Решение № 7463 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2012 г.

Решение № 7463 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2012 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Пловдив против решение № 173 от 21.01.2012 г. по адм. дело № 600/2011 г. на Пловдивския административен съд. С него е обявена нищожността на заповед № ОА-1713 от 12.11.1999 г. за отмяна отчуждаването на част от имот пл. № 905, кв. 67 - нов по отношение собствеността на Иван Атанасов Стоянкин, възлизаща на 1/2 идеална част, както и са присъдени разноски на жалбоподателя. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че с оспорената заповед е извършено отчуждаване на имот, който е бил собственост на трето лице. Отделно от това имотът не е отговарял на изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна само в частта й за присъдените разноски. Производството пред административния съд е по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. Образувано е по жалба от Иван Атанасов Стоянкин за обявяване нищожността на заповед № ОА-1713 от 12.11.1999 г. на кмета на община Пловдив за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 905, кв. 67 - нов по отношение собствената му 1/2 идеална част. Същевременно е отменена и заповедта за обезщетяването му с апартамент. Твърдял е, че отмяната на отчуждаването е извършена върху имот, който към момента на издаване на заповедта не е бил собственост нито на държавата, нито на общината. Поради това административният акт не е могъл да породи целяните с него правни последици. За изясняване на спора, съдът е приложил административната преписка и е приел като доказателства допълнително представените такива от страните, в това число и решенията на съдилищата в проведеното исково производство по чл. 97, ал. 1 от ГПК. Установил е, че процесната част от имота е отчуждена от жалбоподателя по реда на ЗТСУ. Същият е подал в срок искане за отмяна на отчуждаването, поради липса на реализирано отчуждително мероприятие. В образуваното производство по реда на чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е постановена заповедта, с която е отменено отчуждаването и съответно обезщетяването на отчуждения собственик с описания апартамент. Към момента на постановяване на тази заповед, обаче имотът, като част от капитала на търговското дружество "Стария Пловдив" АД, е приватизиран и е станал собственост на друг търговски субект. Отделно от това, от частта от процесния имот не било възможно обособяването на самостоятелен парцел. При тези данни по делото, съдът е приел, че издадената заповед в реституционното производство е лишена от основание за издаването й, поради което не може да породи исканите правни последици и е обявил нейната нищожност. Така постановеното решение е правилно с изключение на присъдените в полза на жалбоподателя деловодни разноски. В касационната жалба се твърди на първо място необоснованост на извода на съда, че към 1999 г. имотът е бил предмет на приватизационна сделка. Доводът е неоснователен. От приложения Акт за държавна собственост № 2775-IХ от 31.03.1995 г. е видно, че дворното място в неговата цялост от 250 кв. м със забележка, че сградите в него са съборени, е предоставено за управление на "Старият Пловдив" АД. На 29.12.1998 г. е сключен приватизационен договор за продажба на 80 % от капитала на това дружество на "Марсо" АД. Заповедта за отмяна на отчуждаването е издадена на 12.11.1999 г. - т. е. към момента на издаването й вече имотът е престанал да бъде държавна или общинска собственост. Вторият довод в касационната жалба е за липса на правен интерес за жалбоподателя да оспорва заповедта по чл. 4 от реституционния закон, доколкото тя е издадена по негово искане и има за него благоприятен характер. Този въпрос е е относим към наличието на правен интерес от оспорване, като положителна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на жалбата. Тай е разрешен между страните с определение № 14256 от 4.11.2011 г. по адм. дело № 13931/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение и не подлежи на повторно решаване в настоящото производство по съществото на спора, а не по допустимостта му. Третият довод е за незаконосъобразност на решението на съда в частта му, в която на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1010 лева. Доводът е основателен. Видно от данните по делото, пълномощникът на жалбоподателя е представил два договора за правна помощ по едно и също дело и на едно и също лице - първият е от 4.07.2011 г. и е за сумата 400 лева. Вторият е от 6.01.2012 г. и е за 600 лева. В първия договор липсва каквото и да било указание за договорена по-голяма сума за адвокатско възнаграждение и съответно плащането й на части. Подобно отразяване липсва и във втория договор. Поради това съдът намира, че договореното възнаграждение е това, което е платено по първия договор и само толкова трябва да бъдат присъдени на жалбоподателя. Като е присъдил 1010 лева, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се измени, като сумата се намали на 410 лева. В останалата му част решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение