Решение № 915 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение06.02.2025 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ 7412 от 04.06.2024 г., постановено от Административен съд София град, Второ отделение, 33 състав, по адм. д. 8102/2022 г., по искане за отмяна, подадено от Д. Д. К. от гр. София, с [ЕГН], на основание чл. 239, т. 1 АПК.
ВРЪЩА делото на Административен съд София град за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ОСЪЖДА Столична община Район Надежда да заплати на Д. Д. К. от гр. София, с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 700 /седемстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА Членове: /п/ МАРИЯ РАДЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение 7412 от 04.06.2024 г., постановено от Административен съд София град, Второ отделение, 33 състав, по адм. д. 8102/2022 г. В искането, обективирано в писмена молба от 18.10.2024г., както и в съдебни заседания, проведени на 06.11.2024г. и 22.01.2025г. искателят Д. Д. К. от гр. София, чрез упълномощен адв. Н. Шарапов, претендира отмяна на горепосоченото съдебно решение, като посочва като правно основание за отмяна нормите на чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК. Позовава се на нови обстоятелства и представени нови писмени доказателства: Декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ от 29.12.2023г., Служебна бележка от директор на Дирекция Бюро по труда към Агенция по заетостта от 25.10.2024г., Служебна бележка относно дохода на Д. Д. К. от 30.10.2024г., Удостоверение за постоянен адрес на Н. Д. К. от 21.10.2024г. и Експертно решение 92782 от 17.09.2024г. от ТЕЛК на Втора МБАЛ София ЕАД. Искателят заявява, че гореописаните документи са нови писмени доказателства, почиващи на факти, които не са били представени на съда и не са му били известни. Излага становище, че те са от съществено значение за правилното решаване на делото и изясняването на основните моменти в него относно доходите на семейството и членовете на домакинството, ползващи процесното общинско жилище, тъй като решаващият съдебен състав погрешно е приел, че една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на семейството /домакинството/ може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството /домакинството/, съгласно нормите на чл. 17 НРУУРОЖТСО - в случая за три и четиричленно семейство/домакинство до 70 кв.м. Искателят акцентира, че съдът не е изяснил в мотивите си, дали приема, че се касае за семейството на Д. Д. К., или за неговото домакинство, тъй като двете понятия, описани в НРУУРОЖТСО се различават по своя смисъл и съдържание. Посочва като ново обстоятелство, че съдът се е произнесъл по отношение на несъществуваща заповед, която е различна от обжалваната заповед, което е установено от искателя след постановяване на съдебното решение. Претендира отмяна на влязлото в сила решение 7412 от 04.06.2024 г., постановено от Административен съд София град на поддържаното основание чл. 239, т. 1 АПК и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът заместник кметът на Район Надежда Столична община оспорва молбата за отмяна чрез упълномощен юрисконсулт И. Гетова, която с писмено възражение от 22.11.2024г. счита, че искането е допустимо, но е неоснователно. Пледира за отхвърляне на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, защото предвид кредитираните от съда доказателства е обоснован и правилен изводът, че оспорената в първоинстанционното производство заповед РНД22-РД56-284/02.08.2022г. на кмета на СО Район Надежда не противоречи на материалноправните норми и постановеният акт на Административен съд София град /АССГ/ е правилен и законосъобразен. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането на Д. Д. К. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО подадено от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение 7412 от 04.06.2024 г. е отхвърлена жалба на Д. Д. К. срещу заповед РНД22-РД56-16/04.08.2022 г. на зам. кмета на Столична община, район "Младост" /оправомощена със заповед за заместване РНД22-РД56-275/28.07.22 г. л. 132/ и Д. Д. К. е осъден да заплати на Столична община, сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски по делото. С последващо решение 7781 от 06.06.2024г. АССГ ІІ отделение, 33 състав е постановил извършване на поправка на очевидна фактическа грешка в решение 7412 от 04.06.2024 г., по адм. д. 8102/2022г. по описа на АССГ, като навсякъде в мотивите, както и в диспозитива на решението следва да се чете Столична община, Район Надежда , вместо Столична община Район Младост . За да отхвърли оспорването решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, с оглед посоченото основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 33, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община. Констатирано е, че процесният акт е издаден при условията на заместване от заместник на титуляра на длъжността, видно от заповед за заместване РНД22-РД56-275/28.07.2022 г. Относно приложението на материалния закон първостепенният съд е приел, че в случая е осъществено основанието за прекратяване на наемното правоотношение, посочено от адм. орган, което е чл. 33, ал. 1. т. 6 НРУУРОЖТСО, според която разпоредба, това се извършва при отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, които условия са визирани в чл. 5. ал. 2. т. 7, във вр. с т. 2 НРУУРОЖТСО, а именно: една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на техните семейства (домакинства) не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството (домакинството), съгласно нормите на чл. 17 за три и четиричленно семейство/домакинство до 70 кв. м. В искането за отмяна на влязлото в сила решение 7412 от 04.06.2024 г., постановено от АССГ по адм. д. 8102/2022 г. са посочени като правни основания нормите на чл. 239, т. 1 и т. 2 АПК, но в съдебно заседание процесуалният представител на искателя е