Решение № 10129 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински културен институт Старинен Пловдив със седалище гр. Пловдив, ЕИК 115843356 срещу Решение 9668 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело 970/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени обжалваното разпореждане за прилагане на принудителни административни мерки с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Демерджиев, който поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество. Представя доказателства. От ответниците, А. Трайков - главен директор на Главна Дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата и Р. Рачев - старши инспектор при Главна Дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, редовно призовани, лично се явява Р. Рачев. И двамата ответници се представляват от юрк. Асенова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата и правилност на обжалвания с нея съдебен акт по съображения, изложени устно - в хода по същество, както и писмено в депозиран по делото отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол и неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС-Пловдив в производство по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Общински културен институт Старинен Пловдив срещу Разпореждане от 16.04.2024 г. за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. а, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, б а от ЗКН, чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, с цел преустановяване на констатирано нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН, издадено от А. Трайков Главен директор в Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГД ИОКН/ в Министерството на културата /МК/ и Р. Рачев старши инспектор в ГД ИОКН при МК, с което на Общински културен институт Старинен Пловдив са дадени писмени предписания, а именно: да се преустановят всички дейности, свързани с намеси върху единична недвижима археологическа културна ценност Епископска базилика на Филипопол и да се изготви и предостави на Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство и Регионален археологически музей Пловдив пълна документация за извършените намеси на обекта след 31.07.2020 година. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че разпореждането подлежи на оспорване по АПК, издадено е от компетентен по закон административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му. При постановяването му са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила, както и разпоредбите на материалния закон. Съдът е приел за безспорно установено, че проверката на административния орган е започнала с получен сигнал от Регионален археологически музей /РАМ/ Пловдив изх. рег.114/26.03.2024 г., подаден във връзка със следните нарушения: открити движими археологически находки, за които не са уведомени отговорните институции в противоречие със ЗКН; извършване на нерегламентирани археологически проучвания; извършване на нерегламентирани намеси върху археологически структури- запазени in situ фрагменти от мозаечни подови нива и хоросанови замазки, на Епископска базилика на Филипопол /единична недвижима археологическа културна ценност, с категория национално значение/, които действия са извършени в период 2021 г. - 2023 г. от страна на служители на ОКИ Старинен Пловдив. Със заповеди на министъра на културата рег. РД15-303/12.04.2024 г. и РД15-304/12.04.2024 г. за извършване на проверка по реда на чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН са командировани Р. Рачев старши инспектор в ГД ИОКН при МК и А.Трайков Главен директор в ГД ИОКН при МК. На 16.04.2024 г. , след оглед на място от контролиращите лица, е издадено РППАМ с вх. 45-00-126/17.04.2024г., а, доколкото възложената проверка, освен с оглед на място, е продължила и с проверка на документи и данни в интернет пространството, на 26.04.2024 г. е издаден Констативен протокол вх. 45-00-126 от 02.05.2024 г., като с писма: изх. 45-00-126/02.05.2024 г. до директора на Регионален археологически музей Пловдив и кмета на община Пловдив са изпратени оригинали от горепосочения констативен протокол. С придружаващо писмо с изх. 45-00-126/17.05.2024 от ГД ИОКН при МК копие от констативния протокол е изпратено и до ОКИ Старинен Пловдив. От съдържанието на изготвения констативен протокол , както и от другите, събрани по делото писмени доказателства, е установено, че управлението на Епископска базилика на Филипопол е предоставено на Община Пловдив с Договор РД-00-69/29.03.2021 г., сключен между общината и МК, в изпълнение на Решение 166/25.02.2021 г. на Министерски съвет. Община Пловдив с протокол 9/09.06.2021 г. на общинския съвет е предоставила управлението върху недвижимия имот, в който е разположена единичната недвижимата културна ценност, на ОКИ Старинен Пловдив. Дейностите по опазването и представянето на културната ценност са предоставени на Регионален археологически музей - Пловдив, с Договор 21ДГ-446/20.05.2021 г., сключен между музея и Община Пловдив. Дейностите по археологическото проучване на обекта, както и консервационно-реставрационните дейности, извършени в Епископска базилика на Филипопол с цел експонирането му в специално изградената за целта сграда, са приключили със завършването на проект за Защитно покритие, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол 2015-2020 г. и са приети от комисии по определения в ЗКН ред с протокол с вх. 10-00-17/21.07.2020 г. на МК, одобрен със Заповед РД09-520/31.07.2020 г. на МК. След предоставянето на недвижимата културна ценност за управление от ОКИ Старинен Пловдив, служители на института са започнали да извършват намеси върху археологическите структури - експонирани мозайки, без разрешение за теренно археологическо проучване-наблюдение и без съгласуване на дейности по реда на ЗКН. За това е сигнализирано МК и служители на ГД ИОКН са извършили проверка през 2021 г. При нея е констатирано, че върху експонираните на място археологически структури се извършват намеси, изразяващи се в почистване, консолидиране, повърхностно и структурно стабилизиране, бордиране и фугиране на мозайките и демонтиране на участъци от хоросанова замазка, до достигане на долен мозаечен пласт. На Общински културен институт Старинен Пловдив е указано да преустанови всички дейности, изразяващи се в намеси върху археологическия обект. Последващите намеси, свързани с консервационно-реставрационни дейности, върху него следва да се съгласуват по реда на чл. 83, ал. 1, т. 1,6. а от ЗКН. Със сигнал , входиран под 45-00-126/28.03.2024 г. ,МК е информирано, че служители на Общински културен институт Старинен Пловдив продължават да извършват нерегламентирани намеси по археологическата културна ценност. При извършената на място проверка е потвърдено, че реставратор на Общинския културен институт продължава да извършва намеси върху археологическия обект, изразяващи се в : разкриване на елементи от мозаечен под, реинтеграция на оригинални тесери, бордиране по краища на мозайки, като се засягали автентични археологически структури. За извършването на тези дейности РАМ - Пловдив не е уведомен и не е изискано археологическо наблюдение на терен. В следствие на намесите се разкривали археологически обекти и масов материал, които не се регистрират и документират в съответствие със законовите изисквания. Констатирано е, че не са налице извършени съгласувателни процедури за гореописаните дейности и не са спазени законовите изисквания, определени в чл. 83, ал 1, т. 1, б. а от ЗКН. Проверката достига до извод, че е осъществен фактическия състав на нарушение по чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН, реализирано от Общински културен институт Старинен Пловдив, което обосновава и издаването на процесното РППАМ. При така установената фактическа обстановка АС-Пловдив е заключил, че в случая законосъобразно , в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби, е наложена конкретната ПАМ, изрично предвидена като вид и основание в ЗКН - преустановяване всички дейности свързани с намеси върху единична недвижима археологическа културна ценност Епископска базилика на Филипопол и изготвянето и предоставянето на Министерство на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство и Регионален археологически музей Пловдив пълна документация за извършените намеси на обекта след 31.07.2020 година. Изложени са съображения за липсата на съществени процесуални нарушения на разпоредбата на чл. 34 от АПК, вр. с чл. 35 от АПК, доколкото административният орган е освободен от задължението да издаде своя акт без участието на засегнатата страна само при условията на чл. 34, ал. 4 от АПК, според която той може да не приложи ал. 1, 2 и 3 в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси. От друга страна на жалбоподателя е връчен, както процесното РППАМ, така и копие от издадения по-късно констативен протокол за проверката и, доколкото уведомяването на жалбоподателя за започването на административното производство цели да гарантира неговото активно участие чрез запознаване със събраните документи, представяне на нови писмени документи и отправяне на искания към органа за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, извършване на експертизи, предварително неуведомяване на ответника за издаването на разпореждането за налагане на ПАМ не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с цитираните по-горе права жалбоподателят разполага и в съдебното производство по обжалване на ПАМ, които същият своевременно е упражнил.Отделно от това съдът е приел, че археологическата НКЦ Епископска базилика на Филипопол, като попадаща в обхвата на границите на групова културна недвижима ценност, подлежи на ограничителния режим по ЗКН и всяка намеса в нея, включително извършване на повърхностно стабилизиране, реинтеграция на оригиналните тесери и други реставрационни операции по консервация, археологическото проучване в разрушени участъци, при които се оказва въздействие върху оригиналната основа на мозаечен под (in situ) в централния кораб на базиликата, е необходимо да бъде предварително съгласувана със съответните органи на Министерство на културата по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, което не е сторено. Според съда административният орган е направил правилни заключения от проучените документи и извършения оглед на място, които категорично установяват нарушения на ЗКН от страна на ОКИ Старинен Пловдив, както следва: на чл. 12, ал. 6 от ЗКН, на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква а от ЗКН, вр. с чл. 200 ал. 1, предлож. второ от ЗКН, на чл. 218а, ал. 1 от ЗКН, доколкото не съставлява престъпление по чл. 277а от НК, по чл. 221 от ЗКН, вр. с чл. 278, ал. 1 от НК. Отделно от това съдът е стигнал до извода, че действията, свързани с разкриване на слоеве под мозайката, довели и до разкриване на място на мраморната глава от приложената към изготвения констативен протокол от 26.04.2024г. снимка, категорично могат да бъдат охарактеризирани като дейности, свързани с нарушаване на археологически пластове, установяване на новоразкрити неизвестни на проучвателите археологически обекти, които остават трайни следи по недвижимата културна ценности. Именно с цел преустановяване на нарушението, като е воден от принципа за своевременно предприемане на мерки по опазването на обществения интерес от деяния, които биха причинили вредни последици за обществото, административният съд е заключил, че обосновано, при спазване на процедурата за това и в съответствие с материалния закон административният орган правилно е приложил процесната ПАМ. Съдът е отхвърлил като неоснователни всички развити от Общински културен институт Старинен Пловдив доводи за незаконосъобразност на наложената с разпореждането ПАМ. Съдебното решение е валидно , допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд Пловдив, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Неоснователни са развитите от касационния жалбоподател в жалбата му оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, изразяващи се в неотчитане на обстоятелството, че при издаване на разпореждането за прилагане на ПАМ адресатът й не е бил уведомен за началото на административното производство по см. на чл.26 от АПК, не са спазени императивните изисквания на чл.34 и чл.35 от АПК и преди издаване на ПАМ не е съставен и връчен на ответника констативен протокол от извършената проверка, въз основа на която е постановено разпореждането за прилагане на ПАМ. ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите от административния съд доводи за това, че обжалваното разпореждане за прилагане на ПАМ е издадено в хипотезата на чл.34, ал.4 от АПК в условията на неотложност с цел защита на държавни и обществени интереси, изразяващи се в пресичане на евентуална опасност от накърняване на защитени от държавата недвижими културни ценности от национално значение, съответно - с цел пресичане на възможността за откриване на нови движими такива по нерегламентиран начин, съответно пресичане на възможността за отклоняването им от контрола на компетентните за това национални органи. Правилни са решаващите изводи на АС-Пловдив, че, доколкото при издаване на обжалването РППАМ приложима е разпоредбата на чл.34, ал.4 от АПК, то не може да се твърди наличие на нарушение на административнопроизводствените правила, визирани в чл.34, ал.1,2 и 3 от АПК, съответно такива по чл.26 от АПК и по чл.35 от АПК. Евентуално, дори да се приеме, че при издаване на обжалвания административен акт са нарушени разпоредбите на чл.26 и чл.35 от АПК / каквото не е становището на настоящия касационен състав/, то и в този случай не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на акта, които да са основание за неговата незаконосъобразност, доколкото, както правилно е отбелязал АС-Пловдив в мотивите си, правото на участие на адресата на акта в производството не е до такава степен нарушено, че да доведе до друг правен резултат, доколкото същите му права са достатъчно защитени в съдебното производство по обжалването му и жалбоподателят е упражнил същите в пълнота при съдебното обжалване на административния акт. Обосновани са и изводите на АС-Пловдив за това, че в производството по издаване на акт за налагане на ПАМ с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения по ЗКН по см. на чл.192, ал.1,т.2,б.а от ЗКН наличието на съставен преди издаване на ПАМ констативен протокол не съставлява задължителен елемент от процедурата по постановяването му. Неоснователни са и доводите на касационния жалбоподател за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Обосновани и съответни на събраните по делото доказателства и закона са изводите на административния съд за това, че посочените в мотивите на обжалваното разпореждане действия на представителите на ответника противоречат на императивните разпоредби на чл.83, ал.1,т.1,б.а от ЗКН и съставляват основание за налагане на процесната ПАМ. По горните съображения касационната жалба е неоснователна , а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора на ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение