Решение № 7587 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2015 г.

Решение № 7587 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1666/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Весела Иванова Бачева-Бишкова, майка на детето Георги Владимиров Бишков, двамата от гр. София, действаща чрез повереника си адв. Маргаритов, срещу решение № 26 от 5.01.2015 г., постановено по административно дело № 10172/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 92-ЗИХУ-732/18.08.2014 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, потвърдена с решение № РД 01-441/17.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, касаторката моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и преписката да бъде върната за ново произнасяне на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин. Претендира и присъждане на съдебно-деловодни разноски, направени в двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуването с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № 92-ЗИХУ-732/18.08.2014 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, с която на Веселка Иванова Бачева-Бишкова, за детето Георги Владимиров Бишков, е отказана добавка за социална интеграция по реда на чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Отказът е обоснован от административния орган с това, че посоченият доставчик на ползваните услуги от Георги Бишков и неговата майка (хотел "Орфей", к. к. Пампорово), не отговаря на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", като от правна страна е посочено, че не отговаря (лицето) на условието на § 6, ал. 1 от ПМС № 169 от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), според който се изменя чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, като се поставя изискването, че добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма. По същество съдът е възприел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ за детето Георги Бишков, тъй като престоят в летен лагер-курс от 13.07.2014 г. - 20.07.2014 г. в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, където са проведени рехабилитационните услуги, не отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Посочил е, че разглежданият случай не попада в приложното поле на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ (ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.), съгласно който започнатите процедури по отпускане и ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи преди влизане в сила на постановлението се довършват по досегашния ред, тъй като в случая заявлението-декларация е подадено на 23.07.2014 г. или след влизане в сила на посоченото постановление, с което е изменен чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, което има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. По делото е установено, че Георги Бишков е дете с определена 70% степен на увреждане за заболяването му - инсулинозависим захарен диабет. Изготвена е социална оценка по молба с вх. № 92-ЗИХУ-293/26.01.2012 г. от комисията към Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, от която се установява, че детето има потребност от медицинска и социална рехабилитация, и е дадено предложение до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин за отпускане на добавка за социална интеграция, включваща транспортни услуги, балнеолечение и рехабилитация (веднъж в годината), достъпна информация, обучение и диетично хранене и лекарствени продукти. Със заявление-декларация № 92-ЗИХУ-732/23.07.2014 г. Веселка Иванова Бачева-Бишкова е поискала отпускане на добавка за социална интеграция по реда на чл. 28 от ППЗИХУ, като е декларирала, че детето Георги Владимиров Бишков притежава ЕР на ТЕЛК № 0052/004 от 12.01.2012 г., издадено от II МБАЛ - София. Приложила е и медицински направления за санаториално лечение на детето в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, както и за Веселка Бачева - Бишкова, като придружител на дете, болно от диабет. Представени са и два броя фактури от посочения в медицинското направление хотел за проведена социална рехабилитация за периода от 13.07.2014 г. - 20.07.2014 г. за детето Георги Бишков - 252 лева и фактура за придружителя на детето на стойност 301 лева. Във връзка с подаденото заявление-декларация № 92-ЗИХУ-732/23.07.2014 г. е изпратено запитване до директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Смолян, дали хотел "Орфей", к. к. Пампорово отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". В отговор на това запитване с писмо изх. № 2808/6.08.2014 г. директорът на РЗИ - Смолян е уведомил, че на територията на област Смолян функционират 4 конкретно посочени лечебни заведения, отговарящи на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", като хотел "Орфей", к. к. Пампорово не е сред изброените. Предвид тези данни със заповед № 92-ЗИХУ-732/18.08.2014 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Люлин на основание чл. 42, ал. 7 от ЗИХУ и чл. 33, ал. 2 от ППЗИХУ е отказал на Веселка Бачева - Бишкова добавка за социална интеграция по реда на чл. 42 от ЗИХУ. При осъществения административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01-441/17.09.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София-град. Видно от посоченото по-горе детето на Веселка Бачева - Бишкова е лице с трайно увреждане 70 % с чужда помощ и отговаря на изискванията на чл. 42г, ал. 1 и ал. 2 от ЗИХУ във връзка с чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Представени са направления от лекар, който е насочил детето и майка му (като негов придружител) за провеждане на санаториално лечение, като такова е осъществено в периода от 13.07.2014 г. - 20.07.2014 г. в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, като за извършените разходи са представени на ДСП - Люлин разходооправдателни документи - фактури от 19.07.2014 г. Пред първоинстанционният съд е представен и договор за сезон лято 2014 г. за СПА хотел "Орфей", к. к. Пампорово, сключен на 12.05.2014 г. между Националната асоциация на децата с диабет и "ВАЯ ТУР" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал 1 от ППЗИХУ, влязла в сила от 4.07.2014 г., добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Предвид посоченото изменение на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ, единствената пречка за заплащане на стойността на извършеното рехабилитационно лечение на Георги Бишков в случая, е това, че хотел "Орфей", к. к. Пампорово не отговаря на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Този извод на административния орган е незаконосъобразен и неправилно Административен съд - София-град е приел, че оспорения пред него акт е постановен без нарушение на материалния закон и целта на закона. След като малолетният Георги Бишков предвид решението на ТЕЛК е правоимащ по смисъла на чл. 42г и чл. 42, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗИХУ, и има медицинско предписание от лекар-специалист за санаториално лечение и то в хотел "Орфей", к. к. Пампорово с оглед определената му 70% степен на инвалидност и разходооправдателен документ, то майка му (и негов придружител по време на проведеното лечение) следва да получи добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от ЗИХУ. Административният орган не е извършил пълна преценка на действително ползваните услуги и тяхното отношение към медицинското предписание, още повече, че детето е посетило именно този хотел, тъй като организацията за посещението е по инициатива на Националната асоциация на децата с диабет, като се касае за голяма кампания за летен лагер за деца болни от диабет, започнала преди влизане в сила на изменението на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. Именно по организираната от Националната асоциация програма за срещи между лекари - специалисти и деца болни от диабет, детето е изпратено на санаториално лечение в хотел "Орфей", к. к. Пампорово, наред с останалите деца, които са взели участие в рехабилитационната програма. Предвид гореизложеното неправилно административният съд е приел, че отказът на административния орган по отношение на исканата добавка, обоснован с липса на покриване на изискванията на чл. 28 от ППЗИХУ - не отговаря на стандарта на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", е съобразен със закона. Неправилно е и становището на съда по неприложимостта на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към ПМС № 169 от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ, тъй като е счел, че релевантно за случая е момента на подаване на заявлението-декларация (23.07.2014 г.), а не момента, от който е започнала организацията на груповия летен лагер в хотел "Орфей", к. к. Пампорово (12.05.2014 г.). Съответното изменение на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ с § 6 от ПМС № 169/26.06.2014 г. е влязло в сила на 4.07.2014 г., а инициативата за посещение на хотел "Орфей", поета от Националната асоциация на децата с диабет, е започнала с подписването на договора между асоциацията и "ВАЯ ТУР" ЕООД на 12.05.2014 г., което предхожда влизането в сила на изискванията на чл. 28, ал. 1 от ППЗИХУ. От представените по делото доказателства се установява, че детето Георги Бишков е провело санаториално лечение в периода от 13.07.2014 г. - 20.07.2014 г. за създаване на умения за самостоятелен живот чрез обучение от специалист - детски ендокринолог за правилен хранителен режим, корекция на инсулиновите дози, двигателна активност, предоставена психологическа подкрепа и изследване на гликиран хемоглобин, като от значение в случая е, че съответните лечебни процедури са извършени, а за изхода на спора е без значение дали обекта, в който са предоставени, отговаря на условията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина", още повече, че това изискване е влязло в сила след като е започнала организацията за групово посещение и лечение на деца болни от диабет в хотел "Орфей", к. к. Пампорово. Извършена е социална рехабилитация, за която е платена определена цена, както за конкретен брой леглодни, така и за храната, консумирана по време на престоя. Изискването на обекта да отговаря на стандарта на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" за извършване на посочените в закона рехабилитационни дейности, е законова предпоставка за отпускане на търсената интеграционна добавка, но само в случай, че след влизане в сила на това изискване е започнала инициативата и организацията на Националната асоциация на децата с диабет за осъществяване на социалната рехабилитация. С оглед изложеното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба да се уважи, като се отмени оспорената с нея заповед, и преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне предвид установеното по-горе. При този изход на спора основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, като съобразно доказателствата в тази насока (договори за правна защита и съдействие от 21.10.2014 г. и от 9.01.2015 г.) възлизат на сумата от 550,00 лева, платими от административния орган. По отношение на искането за присъждане на разноски, представляващи държавни такси за производството пред настоящата инстанция и за производството пред първоинстанционния съд, то е неоснователно, тъй като по делото няма данни такива да са направени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,