Решение № 5465 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Родопи, подадена чрез процесуалния представител адв. Недева, против решение № 8945 от 20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 729/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена заповед № 1106 от 21.02.2025 г. на кмета на Община Родопи и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. В приложена по делото молба – становище, чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответните страни. Ответникът – „Напоителни системи“ ЕАД, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител юрк. Тасев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Ответникът – С. И. К., редовно призовани, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, макар и не по изложените в нея доводи. Производството пред Административен съд – Хасково е образувано по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД срещу заповед № 1106 от 21.02.2025 г. на кмета на Община Родопи, с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 24 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ/, е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ – план за регулация и застрояване /ПР3/ на поземлен имот с идентификатор 10.5, представляващ земеделска земя за процедура за промяна на предназначението в землището на с. Марково, местност „Динките“, съобразно изискванията за ЗОЗЗ и Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделската земя /ППЗОЗЗ/, като се образуват: УПИ 10.38 – жилищно строителство, УПИ 10.39 – жилилищно строителство, УПИ 10.40 – жилищно строителство, УПИ 10.41 – жилищно строителство и улица-тупик, за разширение на полски път по червени, сини линии, надписи със син цвят, както и се определя начин на застрояване на сгради с Н до 10.00 м. свободно разположени в зона по ограничителна линия на застрояване, показана с плътен червен пунктир, котировки с черно и се определя устройствена зона „Жм“ с показатели, определени в матрицата. Със заповедта е одобрен и парцеларен план /ПП/ за обект: „Трасе за електроснабдяване за УПИ 10.38 – жилищно строителство, УПИ 10.39 – жилищно строителство, УПИ 10.40 – жилищно строителство, УПИ 10.41 – жилищно строителство, образувани от поземлен имот с идентификатор 10.5“, както и план-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за електрификация и за водоснабдяване със собствени водоизточници. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, същият е постановен в противоречие с материалния закон. Прието е от съда, че в процесния случай няма данни да е налице действащ Общ устройствен план /ОУП/ за община Родопи, включително и към момента на изготвяне на съдебното решение, а е изготвен само проект с решение № 106, прието с протокол № 04/ 21.12.2023 г. на Общински съвет - Родопи, съобразно който за територията на процесния имот се допуска промяна на предназначението. Според съда липсата на действащ ОУП препятства установяването какви са предвижданията и общото предназначение на тази територия, съгласно ОУП; каква е устройствената зона за процесния имот; предназначението на последния съответства ли на тази устройствена зона по ОУП, респ. предвиденото застрояване, попадащо в жилищна устройствена зона с отреждане за нискоетажно жилищно строителство с необходимите показатели в нея. Въз основа на това съдът обосновава извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59, във вр. с чл. 60 от ЗУТ, което обосновава нейната незаконосъобразност, съответно налага нейната отмяна. Съдът приема също така, че след като ЗУТ препятства изначално одобряването на ПУП - ПРЗ при липсата на ОУП за територията, включваща процесния имот, конкретните параметри на одобрения ПУП-ПРЗ са ирелевантни. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Съответен на закона и събраните доказателства е изводът на съда, че с одобрения проект на ПУП – ПРЗ са спазени изискванията, определени в Приложение № 1 към чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, както и че не е налице противоречие между текстовата и графичната част на оспорената заповед. Неправилен обаче е решаващият извод на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. С процесната заповед е одобрен ПУП – ПР3 на поземлен имот с идентификатор 10.5, представляващ земеделска земя в землището на с. Марково, местност „Динките“, в хипотезата на чл. 24 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ/ и след влизане в сила решение за утвърждаване на площадка и трасе за проектиране от комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. В този случай, както и правилно приема административният съд, приложима се явява нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ. Цитираната разпоредба /в приложимата редакция ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 01.01.2025 г./ регламентира, че извън границите на урбанизираните територии /какъвто е и процесния случай/ застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и ал. 3. Действително, обратно на твърдяното в касационната жалба, именно в тази си редакция е бил приложим в случая чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, доколкото оспорената заповед е постановена на 21.02.2025 г., т. е. след влизане в сила на тази разпоредба на 01.01.2025 г. С оглед на това и в съответствие с чл. 142, ал. 1 от АПК, към датата на издаване на заповедта, за да бъде одобрен процесния ПУП - ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 10.5 е следвало да има за процесната територия действащ ОУП. В този смисъл липсата на действащ ОУП, какъвто безспорно се установява в процесния случай, че не е налице, е пречка за изработване на ПУП – ПРЗ за имот, който е извън регулираните територии. Независимо от това обаче в конкретния случай изискването за наличие на ОУП в хипотезата на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ е следвало да бъде преценено от първоинстанционния съд при съобразяване и на изключението, изрично визирано в § 25, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр. 87 от 2025 г./, съгласно което до 31 декември 2028 г. в общините, които не е приет общ устройствен план се допуска застрояване извън границите на урбанизираните територии въз основа на подробен устройствен план за поземлен имот или за група поземлени имоти, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. По този начин законодателят е регламентирал за определен период от време, след влизане в сила на новата редакцията на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, един по-благоприятен режим по отношение застрояването извън границите на урбанизираните територии, допускайки изработването на ПУП за един поземлен имот и за територии на общини, в които не е приет ОУП, който режим е настъпил в хода на съдебното производство и е следвало да намери приложение и в процесния случай. Поради и това процесната заповед е издадена в съответствие със закона и като такава е законосъобразна. Като е достигнал до обратен извод първоинстанционния съд е постановил неправилно съдебно решение, постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което следва да се отхвърли жалбата срещу заповед № 1106/21.02.2025 г. на кмета на Община Родопи, като неоснователна. При основателността на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок и съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК разноски пред настоящата инстанция – реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 715.80 евро /1 400 лева/, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 25.11.2025 г. и платежно нареждане, както и внесена държавна такса в размер на 35.79 евро /70 лева/. На касатора следва да бъдат присъдени и своевременно заявените разноски за първата инстанция по адм. дело № 729/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, включващи 715.80 евро /1 400 лева/ реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно платежно нареждане от 23.06.2025 г., както и внесен депозит за вещо лице в размер на 230 евро /450 лева/. Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител на ответника „Напоителни системи“ ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на кмета на Община Родопи, тъй като възнаграждение в размер на по 1 400 лева /715.80 евро/ за всяка една от инстанциите не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на спора, както и при съобразяване на минималния размер на адвокатското възнаграждение за дела с такъв характер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,