Решение № 15751 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2013 г.

Решение № 15751 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8306/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 2584 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 6535/2012 г. на Административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-270-2600/3504 от 1.10.2011 г. Правят се доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът внимателно е проследил хронологията на водените граждански дела между арендодателя и земеделския производител, като арендатор. Административният орган не е изискал документи за отстраняване на констатираното застъпване, с което е допуснал нарушение на закона. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Георги Атанасов Георгиев, в качеството му на управител на "Булинс 95" ЕООД със седалище в град Шумен против уведомително писмо изх. № 02-270-2600/3504 от 1.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ в размер на 7056.47 лева и по Схемите за национални доплащания на площ - 3282.47 лева. Наложена е и санкция за бъдещ период в размер на 10010.80 лева. Възразил е, че при подаване на заявлението за подпомагане е представил документи, установяващи право на ползване върху заявените три парцела. Без да бъде потърсен, или уведомен за констатирано застъпване, е получил отказ от субсидиране и наложени санкции за бъдещ период. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане по СЕПП и НДП за кампания 2009 г. с три парцела в землището на с Черноглавци, община Венец с обща площ от 43.48 ха. При извършени административни проверки за установяване наличността на площи, заявени от повече от един кандидат, административният орган е издал уведомително писмо от 26.09.2009 г. Писмото, заедно с карта на откритото застъпване, което обхваща 42.1 ха от заявените за подпомагане парцели е изпратено на заявения от жалбоподателя адрес с обикновена поща, тъй като самият той е заявил този начин за получаване на информация в попълненото заявление за регистрация. Писмото е върнато на ДФЗ с единствената отметка, че не е потърсено. Административният орган не е правил други проверки, а е издал уведомителното писмо за отказ от субсидиране и налагане на санкции за бъдещ период. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза по искане и със задачи, поставени от ответната страна в първоинстанционното производство. От заключението е установено, че при извършените кръстосани проверки и за трите парцела е констатирано застъпване със заявен от "Ил Бе Са" ЕООД парцел с площ 42.10 ха. Това дружество е представило договор за наем, който е приложен и към експертизата и въз основа на който застъпването е изцяло признато в негова полза. Договорът е сключен на 11.11.2008 г. между "Ил Бе Са" ЕООД, като наемател и община Венец, като наемодател и има за предмет земеделски имот № 030001 с площ от 426.638 декара за срок от пет стопански години, считано от 1.10.2008 г. до 30.09.2013 г. В съдебното производство, жалбоподателят е твърдял, че правото му на ползване върху парцелите, с които е кандидатствал, произтича от сключен аренден договор, който е представил на ДФЗ още с подаване на заявлението за подпомагане. Представил е и съдебни решения за прекратяване на арендния договор от Шуменския районен съд и за отмяна на това решение от Върховния касационен съд. Документите не се съдържат по административната преписка, а не са констатирани и от вещото лице при изготвяне на експертизата и при посещението му в Министерство на земеделието и храните и ДФЗ. Това е мотивирало административният съд да постанови нарочно протоколно определение от 6.12.2012 г. за разпределение на доказателствената тежест между страните. С него е указал на жалбоподателя да представи документите, доказващи право на ползване във връзка с установените застъпвания. Едва в изпълнение на това определение, жалбоподателят е представил договор за аренда на земеделска земя от 9.01.2001 г. за арендуване на имот № 030001, сключен между него и общината в село Венец за срок от 25 стопански години. Представил е и постановените съдебни решения в периода от 2008 до 2011 г. по спорове за неплатени арендни вноски и прекратяване на арендния договор, водени между него и общината, като арендодател. Същите писмени доказателства са представени и от община Венец, като трето лице, неучастващо по спора за законосъобразност на уведомителното писмо. Едновременно с това са представени и документи за проведен от общината търг с явно наддаване за отдаване под наем на свободни земеделски имоти; протокол от 7.11.2008 г. на тръжна комисия за имот № 030001, с който за наемател е определен участникът "Ил Бе Са" ЕООД. Протоколът е утвърден от кмета на общината. По делото са представени и заявление за регистрация и образуваното въз основа на него административно производство за подпомагане на "Ил Бе Са" ЕООД. В преписката се съдържа уведомителното писмо за застъпване с дружеството-жалбоподател с карта на откритото застъпване. При получаване на уведомителното писмо, управителят на "Ил Бе Са" ЕООД е представил договор за наем на земеделски земи. При тези данни по делото, съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си да връчи надлежно уведомление до жалбоподателя за констатираното застъпване. Това е отчетено, като нарушение на административно-производствените правила, ограничаващо участието му в административния процес. На следващо място е съобразил, че нарушението има съществено значение за крайния изход на процедурата по разглеждане и решаване на искането за финансово подпомагане, тъй като е лишило кандидата от правната възможност да установи и защити правото си на ползване на заявените земеделски парцели. Счел е, че допуснатото нарушение е довело до незаконосъобразност и на завършващия го акт и го е отменил. Административният съд е пропуснал обаче да изпълни задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК да върне преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е правилно, като краен резултат. В касационната жалба се повтаря защитната позиция, развита и в първоинстанционното производство. Твърди се, че ДФЗ е изпълнила задължението си да уведоми кандидата. Липсата на уведомяване е станала по негова вина, за което администрацията на следва да носи отговорност. Възраженията са неоснователни. Още в заявлението за регистрация, управителят на дружеството е посочил адрес за кореспонденция и желанието му обмяната на информация да се извършва с обикновена поща. За установеното застъпване е изготвено уведомително писмо, изпратено на посочения за кореспонденция адрес. Отбелязването обаче, че то не е връчено на адресата, като непотърсено, не удостоверява посочените в него факти, тъй като не съдържа имена или подпис на лицето, потърсило адресата на писмото. На следващо място, ДФЗ е представил списък на кандидатите, които не са получили писмата за двойно заявени площи. Под номер 2 в него е "Бул инс 95" ЕООД. Липсват обаче каквито и да било данни дали списъкът е бил обявен и ако е обявен кога и къде е извършено това. Ето защо правният извод на съда за неустановяване на факта на връчване на уведомителното писмо и интерпретирането му, като съществено нарушение на административните правила е обоснован. Допуснатото нарушение е довело до незаконосъобразността на крайния административен акт и той правилно е отменен. Неправилни обаче са указанията на съда относно приоритета на договора за аренда пред договора за наем. За целта съдът се е позовал на силата на пресъдено нещо на постановените съдебни решения в проведените искови производство. В същото време обаче, не е съобразил обстоятелството, че липсва произнасяне по същество по иска за разваляне на арендния договор, доколкото производството по този иск е прекратено с решение от 25.02.2010 г. по в. т. дело № 736/2009 г. на Шуменския окръжен съд. Прекратителният диспозитив не формира сила на пресъдено нещо, тъй като не решава по същество повдигнат пред съда правен спор. Отделно от това съдът не би могъл да се произнася по приоритета на който и да било от двата договора в производство, в което не участва наемателят по договора за наем на земеделска земя и също заявител за подпомагане, в чиято полза изцяло е разрешено застъпването. Решаването на тези въпроси е в компетентността на ДФЗ при връщане на преписката на етапа на преценяване на констатираното застъпване. Ето защо решението на административния съд следва да се остави в сила, като се вземат предвид и мотивите, изложени в настоящото решение. С оглед изхода на делото, касаторът следва да заплати на ответната страна направените, доказани и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение