Решение № 8291 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2017 г.

Решение № 8291 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12791/2017 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). К. П. Ч. от с. К., област Д., е оспорил решение № 340 от 15.09.2017 г., постановено по адм. дело № 339/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Д., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ на началник сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Д., по заявление за връщане на иззето свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в писмо рег. № 851000-5812/11.05.2017 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт като необоснован и постановен в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Иска се решението да бъде отменено, а спорът - решен по същество с отмяна на обжалвания отказ. Ответникът - началник сектор "ПП" при ОДМВР - Д., не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери правилността на обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК и съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на К. П. Ч. против отказ на началник сектор "ПП" при ОДМВР Д., по молба за връщане на СУМПС, обективиран в писмо рег. № 851000-5812/11.05.2017 г. За да постанови този резултат АС - Д. е приел за установено, че със заповед № 20007/4.02.2008 г. на началника на отдел "ПП" при ОДМВР Д., по отношение Чамурлийски е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Изземване на СУМПС", на основание чл. 171, т. 4, вр. с чл. 157, ал. 4 ЗДвП. По делото няма данни актът да е бил оспорен и съответно отменен, като от приложената справка за отнетите контролни точки на водача на МПС се установява, че към месец април 2007 г. контролните точки на Чамурлийски са минус 13. Анализирайки характера и правната природа на заповедта за прилагане на ПАМ съдът е приел, че жалбоподателят е изгубил правоспособността си на водач и може да я възстанови по реда на чл. 157, ал 5 ЗДвП, в каквато насока е и даденото от органа указание. По тези съображения е преценил оспорения отказ като издаден при спазване на изискванията за законосъобразност на административните актове и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността му, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. По силата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 ЗДвП е предвидено налагане на ПАМ "изземване на свидетелството за управление". Съгласно чл. 157, ал. 5 с. з. лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. По аргумент от разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г. (Наредба № I-157/2002 г./Наредбата), СУМПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория; придобиване на правоспособност за управление на МПС от нова категория; възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки; подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов; подмяна поради изтичане срока на валидност; подмяна поради промяна в данните на водача; издаване на дубликат и подмяна на чуждестранно национално свидетелство за управление, подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категории. Подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност; подмяна на стар образец с нов, промяна в данните на водача и подмяна при възстановяване на правоспособност поради отказ от категория (Арг.: чл. 151, ал. 9 ЗДвП и чл. 15 Наредбата). Според предписанието на чл. 14, ал. 1, изр. 1-во от същата, при придобиване на нова категория, възстановяване на правоспособност поради отнемане на контролните точки или за допълнително вписване на код по чл. 7, ал. 3, на водача се издава ново СУМПС въз основа на служебно изпратен от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7, както и старото СУМПС. С. чл. 14, ал. 1 Наредба № I-157/2002 г., възстановяването на правоспособността е възможно само чрез полагане на изпит за придобиване на такава, като в този случай на водача не се връща първоначално издаденото свидетелство, а се издава ново, което удостоверява обстоятелството, че лицето е правоспособен водач. При тази нормативна регламентация, изводът на АС - Д. за неоснователност на жалбата срещу отказа да бъде върнато иззетото СУМПС е правилен. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки, като го определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП. Текстът вменява задължението за връщане на СУМПС от водач, на когото са отнети контролните точки поради загубване на придобитата правоспособност, като при неизпълнение същото се изземва по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП. Само на това основание (издадена заповед за прилагане на ПАМ, подлежаща на предварително изпълнение - Сравн.: чл. 172, ал. 6 ЗДвП) отказът на началник сектор "ПП" при ОДМВР - Д. да върне СУМПС по молбата на Чамурлийски от 2.05.2017 г. е законосъобразен. Не могат да бъдат споделени поддържаните в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на отказа да се върне СУМПС с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания няма отношение към оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. Отнемането на СУМПС на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП не е наказание по смисъла на ЗАНН, а мярка за административна принуда. В тази насока, в противоречие с правната природа на обжалвания акт и наложената с него мярка, са твърденията на касатора досежно приложението на института на абсолютната погасителна давност по НК. ПАМ не е вид административно наказание, а вид държавна (административна) принуда без санкционни последици. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, регулира се от нормите на АПК и има специфични цели - превантивна, възстановителна или преустановителна, които са различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен вид административно наказателна отговорност спрямо дееца. Ето защо погасителната изпълнителна давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. Неприложим е и чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 268, т. 1 АПК, изключващ възможността за изпълнение поради изтекла давност, т. к. заповедта за прилагане на ПАМ като изпълнително основание подлежи на предварително изпълнение. Без да разграничава наказанието от ПАМ, касаторът неправилно прилага института на абсолютната погасителна давност по НК по отношение на мярката за административна принуда, която е приведена в изпълнение на датата на изземване на СУМПС. П. това, изложените възражения в касационната жалба са неотносими към казуса. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен при правилно приложение на материалния закон и в съответствие със съдебната практика по тълкуването на ЗДвП. При осъществяване на правораздавателната дейност на АС - Д. са спазени съдопроизводствените правила, а изводите му са подкрепят от ангажирания по делото доказателствен материал. Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,