Решение № 15219 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2015 г.

Решение № 15219 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13148/2015 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. О. С., Р. Ф. Р. С., К. В. Р. С., действащи чрез своята майка и законна представителка М. Л. С., М. С., Р. О. С. и С. С. против решение № 390 от 17.07.2015 г., постановено по адм. д. № 232/2015 г. по описа на Административен съд гр. М. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и молят за отмяната му. Ответникът - кметът на О. М. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. М. отхвърля жалбите на касаторите против заповед № 447/20.03.2015 г. на кмета на О. М., с която е отказано одобряване на проект за подробен устройствен план, като част от комплексен проект за инвестиционна инициатива за промяна на предназначението на ПИ № 283016, находящ се в землището на с. Д. Вереница, обл. М., с който се променя отреждането от "стопански двор" в "за жилищно строителство", запазва се съществуващото в имота застрояване и се предвижда пристройка към съществуваща сграда. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - кмета на община М. съобразно правомощията му по чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на праводателя на жалбоподателите е разрешено да възложи изработването на КПИИ на основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ със следните самостоятелни съставни части: проект за ПУП за промяна конкретното предназначение на имота от "стопански двор" в "за жилищно строителство" като се запазят съществуващите сгради; технически инвестиционен проект за обект: "преустройство на съществуваща сграда в жилищна сграда". С проекта за план за застрояване се запазват съществуващите две сгради, чието предназначение се променя в жилищна сграда и навес в източната й страна като се предвижда изграждане на още един навес. С. чл. 150, ал. 3 ЗУТ частите на КИИП се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж. Установено е, че в имота е извършено незаконен строеж, представляващ преустройство на съществуваща сграда в жилище, за което е издадена заповед от 15.08.2011 г. на РДНСК Северозападен район за премахването й. Жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж е отхвърлена, като решението, постановено по адм. д. № 515/2011 г. по описа на Административен съд гр. М. е влязло в законна сила на 18.05.2012 г. На жалбоподателите е даден срок да премахнат незаконния строеж, което не е сторено. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед е правилен. В случая са налице императивните забрани на чл. 134, ал. 4, т. 1 и чл. 148, ал. 7 ЗУТ, поради което правилно е отказано да се одобри проекта за ПУП като част от комплексния проект за инвестиционна инициатива. Следователно като прави извод за законосъобразност на оспорената заповед Административен съд гр. М. постановява решение в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема за ирелевантен факта за спиране на изпълнението на заповедта за премахване на незаконния строеж, тъй като наличието на същия е основание да се откаже одобряването на проект за ПУП като част от КПИИ. Обстоятелството, че са издадени две удостоверения за търпимост съобразно § 16 ПЗР ЗУТ не обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като удостоверението от 27.03.2008 г. е за "Млекосъбирателен пункт", а това от 28.09.2011 г. е за строеж "стопанска сграда", като същите са неотносими към съществуващия незаконен строеж, за което е разпоредено премахването му. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховния административен съд, второ отделение,