Решение № 240 от 22.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002104394/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от „Айсиен консулт“ ООД – гр.София, с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 360/14.03.2022 г., постановено по възз.гр.д. № 2795/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 261900/22.03.2021 г. по гр.д. № 10220/2019 г. на Софийския градски съд, дружеството и В. С. К. са осъдени солидарно да заплатят на М. И. П., както следва: на основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 1 и чл. 101 ЗЗД сумата 81 408 евро – платена цена по развален предварителен договор от 07.09.2017 г. за продажба и строителство на недвижим имот; и на основание чл. 93 и чл. 101 ЗЗД сумата 4 420 евро – задатък по договора, ведно със законната лихва върху главниците и направените по делото разноски. Молителят сочи, че на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК следва да се постанови отмяна на въззивното решение, поради наличието на нови обстоятелства и ново писмено доказателство от съществено значение за решаването на спора – декларация (без дата) от В. С. К. (ответник в производството) и М. И. П. (ищец в производството), получена от „Айсиен консулт“ ООД с акт за приемане и предаване на документация от 26.06.2023 г. и протокол за извършена частна графическа експертиза на декларацията. Според съдържанието на представената декларация, В. К. не е получавал „от името и за сметка на „Айсиен консулт“ ЕООД от лицето М. И. П. сумата от 81 408 евро“ по изброените разписки от 2017 г. и 2018 г.; по предварителния договор за продажба и строителство на недвижим имот „никога не е извършвано никакво плащане от М. И. П. на „Айсиен консулт“ ЕООД“, като всяка друга дадена декларация е невярна. Молителят твърди, че за декларацията е узнал на 26.06.2023 г., когато му е предадена от трето лице заедно с други документи, като изявленията в нея изключват възникването на вземанията на М. П. във връзка с процесния договор. С декларацията се опровергавала истинността на разписките за извършени плащания по договора, въз основа на които дружеството е било осъдено, като дори и да е имало някакви уговорки и плащания, В. К. е действал в лично качество, а не като органен представител на дружеството. Молителят счита, че това е от съществено значение за спора, разрешен с влязлото в сила решение, поради което са налице предпоставките за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответницата по молбата за отмяна - М. И. П., чрез адв.А. Г., оспорва допустимостта и основателността на искането за отмяна. Поддържа, че декларацията е неистински документ, не е подписван от нея, създаден е нарочно за настоящото производство, което личи и от забележимите при обикновен оглед различия между приложеното копие и представения в о.с.з. оригинал при изпълнението на подписа на М.П.. Деклараторът В. С. е бил страна по делото и с влязлото в сила решение е признат за солидарно задължен за вземанията, за които е осъдено и дружеството – молител. В хода на инстанционното производство ответниците са имали възможност да оспорват документите, въз основа на които исковете са уважени и тези оспорвания не са приети за основателни и доказани. Поради това, въз основа на неистинска декларация без дата, съдържаща изгодни за представящата я страна данни във връзка с плащанията по процесния предварителен договор, не може да се претендира отмяна на влязлото в сила решение. Дори да се приеме, че в случая става въпрос за една и съща декларация в два екземпляра, то новопредставеният в о.с.з. от 28.02.2024 г. екземпляр (оригинал) е напълно ново за процеса доказателство, с което молителят се е снабдил още на 22.06.2023 г. и с неприлагането му към молбата за отмяна е пропуснат срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид изложеното се поддържа, че не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение и молбата следва да се отхвърли. Ответникът В. С. К. не е изразил становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва кумулативно да са налице трите предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане от нея на дължимата грижа и процесуална небрежност. В случая, представената декларация, на която молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, е недатиран частен документ, чието доказателствено значение поначало се ограничава само до авторството на подписалите го лица, но не и за удостоверените в него факти. При липсата на дата, едната възможност е декларацията да е съставена след приключване на инстанционното производство, но в този случай ще се касае за новосъздаден документ, който е ирелевантен за фактическия състав на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Другата възможност, ако декларацията е съществувала по време на висящия между страните спор, представянето й би могло да обуслови отмяна на решението само при кумулативното наличие на посочените по-горе предпоставки – новото доказателство да е от съществено значение за резултата по делото, като представянето му пред инстанцията по същество да доведе до различни изводи за правнорелевантните факти; и непредставянето му да не се дължи на неполагане на дължимата грижа от страната. Тези предпоставки не са налице. Декларацията не е от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК и без да се обсъжда достоверността й, предвид очевидните различия в изпълнението и разположението на подписите на деклараторите в приложеното към молбата за отмяна копие (л.29) и представения в о.с.з. оригинал (л.301). Според съдържанието на документа, В. К. не е получавал „никога от името и за сметка на „Айсиен консулт“ ЕООД“ сумата от 81 408 евро по изброените разписки. Деклараторът К. е ответник по делото, който с влязлото в сила решение е осъден солидарно с дружеството - молител, съдружник е след преобразуването му (през 2018 г.) в „Айсиен консулт“ ООД и е негов съуправител. Търговското дружество и К. са свързани лица и са пряко заинтересовани от изхода на спора, поради което частни писмени или устни изявления на едно от свързаните лица не биха могли да имат съществено значение в процеса на доказване, още повече когато изявленията са за факти, ползващи другото лице. В този смисъл, дори съдът да е имал възможност да събере и обсъди това писмено доказателство, то това не би могло да доведе до различни изводи за правнорелевантните факти, касаещи извършените от ищцата плащания по валидно сключения с дружеството и развален поради неизпълнение предварителен договор. Евентуално недобросъвестно поведение на органния представител В. К. при приемането на плащанията б и обусловило имуществената м у отговорност към търговеца, но това обстоятелство е от значение за вътрешните им отношения, а не за отношенията между страните по процесния договор. Развитите в молбата за отмяна твърдения и възражения за симулативност на уговорките между ищцата и ответника В.К., освен че се въвеждат за първи път в настоящото производство, съставляват доводи за неоснователност на предявените срещу молителя искове, които в настоящото производство по отмяна е недопустимо да бъдат обсъждани. Представената декларация не е и ново писмено доказателство, което да не е могло да бъде известно на страната и тя да не е могла да се снабди с него, ако бе проявила дължимата грижа за добро водене на процеса. Ако документът действително е съществувал по време на инстанционното производство и един от управителите и съдружник в дружеството – молител е бил наясно с този факт, то непредставянето му пред решаващия съд не се дължи на извинителна причина и не може да обуслови отмяната на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството по отмяната не е средство с помощта, на което страната може да поправи собствените си грешки при попълването на делото с факти и доказателства. След като един от органните представители на дружеството е знаел и е могъл да представи своевременно документа, то знанието и възможността съществува за юридическото лице – страна по спора, което волеизявява чрез законните си представители. Не съставлява ново писмено доказателство също и документ, който е поначало негоден да бъде приет като писмено доказателство по делото. В тази връзка, нито извършената частна експертиза, възложена от молителя, съставлява ново обстоятелство, нито съставеният за нея протокол от 25.07.2023 г., обективиращ становището на експерта относно авторството на подписите в предоставената му за изследване декларация, са относими към фактическия състав на поддържаното основание за отмяна. Като целящ да замести заключение на съдебна експертиза, новосъздаденият частен документ е по принцип негодно доказателство (писмено доказателствено средство), а още по - малко е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, не е налице поддържаното от страната основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Всички останали доводи, изложени в молбата за отмяна, по същността си представляват оплаквания за неправилност на влязлото в сила въззивно решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост, т. е. - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са визирани в никоя от хипотезите по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което не могат да бъдат обсъждани в извънинстанционното отменително производство. Те биха имали значение само при преразглеждане на спора по същество, след като влезлият в сила акт бъде отменен, но основания за това не са налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение