Решение № 6438 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ Земеделие,, чрез юрк. Милева, срещу решение 701 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 589/2024 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова заповед 1985/28.11.2024 г. като незаконосъобразна. С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяна на решението ведно със законните последици. Ответникът Б. П. К. , чрез адв. Маргаритов, излага в писмена молба доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение по оспорване на Б. П. К. е отменена като незаконосъобразна заповед 1985/28.11.2024 г., издадена от изпълнителния на ДФ Земеделие, с която на основание чл.107, ал.1, т.5, във вр. с чл.7, ал.2, т.6 и чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното правоотношение на К. за длъжността старши експерт, с ранг I младши, в Областна дирекция гр. Кърджали на ДФ Земеделие, отдел Регионален технически инспекторат, считано от 28.11.2024 г. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, но в нарушение изискването за мотивираност по чл.108, ал.1 ЗДСл във вр. с чл.59 АПК и на несъответно правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл , тъй като не е налице обективна невъзможност. Позовавайки се на константната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, задължително следва да се посочат в заповедта фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая, визираните такива в заповедта / държавният служител не отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност./ не съставляват обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на К.. Установено е, че К. е бил повишаван в ранг от органа по назначаването въз основа на годишни оценки на изпълнението на длъжността последователно в периода от 2016г. до 2024г. от V до I ранг, а формулярите за оценка за изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции, от 2017г. до 2024г. сочат на изпълнение, което надвишава изискванията и няма забележки и промяна на заложените цели в индивидуалния план. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка и изведени законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция изцяло по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Обоснован и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че прекратяването на служебното правоотношение на К. е извършено в несъответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл изисква осъществяването на три кумулативни предпоставки, а именно: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. Изрично в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е предвидено, че при прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В случая като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че К. не отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.. Тези фактически констатации освен, че са общи, са в противоречие с оценките от описаните по-горе атестации и отметките в тях, че изпълнението напълно отговаря на изискванията за длъжността. Дори и да се приеме наличието на мотивираност на процесната заповед , то изложените мотиви не попадат в приложното поле на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, тъй като не е налице нито едно от трите кумулативно изискуеми предпоставки, описани по-горе. Обратно на твърденията в касационната жалба, които не са подкрепени с конкретика, в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е изяснена в пълнота фактическата обстановка по делото, а постановеното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Предвид надлежно заявената претенция за разноски от ответника и изхода на делото, касаторът дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в размер на 1200лв адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 14.05.2025г. с включено ДДС. Размерът на възнаграждението без ДДС е в рамките на регламентирания минимум в чл.8, ал.3 от Наредба 1 /2004г. за възнаграждения на адв.работа /изм. бр.14/2025г./, поради което заявеното от процесуалният представител на касатора възражение за прекомерност се явява неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение