Решение № 8063 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2015 г.

Решение № 8063 от 23.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13979/2015 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) срещу Решение № 5790 от 30. 09. 2015 г., постановено по административно дело № 5323/2014 г. на Административен съд- С. град (АССГ) в ЧАСТТА, с която същата e осъдена да заплати сумата от 2000 лева. Счита решението в обжалваната част за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът е допуснал нарушения при преценката на доказателствата и доказателствените факти, което е компрометирало истинността на фактическите констатации. Намира, че необосновано АССГ е стигнал до извод за наличие на предпоставките, визирани в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника и неправилно е постановил осъдителен акт. Посочва, че съдът е мотивирал решението в осъдителната част само на база твърденията на ищеца в исковата молба и показанията на свидетелите, ангажирани от негова страна, без да отчете тяхната възможна заинтересованост. Сочи, че решението противоречи на материалния закон по отношение на размера на присъденото възнаграждение. Иска отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковите претенции. При условията на алтернативност се моли присъденото обезщетение да се намали до справедливия му размер. Подробни доводи са развити в представените по делото писмени бележки. По делото е постъпила и касационна жалба на Б. Д. Т., подадена чрез адвокат С. А. против Решение № 5790 от 30. 09. 2015 г., постановено по административно дело № 5323/2014 г. на АССГ в отхвърлителните части. Намира решението в тези части за неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени решението в отхвърлителните части и вместо това да се осъди ГДИН и за горницата до сумата в размер на 9300 лева. Претендира и разноски по делото. В писмен отговор Б. Д. Т., моли да се потвърди като валидно, допустимо и правилно решението в осъдителната част, както и да се отхвърли депозираната от ответника касационна жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура намира, че касационната жалба на ГДИН се явява частично основателна. Счита, че решението в осъдителната му част следва да се измени, като се присъди обезщетение в значително по- нисък от отредения в него размер, а в отхвърлената част да се остави в сила, тъй като не се констатират основания по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, като касационната жалба на Б. Д. Т. се остави без уважение като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Б. Т., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГД "Изпълнение на наказанията". Първата искова претенция е за обезщетение в размер на 9 300 лв. (девет хиляди и триста лева) за претърпени неимуществени вреди, в Централен софийски затвор за периода от 11.08.2011 г. до 01.12.2011 г. в килия 7, отряд 11 - "следствени", а от 02.12.2011 г. до 28.11.2013 г. в Затворническо общежитие Кремиковци, ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва за периода 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г. Втората искова претенция е за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на работа за периода 11.08.2011 г. - 31.07.2013 г. в размер на 700 лв. ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 35,66 лв. за периода 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г. Конкретните оплаквания на ищеца касаят: битовите условия; хигиената; храненето; неосигуряване на условия за спокойствие и почивка в килията и неосигуряване на работа за периода 11.08.2011 г. - 31.07.2013 г. в двете места за лишаване от свобода. С обжалвания съдебен акт- Решение № 5790 от 30. 09. 2015 г., постановено по административно дело № 5323/2014 г. на АССГ е ОСЪДЕНА ГД "Изпълнение на наказанията" да заплати на Б. Д. Т. сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от лоши хигиенни условия за периода от 02.12.2011 г. до 15.08.2013 г. в Затворническо общежитие "Кремиковци", ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението и мораторната лихва за периода 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г., както и направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лв. С решението е ОТХВЪРЛЕН искът за горницата над тази сума до предявения размер от 9 300 (девет хиляди и триста) лева, ведно със съответната законна лихва от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението и съответната мораторна лихва за периода от 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г. и е ОТХВЪРЛЕН искът на Б. Д. Т. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на работа за периода 11.08.2011 г. - 31.07.2013 г. в размер на 700 лв. ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 35,66 лв. за периода от 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г. Със същото решение е ОСЪДЕНА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати по сметката на Административен съд С.-град сумата от 300 лв., изплатени от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице. Решаващият съд приема, че при настаняването на ищеца в Затворническо общежитие "Кремиковци", 9- та група, килия 2 за периода от 02.12.2011 г. до 15.08.2013 г. същият е бил поставен при неблагоприятни условия, състоящи се в лоша хигиена, които са от естество да застрашат неговото здраве по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Визира се и недостатъчната жизнена площ на помещението, като се позовава на заключението от приетата техническа експертиза и приобщените свидетелски показания. Посочва, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС представлява третиране, способно да породи у него морално страдание, стрес и безпокойство, каквито той твърди. Счита че, липсата на хигиена е от естество да предизвика у всеки психически здрав човешки индивид посочените страдания. Намира, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните административни действия и претърпените вреди. Предвид тези доводи решаващият съд приема, че по справедливост и като се вземе предвид продължителността на периода, през който ищецът е престоял в Затворническо общежитие Кремиковци", 9-та група, килия 2 (от 02.12.2011 г. до 15.08.2013 г.), на осн. чл. 52 от ЗЗД, на същия се дължи обезщетение в размер на 2 000 (две хиляди) лв. ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба (30.05.2014 г.) до окончателното погасяване на задължението, както и мораторна лихва за посочения от ищеца период 29.11.2013 г. до 30.05.2014 г. Счита, че исковата претенция за горницата над тази сума до предявения размер от 9300 лв. е неоснователна и следва да се отхвърли. Намира за неоснователна и исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на работа за периода 11.08.2011 г. - 31.07.2013 г., в размер на 700 лв. Касационната жалба на Б. Д. Т. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГД "Изпълнение на наказанията" е ОСНОВАТЕЛНА. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на ГДИН. С оглед наличните данни по делото не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно съдът обосновава извод, че за лицето при престоя в Централен софийски затвор за периода от 11.08.2011 г. до 01.12.2011 г. не са налице вреди, които да подлежат на обезвреда. При съобразяване на чл. 77, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 ЗИНЗС основателно АССГ е посочил, че са неоснователни оплакванията за неосигурена работа за част от периода на изтърпяване на наказанието, тъй като не е предвидено задължение за осигуряването и от администрацията, вкл. и с оглед на обективните възможности за това. Правилно АССГ е отбелязал, че за процесните периоди на ищеца е осигурен постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещенията в които е пребивавал, достатъчна осветеност и вентилация. Обосновани са изводите, че приготвената храна е в съответствие с показателите в таблиците, утвърдени от МП и менютата. В съответствие с доказателствата са и изводите за осигуряване на условия за спокойствие и почивка в килиите. По изложените съображения, касационната жалба на Б. Д. Т. срещу отхвърлителната част на решението е неоснователна. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за обосновани доводите на ГД "Изпълнение на наказанията", с които се намира искът на лицето за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като по делото не е установено незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. Не са налице приетите от АССГ неблагоприятни условия, състоящи се в лоша хигиена, които са от естество да застрашат здравето на лицето по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. П. делото не е установено, че битовите условия в Затворническо общежитие "Кремиковци" са лоши и хигиенните условия са на ниско ниво. В тази връзка представените, заедно с касационната жалба доказателства за извършване на периодични дейности с оглед на дезинфекция за унищожаване на дървеници и др., при съпоставка с останалите доказателства по делото сочат, че администрацията е изпълнила задълженията си относно осигуряване на обезпаразитяване. Не са налице и отклонения от осигуряването на необходимата хигиена в помещенията. Налице е периодично снабдяване с почистващи препарати. Според заключението от назначената СТЕ, състоянието на помещение № 2 ЗО "Кремиковци" е добро и няма следи от влага по тавана и стените (л. 96). Неправилно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията", относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Не се споделя приетото от съда, че е налице недостатъчна жизнена площ на помещението, като се позовава на заключението от приетата техническа експертиза и приобщените свидетелски показания. С. Д. записка от 23. 03. 2015 г. на НС ЗО "Кремиковци" (л. 161) помещение № 2 е с площ 35 кв. м. и в него са били настанени 10 човека. Налице е незначително отклонение от предвидения минимум жизнена площ в чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС. К. помещението е налице санитарен възел и достъп до течаща вода. Липсата на незаконосъобразно бездействие, което да е причинило вреди обуславя отхвърляне на иска. Освен това, неоснователно от съда се приема, че са налице реално претърпени вреди. Не са налице причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт, които да излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС. Н. данни за отрицателни преживявания със засилен интензитет или по- голяма времева продължителност, които да се квалифицират по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Предвид посоченото неправилно от АССГ е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е основателна. Решението, с което е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв. следва да бъде отменено и вместо него искът да се отхвърли и в тази му част. Следва да се остави в сила Решението в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът за горницата над 2000 (две хиляди) лева до предявения размер от 9 300 (девет хиляди и триста) лева и в ЧАСТТА, с която със съдебния акт е ОТХВЪРЛЕН искът за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на работа за периода 11.08.2011 г. - 31.07.2013 г. в размер на 700 лв. С оглед изхода на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ГДИН искане за присъждане на разноски, в тяхна полза се дължат направените такива. На основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 249 от АПК Б. Д. Т. следва да бъде осъден да заплати сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,