Решение № 3442 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 407/2016 г.

ВАСV отделение21.03.2017 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 152/2015 г. на Административен съд - С. ОСЪЖДА П. Х. П. от гр. С. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С. сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3442 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 407/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Х. П. против решение № 161 от 02.11.2015 г. по адм. дело № 152/2015 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 226/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която служебното правоотношение на П. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като реално съкращаване на заеманата от него длъжност не е извършено. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - С., е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 226/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (чл. 54, ал. 7 от ЗА и чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на изпълнителната агенция) и при спазване на формалните изисквания, установени в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Законосъобразно е и заключението, че обжалваната заповед е издадена след осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. По делото е установено, че жалбоподателят е назначен на длъжност "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - С. и заема една от общо 8-те бройки за тази длъжност по длъжностното разписание от 14.05.2015 г. Общата численост на дирекцията е 12 щатни бройки, от които 10 длъжностни са определени за заемане по служебно правоотношение, а две по трудово. Съгласно поименното разписание от 14.05.2015 г. вакантна е единствено длъжността "директор", а останалите бройки в дирекцията са заети. С ПМС 106/29.04.2015 г., в сила от 15.05.2015 г. е изменен Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" като регионалните дирекции са трансформирани в областни отдели и е намалена общата численост на агенцията. С утвърденото във връзка с измененията ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., щатните бройки в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. са намалени на 10, а конкретно бройките за длъжността "инспектор" са намалени от 8 на 6. С оглед промените служебното правоотношение на П. е прекратено поради съкращаване на длъжността. При тези факти аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени длъжността, заемана от жалбоподателя, е премахната. Действително, длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции и задължения, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. При липсата на законово установени критерии за подбор между служителите, изпълнявали длъжността, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат освободени е изцяло в правомощията на органа по назначаването. Обстоятелството, че един от инспекторите в Регионалната дирекция "Автомобилна администрация" - С., а след това в областния отдел е с място на работа в гр. Х. е без значение за законосъобразността на съкращението на П., тъй като не променя обстоятелството, че бройките за длъжността "инспектор" са намалени. Организацията на работа в териториалната структура и в администрацията се определя с оглед конкретната служебна необходимост. Тази преценка е изцяло в правомощията на органа по назначаването и е извън предмета на настоящото производство. Това налага заключението, че съкращението на длъжността, заемана от жалбоподателя, е реално и са налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира с нормативната уредба. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното структурно звено, като дейността се възложи за изпълнение на по-малък брой служители, като в правомощията на органа по назначаването е да прецени кои длъжности да запази и кои да съкрати. В случая това е направено, като числеността на териториалната администрация е намалена и част от бройките за длъжността "инспектор" са премахнати. По този начин, както административният съд правилно приема, е осъществена и целта на закона. Доводите, свързани с икономическия ефект, оптимизиране на разходите и постигане на финансови икономии, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като засягат предприетите от органа по назначаването длъжностни и структурни промени. Освен това определянето на вида и броя на длъжностите в администрацията и утвърдените във връзка с това длъжностни разписания са в правомощията на органа по назначаването и не могат да бъдат контролирана от съда. Ето защо доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съда кореспондират с ангажираните доказателства. Утвърденото, считано от 15.05.2015 г., ново длъжностното разписание на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и предприетите с него длъжностни промени в Областен отдел - С. обосновават извода, възприет от съда, че заеманата от жалбоподателя длъжност е съкратена. Ето защо крайният извод на първоинстанционния състав за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответства на доказателствата по делото. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъжда законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след анализ на всички представени доказателства, включително на заключението на вещото лице по изслушаната експертиза, както и на доводите и възраженията на страните, като са изложени конкретни мотиви в подкрепа на направените изводи за реално съкращение на длъжността. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебния акт е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сумата 100.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 106, ал. 1, т. 2