Решение № 15072 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2011 г.

Решение № 15072 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6165/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково срещу решение № 157 от 23.03.2011 г. по адм. дело № 60/2011 г. на Административен съд - гр. Хасково. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Хасково е отменил решение № Ж-174-1 от 20.12.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърденото с него разпореждане № 2048 от 4.11.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел за незаконосъобразно становището, изразено с отменените от него актове, че осигурителят ЕТ "Мони - Красимира Иванова" бил длъжен да извърши адекватна проверка за да установи дали работничката - майка има право на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и щом не е изискал от нея да декларира обстоятелството настанено ли е детето в детско заведение след датата на изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, работодателят - осигурител бил виновен и поради това отговорен за неоснователно изплатеното парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО на майка, чието дете се оказало настанено в детско заведение. Решението е правилно. То напълно е съобразено с константната съдебна практика на Върховния административен съд, според която щета на държавното обществено осигуряване в тези случаи не е причинена от осигурителя, а майката, чието дете е настанено в детско заведение, неоснователно е получила парично обезщетение за отглеждане на малко дете, право на каквото обезщетение тя няма, щом като е възникнал правопрекратяващият юридически факт - настаняването на детето в детско заведение, в т. ч. и детска ясла. Доводите в касационната жалба са неоснователни. От данните по делото е видно, че със заповед № 129 от 1.06.2006 г. работодателят ЕТ "Мони - Красимира Иванова" е разрешил на Марияна Иванова Марчева отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) считано от 2.06.2006 г., а ал. 4 на чл. 53 КСО е изменена с § 4 на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г. В касационната жалба текстът на чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е цитиран неакуратно - още при първото обнародване на наредбата (ДВ, бр. 6 от 23.01.1987 г.) с нея е установено изискване към молбата за допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете майката да приложи декларация, че детето не е настанено в детско заведение (а не детско заведение на пълна държавна издръжка) и е въведено правилото, че отпускът по чл. 164 КТ се прекратява и когато детето бъде настанено в детско заведение (а не в детско заведение на пълна държавна издръжка) - чл. 46, ал. 2 и ал. 7 в тяхната първоначална редакция. След приемането на Кодекса за социално осигуряване тези редакции в чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските не са изменени с оглед на изискването по чл. 53, ал. 4 КСО (преди изменението от 22.08.2006 г.) детето да не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, т. е. и тогава, и сега, една от предпоставките за отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ е детето, за чието отглеждане се дава отпуска, да не е настанено в детско заведение (а не в детско заведение на пълна държавна издръжка). Затова за майката Марияна Иванова Марчева, декларирала, че сама отглежда детето си (молба - декларация за отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ - на л. 61 от делото на ХАС), през всичкото време е съществувало задължение да заяви промяната в това обстоятелство. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касационната жалба да му бъдат присъдени разноски пред тази инстанция е неоснователно - по делото не са представени доказателства за направени в касационното производство разноски. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,