Решение № 508 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 552/2009 г.

Решение № 508 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 552/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия Г. срещу решение № 101 от 04.08.09 г., постановено по ВНОХД № 96/09 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 13 от 30.04.09 г. по НОХД № 129/09 г. на Сливенския окръжен съд. Визира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост. Иска се въззивното решение да се измени, като се намали наложеното наказание. Алтернативно се предлага да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от органите на досъдебното производство. Жалбата се поддържа в съдебно заседание от служебния защитник със същите алтернативни искания, но се допълва касационното основание с тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Конкретни доводи не се сочат. По делото е постъпило възражение срещу жалбата от частния обвинител В. П. С него се излагат съображения за неоснователност на доводите срещу решението и се иска същото да бъде оставено в сила. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за потвърждаване на въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, сочените основание и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда Ж. е признат за виновен в това, че на 28.12.08 г. по непредпазливост причинил смъртта на майка си В на 82 години, вследствие на умишлено нанесена на 17.12.08 г. в гр. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, поради което и на осн. чл. 124, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на ДЕСЕТ години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален "строг" режим, като е зачетено предварителното му задържане. Съдът се е произнесъл по гражданския иск и разноските по делото, в която част присъдата е влязла в сила. С атакуваното решение първоинстанционният акт е потвърден. Доколкото касационните основания по жалбата са допълнени от съдебния защитник в съдебно заседание, а единият от доводите по жалбата касае необоснованост на фактическите изводи на апелативния съд, настоящата инстанция следва да подчертае, че те не могат да предизвикат касационна проверка. В тази насока следва да се отрази, че окръжният съд и апелативният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Окръжният съд е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията. Потвърждавайки присъдата, въззивната инстанция е посочила основанията, поради които не е приела за основателни доводите в подкрепа на жалбата на подсъдимия. Отговорила е на всички доводи на защитата. В този смисъл е неоснователен доводът, че при постановяване на въззивното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 339, ал. 2 НПК. Законосъобразно двете предходни инстанции са ангажирали наказателната отговорност на Ж. по чл. 124, ал. 1 НК, за което са изложили убедителни мотиви. При разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 3 НПК. Жалбата на подсъдимия във връзка с наказанието е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изключително подробно, задълбочено и аргументирано, на две страници и половина /стр. 9 - 11/ от решението си, апелативният съд е изложил съображенията си защо наказанието не е явно несправедливо, въпреки че е определено към максимума, предвиден за съответното престъпление. Самостоятелно е преценил и е дал правилна оценка по смисъла на чл. 36 НК на всички съществуващи смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства във връзка с наказателната отговорност на Ж., в това число и на тежката му алкохолна зависимост, изразеното съжаление за извършеното, взаимоотношенията между майка и син преди престъплението и добрите му характеристични данни извън дома по доводите на защитата. Съображенията на инстанциите по фактите не следва да се повтарят за трети път. ВКС счита, че сравнително тежкото наказание за конкретното престъпление отговаря на степента на обществената опасност на деянието и дееца, пиянските подбуди и изключителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като неговата тежест би изпълнила целите по чл. 36 НК. В тази насока не са налице обстоятелства, за изменение на решението съгласно искането по жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,