Решение № 663 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5242/2009 г.

Решение № 663 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5242/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Румен Христов Велинов от град София против решение от 10.02.2009 г., постановено по адм. дело № 3864/2007 г. на Административен съд София - град /АССГ/ . Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" - София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Румен Христов Велинов срещу заповед № 7866/03.08.2007 г. на директора на Агенция "Митници", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Установено е по делото, че Румен Велинов е изпълнявал длъжността "старши инспектор" в Митница Аерогара София. На 21.04.2007 г. е бил подаден единен административен документ за оформяне на внос на пратка от ЮАР с декларирано съдържание "тоалетни води за лична употреба", за която служители от отдел "Митническо разузнаване и разследване на наркотрафика" имали сигнал, че съдържа наркотични вещества. Жалбоподателят, заедно с лицето Румен Георгиев Чукарев /получател на пратката по документи/, подал лично документите на получаване на пратката и взел същата, като я натоварил в багажника на лек автомобил "Мерцедес". Митническите служители спрели автомобила и проверили пакета, в който било установено наличието на 494 шишенца, съдържащи веществото "Катин". Със заповед № ЗАМ-253/02.07.2007 г. директорът на АМ разпоредил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство срещу Велинов, който с протокол от 09.07.2009 г. възприел описаната фактическа обстановка и предложил на дисциплинарнонаказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение", което е било наложено с оспорената пред АССГ заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Румен Велинов е изслушан от наказващия орган на 19.07.2007 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал в определения му срок. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Съдът е обсъдил подробно тези обстоятелства и е направил обоснован извод за наличието им. Твърденията за непредставени доказателства не обосновават извод за неизпълнение на изискванията по чл. 196 от АПК. Доколкото те се свеждат до неприлагане на дознание на митническия орган, то съдът е дал няколкократно възможност на лицето да представи тези доказателства, което не е направено. Липсват доказателства за използването на съдебни удостоверения, издадени от съда и за резултата от тях. Освен това, предмет на производството е дисциплинарната отговорност на служителя, в която насока е проведено дисциплинарното производство и са събрани доказателства в този аспект, при което жалбоподателят е дал обяснения, както и е имал възможността за представяне на доказателства във връзка с дисциплинарната отговорност. Неоснователен е и доводът, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и правилно административния орган е спазил изискванията на закона. Не е налице и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Служебните задължения на лицето са изяснени, както при изготвяне на заповедта, така и в доклада на Дисциплинарния съвет и 2 броя докладни записки на ръководител инспектората, на които административния орган изрично се позовава в заповедта, т. е. те са част от административната преписка по издаване на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 94 от ЗДСл, което е обсъдено и от първоинстанционния съд, но изрично се поддържа и в касационната жалба. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи, а твърдението, че срокът е пропуснат не съответства на доказателствата по делото. Първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на касационния жалбоподател, заедно с всички допустими доказателства. Предвид за изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати на АМ 150 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима субсидиарно по силата на чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение