Решение № 3537 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9668/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против Решение 12028 от 16.07.2024 г., постановено по адм. дело 4741/2024 г. по описа на Административен съд- София град в частта му, с която е отменено Решение 5729/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на З. А., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото в тази част е върнато на административния орган за ново произнасяне. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдът да отмени съдебното решение в тази му част и да отхвърли жалбата на З. А., гражданин на Афганистан, срещу Решение 5729/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател председателя на Държавна агенция за бежанците, се представлява от юриск. Хичовски, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната част по съображения, подробно изложени в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, З. А., гражданин на Афганистан, редовно призован, не се явява. Представлява се от служебен защитник - адв. Димитрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната му част по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците е отменил по жалба на З. А., гражданин на Афганистан, Решение 5729/23.04.2024 г. на председателя на ДАБ в частта му, с която на З. А., гражданин на Афганистан, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и делото е върнато на административния орган за ново произнасяне. Със същото решение е отхвърлена жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта му, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че правилно административният орган е отказал да предостави на З. А. статут на бежанец, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Приел е, че спрямо жалбоподателя в страната му по произход не е било осъществено преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е установил, че подобна опасност, обуславяща предоставяне на статут на бежанец, не съществува към настоящия момент. Във връзка с това съдът е счел, че оспореното решение в частта, в която му е бил отказан статут на бежанец, е правилно и е отхвърлил като неоснователна жалбата в тази й част. По отношение на предоставянето на хуманитарен статут, след подробен анализ на представената от ответника справка вх. ЦУ-617/09.02.2024 г. на дирекция Международна дейност и Насоки на ВКБООН относно нуждите от международна закрила на лица, които бягат от Афганистан, м. декември 2022 г. съдът е приел, че след като бащата и братът на кандидата са бивши военни служители, то при завръщането си в страната на произход чужденецът би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, които могат да се определят като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, поради което решението на председателя на ДАБ е постановено при неправилно приложение на материалния закон и по конкретно чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Съдът е счел, че е нарушен и принципът за забрана на връщането при постановяване на оспореното решение. Приел е за неприложима възможността за вътрешна закрила по смисъла на чл. 8 от Директива 2011/95 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, тъй като в информацията за страната на произход на кандидата не се открива регион, който да не е под контрола на талибаните като субект на преследване при широко разпространена култура на отмъщението. Посочил е и че съгласно Съображение 27 от Преамбюла на Директива 2011/95 когато преследването или тежките посегателства се извършват от държавата или от нейни представители, следва да се изхожда от презумпцията, че молителят няма на разположение реална закрила. Така постановеното съдебно решение в обжалваната му част е неправилно. Необосновани са изводите на АССГ за това, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Видно от данните в проведеното интервю с чужденеца, той е мотивирал молбата си за закрила с падането на властта в Афганистан в ръцете на талибаните и породената от това обстоятелство опасност за него поради работата на баща му като военен при предходния режим, поради което е напуснал родината си по произход в рамките на 4-5 дни след падането на предишната власт. Изложил е в историята си, че е живял 9-10 месеца в Иран с брат си и баща си, след което през септември 2023 г., поради финансови проблеми, е влязъл в Турция, където се задържал около година и я е напуснал поради проблем с полицията и намерение да стигне до Франция. Бежанската история на чужденеца в останалата й част е свързана с работата на баща му и чичо му за предишните власти в Афганистан. Заявил е, че не е бил арестуван в страната си на произход, нито е бил член на политическа партия или организация. При анализ на така посочената бежанска история на чужденеца не се установява същият да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При така установените данни не може да бъде споделен направеният от съда извод за това, че при евентуалното си завръщане в страната на произход, молителят би бил подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание поради историята на баща му, чичо му или брат му. З. А. не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му, а отделно от това е посочил, че останалата част от семейството му сестри, братя, майка и чичо и към настоящият момент живеят в Афганистан, необезпокоявани от властите. Гореизложеното налага извода, че за чужденеца не съществува реален настоящ, както и бъдещ риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, както правилно е констатирано от административния орган в неговото решение. От представените от ответника справки за обстановката в Афганистан както в административното, така и в настоящото съдебно производство , е видно, че културата на отмъщението не е предизвикана от настоящата власт и не е политика на правителството, а първостепенни приоритети за талибаните са лоялността на хората към настоящият момент, без значение каква е била предишната им ориентация , поради което се адмирира присъединяването към редиците на талибаните на бивши служители от афганистанската армия. В този смисъл необносновани са изводите на първоинстанционния съд за това, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата на З. А. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено, като, вместо него, съдът следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на З. А., гражданин на Афганистан, срещу решението на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е оказано да му бъде предоставен хуманитарен статут. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд , трето отделение