Решение № 3709 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12423/2011 г.

Решение № 3709 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12423/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Лом срещу решение от 04.07.2011 г. по адм. дело № 276/2011 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова заповед № 262/28.03.2011 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Цветина Александрова Цветанова за длъжността "главен архитект" и община Лом е осъдена да заплати на Цветанова сумата 1862,64 лева обезщетение. С доводи за незаконосъобразност на съдебното решение се иска отмяната му. Ответницата Цветина Александрова Цветанова оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Съображения в тази насока са изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и е извел обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно е прието в обжалваното решение, че е налице противоречие между фактически и правни основания. Като правни основания в заповедта са посочени разпоредбите на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Цитираната материалноправна норма овластява органа да уволни държавния служител, когато по време на възникване, осъществяване и прекратяване на служебното правоотношение, се установи несъвместимост с изпълняваната служба поради нарушаване на визираните в чл. 7 от закона условия за назначаване. С посочената като относима към настоящия случай разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е установена забрана да бъде назначавано за държавен служител лице, което не отговаря на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност. От представените по делото доказателства обаче е видно, че Цветанова е отговаряла на условията за назначаване на длъжността "главен архитект", посочени и в длъжностната й характеристика. Същевременно като фактически основания в оспорения административен акт са посочени отпадналото условие по чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗДСл за възникване и съществуване на служебно правоотношение без провеждане на конкурс и че не са налице предпоставките за съществуване на служебно правоотношение по заместване. Първо, в хипотезата на заместването изрично е визирана като допустима възможността служебното правоотношение да възникне и без конкурс, и второ, предпоставка за прекратяване на правоотношението би било завръщането на титуляра, каквото в случая няма. Предвид изложеното, обоснован е изводът на съда, че процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Цветина Александрова Цветанова на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението на съда за отмяна на административния акт е правилно и следва да бъде оставено в сила в тази му част, както и в частта за присъждане на дължимото до момента на постановяването му парично обезщетение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,