Решение № 9759 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б., чрез адв. Пелтекова като процесуален представител, срещу решение № 5628 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1971/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и евентуално – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Благоевград, И. М. Н., А. К. Н., М. И. Н., К. И. Н., И. А. М., Н. Ю. К., В. Ю. М., З. А. Т., А. И. М., А. И. Х., Г. М. Ч., А. Ю. Т., Ф. Н. П., А. Р. А., Б. М. З., З. М. К., Ш. М. Х., Ф. М. Д., А. Г. Г., А. Г. Г., М. М. П. и Д. С. С. не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение по жалба на И. М. Н., А. К. Н., М. И. Н. и К. И. Н. е отменено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Гърмен, извършено без издаване на заповед, изразяващо се в заличаване на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 53326.61.34 и 53326.61.35, нанасяне на тяхно място на ПИ с идентификатор 53326.61.38 и ПИ с идентификатор 53326.61.37. Изменението е извършено въз основа на заявление вх. № 01-595292/30.10.2024 г., подадено от наследниците на Б. Х.. За да постанови този резултат, съдът приема, че подадената пред него жалба е процесуално допустима като насочена срещу действие по изменение на КККР без издаване на заповед, представляващо индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, изхожда от заинтересовани страни съгласно дефиницията на § 1, т. 13 ДР ЗКИР и е в предвидения от закона срок. Счита, че оспореното действие е извършено от компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), при спазване на установената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Достига до заключение, че в случая не са изпълнени предпоставките на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), според който при изменение на КККР съгласно чл. 53а, т. 2 ЗКИР, каквато е процесната хипотеза, се изисква засегнатите недвижимите имоти да бъдат собственост на едно и също лице или лица, а при съсобственост - заявлението да бъде подадено от всички съсобственици или да бъде придружено от нотариално заверена декларация за изразяване на изричното им съгласие с исканото изменение. Обосновава извод, че не е налице валидно сезиране на административния орган като предпоставка за извършване на поисканото изменение на КККР, позовавайки се на приетото по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза (СПЕ), според което подписите на три от лицата, от чието име е подадено заявление вх. № 01-595292/30.10.2024 г. за извършване на процесното изменение, не са положени действително от тях. Посочва, че заявлението от 30.10.2024 г. следва да бъде подписано от И. М. Н., който единствен е вписан в КККР като собственик на един от засегнатите от изменението имоти, но съгласно заключението на СПЕ той не е изписал положеният от негово име подпис. Приема, че дори хипотетично засегнатите от процесното изменение имоти да са съсобственост на наследниците на Б. Х., а не лична собственост на И. М. Н. и съпругата му, отново върху заявлението не са положени собственоръчно подписите на трима от наследниците - И. М. Н., Ш. М. Х. и Ф. М. Д.. Достига до извод, че като не проверява дали искането е подадено от активно легитимирани лица, административният орган извършва изменението на КККР в нарушение на установената за това процедура. Приема, че нормата на чл. 53а, т. 2 ЗКИР е неприложима в случая, тъй като предвидената в нея хипотеза изисква собствеността върху засегнатите от изменението имоти да принадлежи на едно и също лице или лица, а от данните по делото се установява, че жалбоподателят Н., който е вписан в КККР като собственик на ПИ с идентификатор 53326.61.34, не е подписвал заявлението от 30.10.2024 г. и изрично се противопоставя на направеното изменение. Приема също, че към датата на подаване на заявлението от 30.10.2024 г. засегнатите ПИ с идентификатори 53326.61.34 и 53326.61.35 не са собственост на едно и също лице, нито са съсобствени на един и същ кръг лица, нито пък с допуснатото изменение е налице разделяне, съединяване или промяна на граници и очертания между поземлените имоти. Обосновава извод, че в случая е ирелевантно дали и как гражданският съд ще реши спора за собственост между страните. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка касационният състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. С разпореждане № 1751 от 04.04.2025 г. първоинстанционният съд конституира като заинтересована страна по делото Л. Г. С. в качеството й на един от заявителите в административното производство. С касационната жалба е представено удостоверение за наследници изх. № 1653488/04.11.2025 г., издадено от община Пловдив, от което се установява, че същата е починала на 31.10.2025 г. в хода на първоинстанционното производство и преди провеждането на последното съдебно заседание на 24.11.2025 г., като оставя за свой наследник сина си Д. С. С.. Съдът не е уведомен за това обстоятелство, поради което производството пред него се развива и приключва при участието на починалата страна. При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено по отношение на неправоспособно лице. За конституирането на страните в процеса съдът следи служебно по аргумент от чл. 154, ал. 1 АПК, а съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Разпоредбата на на чл. 227 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, предвижда, че когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Следователно, след като Л. Г. С. е починала в хода на процеса, на нейно място като заинтересована страна в производството пред Административен съд – Благоевград е следвало да бъде конституиран наследникът й Д. С. С.. Ирелевантно в случая е, че съдът не е уведомен за смъртта на Л. С., тъй като съдебният акт не може да бъде постановен по отношение на починала по време на процеса страна. Производството е следвало да продължи с участие на нейния наследник като заинтересована страна и спрямо него е следвало да бъде постановено съдебното решение. Предвид изложеното обжалваното решение е недопустимо като постановено по отношение на неправоспособна страна, поради което следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг съдебен състав за ново разглеждане спрямо надлежните страни. На основание чл. 226, ал. 3 АПК административният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,