уточнил, че не поддържа искането за отмяна на основание т. 2 от чл. 239 АПК, поради което предмет на настоящото производство е останало единствено твърдяното от искателя основание за отмяна, регламентирано в разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК. Според настоящия съдебен състав в случая соченото основание е налице, тъй като по силата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените от искателя доказателства - Декларация по Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община от 29.12.2023г., Служебна бележка от директор на Дирекция Бюро по труда към Агенция по заетостта от 25.10.2024г., Служебна бележка относно дохода на Д. Д. К. от 30.10.2024г., Удостоверение за постоянен адрес на Н. Д. К. от 21.10.2024г. и Експертно решение 92782 от 17.09.2024г. от ТЕЛК на Втора МБАЛ София ЕАД имат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, защото те не са представени от страните и не са приемани от съда като доказателства в хода на първоинстанционното производство, а и същите са относими към основния спорен въпрос между страните досежно начина на изчисляване на изискуемата от НРУУРОЖТСО една четвърт от общия годишен доход на лицата и членовете на техните семейства (домакинства), която да не може да покрие разхода за средна пазарна наемна цена за жилище, съответстващо на нуждите на семейството (домакинството), съгласно нормите на чл. 17 за тричленно и четиричленно семейство/домакинство. Настоящият съдебен състав констатира, че при първоинстанционното разглеждане на делото са били представени други Декларации по НРУУРОЖТСО с различно съдържание, доколкото декларациите, приложени на л. 63, л. 66, л. 69 и л. 81 от адм. д. 8102/2022 г. по описа на АССГ са подадени от името на три лица - Д. Д. К., Д. Ц. К. и Н. Д. К., а в декларацията на л. 146 от същото дело са вписани имената на четири лица - Д. Д. К., Д. Ц. К., Н. Д. К. и Д. Н. К.. В сега депозираната пред ВАС декларация са вписани имената само на две лица - Д. Д. К. и Д. Ц. К., поради което този документ се различава от представените в първоинстанционното производство декларации. Аналогично е положението с Експертно решение 92782 от 17.09.2024г. от ТЕЛК на Втора МБАЛ София ЕАД, което е с различно съдържание от приложеното Експертно решение на л. 25 от адм. д. 8102/2022 г. по описа на АССГ, защото в него е вписан друг процент трайно намалена работоспособност. Ето защо тричленният съдебен състав на Върховния административен съд счита, че гореописаните документи, на които се позовава искателят, са от съществено значение за изхода на делото и следва да бъдат съобразени и подробно обсъдени от първостепенния съд при новото разглеждане на правния спор. Настоящият съдебен състав споделя становището на искателя, че решаващият състав на АССГ се е произнесъл спрямо друг административен акт, който е различен от обжалвания акт и не съществува в представената и приета по делото административна преписка. Това е така, защото от данните по преписката се установява по безспорен начин, че процесното наемно правоотношение е прекратено със заповед РНД22-РД56-284/02.08.2022г., а не както е вписано в мотивите и в диспозитива на атакуваното решение заповед РНД22-РД56-16/04.08.2022 г., каквато наистина не съществува. Следва да се има предвид, че с молба на л. 127 от адм. д. 8102/2022 г. по описа на АССГ оспорващият изрично е уточнил, че оспорва заповед РНД22-РД56-284/02.08.2022г. и в съдебно заседание на 26.01.2023г. неговият процесуален представител е заявил, че поддържа уточнението. Вместо това с определение от 18.05.2023г. съдията докладчик е отменил дадения ход на делото по същество и е указал на жалбоподателя, че следва да уточни коя от двете заповеди обжалва. С молба - уточнение от 08.06.2023г., приложена на л. 189 от адм. д. 8102/2022 г. по описа на АССГ, упълномощеният адвокат на жалбоподателя отново ясно и категорично е заявил, че обжалва заповед РНД22-РД56-284/02.08.2022г., която молба е докладвана в съдебно заседание на 21.09.2023г. Въпреки двукратното уточнение, първостепенният съд се е произнесъл относно друга заповед в мотивите на решението и с диспозитива на атакувания съдебен акт е отхвърлил жалба срещу друг административен акт. В случая не се касае за очевидна фактическа грешка, предвид факта, че вече е постановено решение за поправка на ОФГ, с което обаче е поправен само район Младост на Район Надежда , като не е вписан верният номер и дата на издаване на процесната заповед. По тези съображения следва да се приеме, че визираното обстоятелство наистина е ново за искателя, тъй като го е узнал едва след постановяване на влезлия в сила съдебен акт и релевирането му в настоящото производство определено не се дължи на процесуална пасивност на оспорващото лице. За пълнота на изложението настоящият съдебен състав следва да отрази и пълната неразбираемост на изводите на първостепенният съд, защото същият е изложил подробни аргументи за неоснователност на обжалването, а в последния абзац от мотивите на съдебното решение е формулирал следния правен извод: По посочените съображения процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и адм. - производствените правила, поради което следва да бъде отменена. . При тези обективни данни, настоящият съдебен състав счита, че е основателно предявеното от Д. Д. К. искане, защото в случая са налице нови писмени доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, налагащи отмяна на влязлото в сила съдебно решение 7412 от 04.06.2024 г., постановено от АССГ по адм. д. 8102/2022 г. С оглед изхода на спора е основателна и претенцията на искателя за присъждане на направените по настоящото дело разноски, възлизащи на 700 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения за тях списък и договор за правна защита и съдействие. На основание на горното и на чл. 244, ал.1, предложение второ и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение,