Решение № 5150 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2017 г.

Решение № 5150 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. А. К. срещу Решение № 181/09.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2288/2016 г. по описа на Административен съд В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, чрез процесуалния си представител в депозирания писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. се е развило по исковата молба на Е. А. К. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са претендирани неимуществени вреди, в резултат на действала през периода 06.01.- 05.10.2015 г. заповед на Началника на З. В., с която е забранено ползването на метални лъжици от страна на лишените от свобода. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 100 000 лв., като неоснователен и недоказан при приетото, че не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. По силата на разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на претенцията си както по основание, така и по размер. Съдебната практика е непротиворечива, основателността на иска по чл. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на предварително определени от законодателя материалноправни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при/или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, и предявеният на това основание иск, следва да бъде отхвърлен. Настоящият състав на ВАС, трето отделение, счита, че правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в проведеното исково производство не е доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. Обосновано съдът е заключил, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди. Както правилно е констатирал съда от събраните гласни доказателства, които свидетелите П. и Т. са изложили, не се е установило ищецът да е претърпял емоционални притеснения, каквито описва в исковата си молба, нещо повече - свидетелите са имали противоречиви твърдения за различните последствия от твърдяната невъзможност за хранене като сочат, че К. се е чувствал раздразнен и изнервен и тъжен и унил. Не се е установило тези различни по своя характер усещания, за които свидетелстват Пенев и Тодоров да са били с такъв интензитет и трайни последици за ищеца, за да бъдат приети за по-тежки от неизбежните негативни последици от самото изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Както правилно е установил съдът, не е било отказвано служебно да бъдат предоставяни пластмасови прибори за хранене, отделно от това лишените от свобода са могли да държат при себе си и са ползвали такива, закупувани от лавката на Затвора или получавани при свиждане от свои близки в съответствие със Списък на разрешените вещи и предмети, които могат да държат при себе си и да ползват. Видно от приетата по делото Справка - извлечение от системата на Контел за регистрираните приходи, К. в процесния период е разполагал с парична сума в размер на 917.12 лв., което е било доказателство че той не е бил лишен от подкрепата на своите близки. Фактът, че издадената Заповед на Директора на Затвора е била провокирана от зачестилите инциденти и ранен лишен от свобода с метални лъжици и прибори във визирания период не може да обоснове директен извод за нечовешко или унизително отнасяне, съгласно чл. 3 от ЕКЗПОС. С., както и всички останали лица - лишени от свобода, са били поставени в едни и същи условия, като не може да се приеме че забраната е целяла дискриминация или че е създавала конкретно за ищеца особени унижения или неудобства, по - големи от обичайните неудобства, свързани с ограниченията в начина на живот вследствие изтърпяването на наказанието. Видно от протокола от с. з. 10.01.2017 г., ищецът не е поискал събиране на нови доказателства, такива не са представени и в касационната инстанция, поради което са неоснователни доводите за необоснованост на съдебното решение. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. В., че К. не се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и не е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е отхвърлил предявения от Е. А. К. иск. Решението на Административен съд - В. е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. В частта, с която ищецът е осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение е неправилно и следва да се отмени. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Ето защо като е осъдил ищеца да заплати възнаграждение за юрисконсулт съдът е постановил в тази част неправилно решение, което следва да се отмени. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение