Решение № 10061 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2018 г.

Решение № 10061 от 23.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А., гражданин на Азербайджан, против решение № 6722/16.11.2017 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. д. № 11032/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16229/05.09.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Е. А.. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно. Сочените касационни основания са тези по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. Г. М., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че Е. А. не е аргументирал основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Приел е, че спрямо чужденеца не е осъществено преследване на изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, тъй като заявените от него обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. Административният орган е приел, че не се установяват предпоставките, съдържащи се в законовата разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като кандидатът не е направил съответни на нея обосновани твърдения. След извършена преценка на актуалната обстановка в Азербайджан посредством приложената по преписката справка с вх. № МД-563/12.05.2017 г., посочващи актуалната обстановка в Азербайджан, решаващият орган не е установил и разширенията, дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. От информацията, съдържаща се в справките е прието, че въпреки сложното положение в отношенията с Армения относно конфликта в Н. К., не следва насилие от Там да се определя като безогледно, тъй като атаките от арменската и азербайджанската страни са спорадични актове на насилие и не могат да се оценят като въоръжен конфликт. С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Е. А., гражданин на Азербайджан, против решение № 16229/05.09.2017 г. на председателя на ДАБ към МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, съставът на АССГ е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е съобразен с неговата цел. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение, приемайки за обосновани и правилни формираните от административния орган изводи. Съдът е посочил, че от изявленията на Е. А., дадени в хода на проведеното интервю било видно, че той, не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение в Азербайджан. Съдът е възприел и извода на административния орган, че в случая не били налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не прави твърдения, че е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за наличието на основание за приложение на чл. 9, ал. 1 ЗУБ съобразно тълкуването, дадено в Съда на Европейските общности от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО. Приел е, че ситуацията в страната на произход на чужденеца не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, като при прилагането на посочените критерии не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на жалбоподателя. Съдът е приел, че общите констатации в приложените по делото справки за нарушения на правата и свободите на човека в Азербайджан не достигат до такава висока степен на безогледно насилие, че да изключат необходимостта от изследване на личния елемент в бежанската история на чужденеца, респ. наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Съдът е счел, че ситуацията в Азербайджан, не може да служи като причина за предоставяне на субсидиарна закрила, нито може да се направи заключение, че при завръщането на чужденеца, той би бил подложен на сериозен риск от преследване или на тежки посегателства върху живота или личността му. Съдът е изложил и съображения, че връщането на лицето в Азербайджан няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Е. А. не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличе в него на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на страната му по произход е свързано с неспазването на правата на човека, липсата на демокрация и свобода на словото, като посочва като аргумент на твърденията си проблеми, които е имал в страната си по произход през 1988 г. Твърди, че поради отказано предложение да стане чл. на конкретна политическа партия през 2014 г. е бил заплашен от прокурорска проверка, като по късно през април 2015 г. е напуснал работата си, за да не пострадат неговите колеги и началник. Причината, която Е. А. изтъква като основна, за да напусне Азербайджан - присъствието на агенти и доносници, записващи действията и разговорите, не обосновава основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. В настоящият случай, от изнесените от чужденеца факти, не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ . Правилен е изводът на съда, че на база информацията от доказателствата по делото, следва да се приеме, че по отношение на Е. А. не съществуват реални заплахи от преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ . Обоснован е изводът на АССГ, и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на жалбоподателя за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като не е установено наличието на нито една от хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От бежанската история на лицето не се установява, че чужденецът е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Азербайджан. Съдът обосновано е приел, че в Азербайджан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива . Жалбоподателят изрично е заявил, че не са отправяни тежки лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице. Неоснователни са развитите от жалбоподателя твърдения, че съдът не е изложил убедителни мотиви относно ситуацията в страната по произход, което е от съществено значение за спазване на принципа "non refoulment" - забрана за връщане в страната на произход по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива опасност, която да е основание за прилагане на принципа "забрана за връщане" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Нещо повече - самият чужденец твърди, че в Азербайджан продължават да живеят баща му и тримата му братя, при които същият би могъл да се установи при връщането си. При отсъствието на сочените касационни основания, следва да се приеме, че постановеното от административния съд решение, с което е отхвърлена жалбата на Е. А., е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд