Решение № 8641 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2017 г.

Решение № 8641 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 41 от 17.02.2017 г., постановено по адм. дело № 395/2016 г. по описа на Административния съд-В. Т., в частта в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415006959-091-001/10.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 170/30.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - "К." ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението в обжалваната му част Административен съд - В. Т. е отменил Ревизионен акт № Р-04000415006959-091-001/10.03.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден в обжалваната част с решение № 170/30.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново, в частта по ЗДДС, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 18 000 лв. за данъчни периоди месец октомври и ноември 2012 г. и месец януари 2013 г. и са определени лихви за просрочие в размер на 5 942.08, както и в частта по ЗКПО, в която е определен допълнителен корпоративен данък за 2013 г. в размер на 9000 лева и съответните лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Решаващият съд е направил извод за реалност на доставките по фактурите /5 броя/, издадени от "Т. Г. КТТ" ООД, четири от които с предмет - аванс по договор за изпълнение на СМР и една с предмет - окончателно плащане по договор за извършени СМР. Въз основа на събраните писмени доказателства, на приетите съдебно-счетоводна, съдебно-техническа и съдебно-графическа експертизи съдът е приел за доказано действителното извършване на доставките по фактурите, издадени от "Т. Г. КТТ" ООД. Относно приложението на ЗКПО административният съд е изложил мотиви, които кореспондират с тези в частта, с която е отменен РА в частта относно приложението на ЗДДС. С. АС-В. Т. издадените данъчните фактури от доставчика "Т. Г. КТТ" ООД отразяват реално осъществени доставки, поради което органите по приходите неправилно са преобразували финансовия резултата на РЛ в посока увеличение на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО за 2013 г. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е доказано извършването на доставката на стоки и услуги. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. По делото са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебни експертизи, които АС-В. Т. подробно е обсъдил. Въз основа на заключението на ССчЕ е направен извод за редовно водената счетоводна отчетност при получателя, както и че СМР по спорните фактури са редовно осчетоводени. В случая доставките на СМР по спорните фактури се доказват от представените договори за СМР, протоколи и актове за приемане на СМР, заключение на съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания. От описаните доказателства се установява, че уговорените СМР са изпълнени и приети за обекта, за който "Т. г. КТТ" ООД е бил подизпълнител. Освен това между ревизираното дружество и прекия му доставчик са извършени реални разплащания по процесните фактури, което обстоятелство би било нелогично, ако стоките не бяха получени от жалбоподателя. Няма констатации в РА, че доставките са част от измама с ДДС, поради което спрямо тях важи застъпеното в посочената по-горе практика на СЕС. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. "а", чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006-112 ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. В конкретния случай първоинстанционният съд е обосновано е извършил тази преценка и е достигнал до законосъобразен извод, че са налице реални доставки. В частта по ЗКПО изводите на съда са обосновани и законосъобразни. Предвид установената реалност на доставките, по съображения изложени от АС-В. Т. по-горе от настоящата инстанция, не е налице предпоставката за увеличение на финансовия резултат. При липса на тази предпоставка изводите на приходните органи за наличие на основание за промяна на декларирания финансов резултат на дружеството, към увеличение, съответно за допълнително начисляване на корпоративен данък, се явяват незаконосъобразни. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение на АС-В. Т. за правилно. Касационната жалба е неоснователна, поради което решението следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2 430 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,