Решение № 3913 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2015 г.

Решение № 3913 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), против Решение № 7 от 05.02.2015 г. по адм. дело № 145/2014 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-250-6500/3569 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която е отказано подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. В жалбата са направени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди обжалвания административния акт. Претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Бехчет Мустафов Салимов, в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Бехчет Мустафов Салимов, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-250-6500/3569 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С него е отказано финансиране като е приета като недопустима за подпомагане по Схемата за единно подпомагане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските район (НР1). Жалбоподателят е изразил становище, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушение и административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и неправилно е приложен материалния закон. Съдът е приел така депозираната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и при съществуващо право на оспорване, а по същество - за основателна. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е образувано по подадено от Бехчет Салимов (с УРН 255957) Общо заявление за плащане на площ за 201кампания 2013 г. за подпомагане по СЕПП, СНДП и НР1 с УИН 25/09041377655, с приложени към него таблици на използваните парцели (л. 50-51). След извършване на задължителните административни проверки, в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, на данните от подаденото заявление и след сравняването им с наличната информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл. 30 ЗПЗП, е издадено обжалваното уведомително писмо, с което изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е отказал финансово подпомагане по Общото заявление за подпомагане за 2013 г. на жалбоподателя, поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане на осн. чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗПЗП. Към уведомителното писмо, като неразделна част от него, са приложени таблици, представляващи начина на формиране на общия размер на отказаната за подпомагане наддекларирана площ - по СЕПП с процент на наддеклариране 26.90; по СНДП - 1.87 %; и по НР1 - 26.90 %. Съгласно таблицата, определяща размера на финансовото подпомагане по СЕПП оторизираната сума е 0.00 лева, по СНДП - 9. 24 лева и по НР1 - оторизираната сума е 0.00 лева. Видно от приложена по делото куриерска разписка (л. 10) уведомителното писмо е връчено на жалбоподателя на 15.09.2014 г. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви, както и при съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материално-правните разпоредби на чл. 9, 15, 16 и 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 или наредбата). Като краен правен извод съдът е приел, че уведомителното писмо е незаконосъобразно, защото при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, то е немотивирано и е допуснато нарушение на материалния закон, поради което го е отменил при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Административните актове могат да се обжалват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност и основанията за оспорването им са: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Дори в случаите, когато с жалбата не са релевирани всички от изброените основания предметът на съдебната проверка не се ограничава само с обсъждане на посочените от жалбоподателя основания за оспорване, а съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В случая съдът не е изпълнил посочените задължения и не е изяснил в пълнота спорните въпроси по делото относно застъпванията на БЗС. Относно установеното застъпване, което е относимо за спорните БЗС-та по делото са приложени доказателства, от които е видно, че и други юридически лица - "Стилтекс" ООД с управител Искрен Данев и "Тузлушка земя" ЕООД с управител Сезгин Сюлейманов. Те също са представили доказателства за правото на ползване върху заявените БЗС-та - съответно договор за наем на земеделска земя от 11.09.2012 г. (л. 81 и сл.) и договор за стопанисване и обработване на земеделски земи общинска собственост от 21.02.2013 г. (л. 99 и сл.). Това прави спорно ползването им какато от страна на жалбоподателя, така и от страна на юридическите лица. При наличието на този спор съдът не е изяснил, с допустимите по АПК и ГПК средства, дали административният орган, след като е приложил процедурата по чл. 17, ал. 1 Наредба № 5/2009 г. е изпълнил и задълженията си по чл. 18 от същата наредба, в приложимата й редакция. Така представените доказателства за наличие на правно основание за ползване на БЗС-та от всички заинтересовани земеделски производители сочат, че следва вещото лице да даде заключение дали е установено неотстраняване на двойното застъпване и какво е установено след прилагането на чл. 18 от същата наредба, т. е. отказа на административния орган за оторизация по чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП относно заявените БЗС-та следва да се провери с оглед на неотстраненото или отстранено застъпване. Едва след това може да се направи извод дали фактическите констатации в уведомителното писмо са съответни на установеното от съда, след което да се провери и адекватността на посоченото правно основание. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение