Решение № 11757 от 19.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационната жалба на К. Пейчинова, чрез процесуалния й представител адвокат Рачева, срещу решение 596 от 03.02.2022 г., постановено по адм. дело 5585/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявеният иск и се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Дуевски в съдено заседание взема становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по предявения от К. Пейчинова против Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на основание чл. 203, ал. 1 АПК иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, претърпени в резултат на бездействие от страна на ответника по осъществяване на контрол за изпълнение на указанията, дадени на ЧЕЗ Разпределение България ЕАД с Решение Ж-497/28.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск, като е приел, че КЕВР не е осъществил претендираното от ищцата фактическо бездействие да осъществи контрол за изпълнението на т. II, т. 1 от Решение Ж-497/28.06.2018 г. на КЕВР, поради което не е налице незаконосъобразна административна дейност по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК, съответно не е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователност на предявения иск. Несъстоятелно е соченото в касационната жалба, че решението е необосновано. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Несъгласието на страната с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Установено е по делото, че КЕВР е извършила изискуемия се от чл. 76, ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) контрол върху изпълнение на дадените от нея с влязло в сила решение указания на ЧЕЗ Разпределение България АД. Несъгласието на ищцата с изводите от тази проверка не основават твърдяното в исковата молба неизвършване на фактически действия. Обстоятелството, че не е наложена санкция на дружеството, каквато според ищцата се следва, на което се основава предявения иск не основава друг извод. В исковото производство по чл. 203, ал. 1 АПК съдът не може да извърши преценка за наличието на основание за провеждане на производство по Глава тринадесета и/или по Глава четиринадесета от ЗЕ, съответно за прилагане на принудителна административна мярка или налагане на административно наказание. Производството по налагане на административно наказание се развива по реда на ЗАНН, като преценката дали такова следва да бъде наложено се извършва служебно, самостоятелно и независимо от административнонаказващия орган, след провеждане на уредената в закона процедура, съответно редът за установяване и прилагане на принудителна административна мярка е уреден в ЗЕ. След като в случая обстоятелствата, на които ищцата е основала иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото, обоснован е изводът на първоинстанционния съд за неоснователността му. По изложените съображения решението на съда, с което е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за осъществената правна защита от юрисконсулт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение