Решение № 356 от 12.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Н. Киряков, чрез адв. Белчева срещу решение 7288 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело 9440/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Киряков против решение Ж-611 от 25.08.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията). В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения по същество на спора. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - КЕВР се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответникът ЧЕЗ Разпределение България АД, чрез процесуален представител, в представено по делото становище счита касационната жалба за неоснователна. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. Киряков против решение Ж-611 от 25.08.2021 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката е прекратено административното производство. За да постанови този резултат, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало по жалба на Н. Киряков, с която е поискал възстановяване на електрозахранването на обект Комплекс от шест жилищни сгради (поземлени имоти с идентификатори от 72343.54.409 до 72343.54.414) на адрес в гр. Тетевен, необходимо за въвеждане на отделните самостоятелни обекти в експлоатация. От мотивите на административния акт се установява, че със сключения на 10.10.2007 г. Договор са определени условията за присъединяване на обект Комплекс от жилищни сгради в УПИ І-050225, м. Просеченик, гр. Тетевен, според който в чл. 4, ал. 2 от същия ЗМ-Груп-М ЕООД на основание чл. 117, ал. 5 от ЗЕ е следвало да изгради нов трафопост - КТП и кабелна линия 20 кВ и всички електрически съоръжения след меренето на обекта. Трафопостът е следвало да се изгради от ЗМ-Груп-М ЕООД и след въвеждането му в експлоатация, същият да остане негова собственост. Съответно задълженията за неговата експлоатация и поддръжка са именно на собственика на съоръжението. Съдът е приел, че от представените документи липсват такива, удостоверяващи, че енергийното съоръжение КТП е поставяно под напрежение от ЧЕЗ Разпределение България АД, както и че е имало захранване с електрическа енергия на обекта. За същия не е имало регистриран клиент и не са монтирани СТИ на електрическа енергия за конкретните обекти (Комплекс от жилищни сгради). Приел е също, че към момента, в поземлен имот с идентификатор 72343.54.408 по КККР, гр. Тетевен, м. Просеченик, област Ловеч, не съществува физически и фактически трафопост като на мястото на отразения в кадастралната карта трансформаторен пост съществува единствено бетонова основа. Предвид това обективно не съществува физическа и техническа възможности обектите на Н. Киряков да бъдат присъединени към разпределителната електрическа мрежа и електрозахранени посредством КТП 68. Съдът е обосновал извод, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия със Закона за енергетиката, при спазване на установените административнопроизводствени правила, при спазване на приложимия материален закон и съобразяване с целта на закона. Първоинстанционният съд е направил извод, че правилно административният орган, предвид фактическата обстановка и събраните в хода на административното производство писмени доказателства и на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3, е прекратил административното производство. Така постановеното решение валидно, допустимо, но е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Настоящата съдебна инстанция, счита че съдът не е направил подробен анализ на всички фактически установявания, които са от значение за правилното решаване на спора. В обжалваното решение липсват мотиви по приложените по делото доказателства, а именно: Протокол за установяване годността за ползване на строеж; Протокол от 27.09.2007 г. за извършена експлоатационна проба; Договор за получаване на клиентски номер; Фактура 900002553349 от 31.01.2011 г. Основателно е възражението, че мотивите на съда изцяло припокриват мотивите, изложени в оспореното решение на КЕВР. По делото е останало неизяснен въпросът, изграден ли е процесният трафопост, извършвано ли е присъединяване към мрежата на обект Комплекс от жилищни сгради в УПИ I-050255, кв. 50 по плана на гр. Тетевен, налице ли е бил регистриран клиентски номер за този обект, извършвано ли е плащане по него и до коя дата. Наред с горното, съдът не е обсъдил всички доказателства, относими към това, дали процесният обект е изграден, включван ли е за експлоатация, както и дали са налице съществуващи в близост други енергийни обекти и съоръжения, посредством които да се осъществи присъединяване. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съдът не е изложил мотиви по фактите, установени от останалите събрани доказателства, относими към процесния строеж и не ги е подложил на съвкупна преценка. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, включително и чрез назначаване на СТЕ, която да изясни посочените обстоятелства и правно релевантните факти относно липсата на физическа и техническа възможност обектите на касатора, да бъдат присъединени към разпределелителната електрическа мрежа. С оглед изхода от спора направените искания за присъждане на съдебни разноски подлежат на разглеждане от новия състав на АССГ, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,