материалния закон. В случая спрямо Валентин Давидов не са осъществени материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. С отмяната на заповедта от 23.11.1999 г. служебното правоотношение на жалбоподателя се счита за непрекъснато до момента на постановяване на процесната заповед. Възстановено е съществуващото положение, преди издаването й и с обратна сила са заличени нейните последици. Следователно спрямо Валентин Давидов не е било налице прекратяване на служебното му правоотношение от 1980 г. до 12.12.2011 г., поради което изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР не са изпълнени, тъй като правото на пенсия не е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и следователно не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. Ето защо настоящият състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР, поради което следва да бъде отменена. С оглед изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Валентин Николов Давидов сумата 510 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 500 лв. изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,