Решение № 5633 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2014 г.

Решение № 5633 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката против решение № 574 от 16.01.2014 г. по адм. дело № 5991/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменена заповед № РД-14-100/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма за заличаване на "Морски продукти" ООД, гр. Балчик от регистъра на туроператорите и туристическите агенти като туроператор и е обезсилено издаденото на дружеството удостоверение за регистрация. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което жалбата против заповедта на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, седмо отделение, е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ отм.) министърът на икономиката, енергетиката и туризма има правомощието да заличи регистрацията на туроператор. В случая законосъобразно е преценено, че заповедта е подписана от заместник-министър, изпълняващ правомощията на титуляра при условията на заместване (заповед № РД-16-46/15.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма) по време на отсъствие на последния от страната (заповед № КМ-7/15.01.2013 г. на министър-председателя). Изводите за съответствие на заповедта с изискванията за форма и за спазване на административнопроизводствените правила също следва да бъдат споделени. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното по-горе, заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) предвижда заличаване на регистрацията, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Според последния текст туроператорът ежегодно сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива: възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването; заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора; разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването. Договорът за застраховка се сключва за срок от една година при условия и ред, определени с акт на Министерския съвет и конкретно с Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (отм.). Този договор се подновява или се сключва нов не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му, като туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора в 14-дневен срок от сключването или от подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от закона (чл. 42, ал. 4 и ал. 6 от ЗТ (отм.). В случая правилно е преценено, че изискванията на закона за заличаване на регистрацията на посоченото в заповедта основание не са изпълнени. По делото са представени договори за застраховка "Отговорност на туроператора", сключени между "Морски продукти" ООД, гр. Балчик и "ХДИ Застраховане" АД за периода 4.02.2012 г. - 3.02.2013 г. (застрахователна полица № 6 от 16.01.2012 г., представена в МИЕТ) и за периода 4.02.2013 г. - 3.02.2014 г. (застрахователна полица № 14 от 3.01.2013 г.). Следователно за едногодишния период, предхождащ издаването на заповедта, е налице валиден договор за застраховка, препис от който е представен в МИЕТ в указания от закона срок и е вписан в Регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.) на ведомството. Поради това законосъобразно първоинстанционният състав приема, че не са налице основания за заличаване на регистрацията. Правилно е и заключението, че измененията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (отм.), в сила от 4.05.2012 г. и нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР към ПМС № 82/2012 г. за изменение и допълнение на наредбата не могат да обосноват различен извод. Последният текст задължава в срок два месеца от влизането в сила на постановлението на МС, с което е направено изменението, туроператорите със сключени застрахователни договори да ги анексират или подновят в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, а според ал. 2 на § 9 в 14-дневен срок от анексирането или подновяването на сключените застрахователни договори по ал. 1, туроператорите са длъжни да представят на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). Аргументирано е заключението, че непредставянето на анекса към вече сключения застрахователен договор в изпълнение на изискванията по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от наредбата не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 20, ал. ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) за заличаване на регистрацията, тъй като не е предвидено като основание в цитирания текст. Освен това начинът на определяне на застрахователната сума и минималният размер на застрахователна сума за определени категории туроператори, предвидени с измененията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от наредбата, не са от категориите обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.) и чиито промени следва да бъдат отразени (чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗТ (отм.). При липсата на законодателна санкция за нерегистриран анекс към застрахователния договор следва да се приеме, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на оспорената заповед. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя заповедта за заличаване на регистрацията, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решение в съответствие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на тричленния съдебен състав са в съответствие със събраните доказателства. Договорът за застраховка "Отговорност на туроператора", сключен от дружеството, адресат на заповедта, за периода 4.02.2012 г. - 3.02.2013 г., представен в МИЕТ, обосновава заключението, че не са налице основания за заличаване на регистрацията при условията на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.). Непредставянето на анекс към вече сключения договор в сроковете по § 9, ал. 1 от ПЗР към ПМС 82/2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора (отм.) не води до различно заключение, с оглед направеното по-горе тълкуване на разпоредбите, регламентиращи условията за заличаване на регистрацията. Ето защо крайният извод на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед се обосновава от събраните доказателства. Съобразно всичко изложено по-горе настоящият петчленен състав приема, че първоинстанционото решение е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора и в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане Министерство на икономиката и енергетиката следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 700.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,