Решение № 2178 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13745/2012 г.

Решение № 2178 от 14.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13745/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Пенка Блажова Кюрчиева от гр. София, с. Казичене, ул. "Цар Борис III" № 50 против решение № 4719/14.08.12 г. по адм. д. № 10702/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът началник РДНСК Югозападен район, представляван от юрк. Апостолова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по жалба на касатора Кюрчиева е Заповед № ДК-02-ЮЗР-405/01.09.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началник отдел "КК" при РДНСК Югозападен район е разпоредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ стоеж "Надстройка на едноетажна жилищна сграда" в УПИ ХVIII-1337,842, к. 53 по плана на с. Казичене, извършен в периода м. август-м. октомври 2009 г. от оспорващата без строителни книжа. С постановеното по делото решение оспорването е отхвърлено с мотиви относно законосъобразността на административния акт. Съдът е приел, че извършените по съществуващата едноетажна жилищна сграда строителни работи представляват настрояване на същата чрез обособяване на втори надземен етаж, достъпът до който се осъществява чрез външна стълба. Предвид безспорната констатация относно липсата на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж за извършеното надстрояване е възприет решаващ правен извод за неоснователност на оспорването. Основният касационен довод за неправилност на решението, мотивиран с неотложност на извършените строителни дейности е неоснователен. Преди всичко, разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, без да класифицира строежите от гледна точка необходимостта от извършването им на неотложни и търпящи отлагане, императивно указва, че те могат да бъдат извършвани само ако са разрешени съгласно този закон. Изключенията от това правило се съдържат в чл. 151 ЗУТ, но констатираните нови строителни дейности по съществуващата жилищна сграда не могат да бъдат квалифицирани като такива от категорията на изчерпателно посочените в тази разпоредба изключения, а представляват строеж в хипотезата на "надстройка" съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ. Фактът, че това обстоятелство оспорващата не е оспорила в депозираното срещу съставения в хода на преписката констативен акт, сочи, че обратното твърдение, заявено в първоинстанционната и касационните жалби обслужва единствено защитната й теза. Целеният резултат от строителните дейности по сградата личи от молбата с дата 30.07.09 г. за издаване виза за проектиране за "надстройка на жилищна сграда". Следва да се има предвид и обстоятелството, че извършените строителни и монтажни работи по сградата не могат да се приемат за възстановителни по смисъла на чл. 195 ЗУТ, още повече, че извършването на такива работи, в случай, че са свързани с укрепване конструкцията на сградата, иззиждане на нови стени, направа на покрив и пр. е на разрешителен режим съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. От изложеното следва, че по отношение на обжалваното решение не се констатират основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение