Решение № 5766 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13370/2013 г.

Решение № 5766 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13370/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "АГРОДИМЕКС " ООД, гр. Търговище, с управител Н. Тенева, подадена чрез упълномощен адв. И. Желева, против решение № 4937 от 16.07.2013 г., постановено от Административен съд - София-град, Второ отделение, 23 състав, по адм. д. № 8549/2012 г. С жалбата и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се оспорват изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на процесното уведомително писмо и за извършени административни проверки. Касационният жалбоподател твърди, че при извършването на "актуализиране" на СИЗП е следвало да се спазват правилата за уведомяване на земеделските производители и за прилагане на толеранс при определяне на недопустимите за подпомагане площи. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и атакувания административен акт, като незаконосъобразни и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като след изпълнение на задълженията по чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК правилно решаващият състав е приел, че административният акт в оспорената му част е законосъобразен предвид чл. 43, ал. 3, т. 4 и 5, чл. 47, ал. 2, т. 4 и 6 от ЗПЗП и Наредба 5/2010 г. Според участващия по делото прокурор при обсъждане на заключението на СТЕ заедно с множеството писмени доказателства, са изложени убедителни съображения защо следва да бъде кредитирана СТЕ, както с оглед съответствието й с неоспорените писмени доказателства, така предвид убедителната й защита в съдебно заседание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното № 4937 от 16.07.2013 г. е отхвърлена жалбата на "АГРОДИМЕКС" ООД, гр. Търговище против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3923 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ - Разплащателна агенция /РА/, в частта, с която на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по СЕПП - за разликата от 546125.13 лв. до 585030.22 лв. и по СНДП - за разликата от 73136.1 лв. до 78346.2 лв. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това орган, в съответствие с нормите на чл. 20а, чл. 11а и § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Според Административния съд София-град оспореното уведомително писмо е постановено в изискуемата писмена форма, мотивирано е и при издаването му не са допуснати съществени отклонения от императивните административнопроизводствени правила и противоречия с приложимия материален закон. Първоинстанционният съд е анализирал всички оплаквания, развити в първоинстанционната жалба, и ги е преценил като неоснователни, от което е извел заключение за законосъобразност на процесния индивидуален административен акт. При извършаната служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалноправните разпоредби. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е констатирано, че в оспореното писмо се съдържат таблици относно заявените от жалбоподателя парцели по всяка схема или мярка за подпомагане, а именно: По СЕПП: В колона 1 и 2 на таблицата са посочени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел; в колона 3 - площ на застъпване, което не е отстранено, като разяснение към нея е посочен чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и обстоятелството, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; колона 4 - резултати от извършвани на място проверки, като в случая такива не са посочени; колона 5 - площта на парцела след извършени административни проверки с вписано правно основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; колона 6 - установената площ за всяко от посочените в нея БЗС; колона 7 - недопустима площ, конкретно за всяко от посочените в таблицата БЗС и общо - 57.87 ха. По СНДП: в колона 1 и 2 на таблицата са отразени идентификатори на БЗС и площ на декларирания парцел по тази схема; в колона 3 е посочена площ на застъпване, което не е отстранено, а като разяснение към нея е вписан чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП и обстоятелството, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено; колона 4 - резултати от извършвани на място проверки, които в случая не са посочени; колона 5 - площта на парцелите след извършени административни проверки; колона 6 - установената площ за всяко от посочените в нея БЗС; колона 7 - недопустима площ, конкретно за всяко от посочените в таблицата БЗС и общо - 57.87 ха. Освен изложеното първоинстанционният съд правилно е установил, че в текста на процесния акт е отразено, че във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 1129/2009 г. на Комисията са извършени административни проверки, посочени в чл. 20 от Регламент /ЕО/№ 73/2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства и че те представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, включително парцелите /БЗС/, за които вследствие на установени застъпвания кандидатът се е отказал или не е предоставил документи, доказващи правното основание за ползване. Относно СНДП е приложен чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на комисията - извършени са административните проверки, предвидени в чл. 20 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 от 19.01.2009 г., които включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. Кръстосаните проверки, според изложените пояснения, представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в СИЗП по чл. 24 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. В същото уведомително писмо се съдържа и таблица за механизма на изчисляване размера на финансово подпомагане, в която подробно са описани отделните компоненти, които подробно са възпроизведени във фактическата част на съдебното решение. С оглед на това, настоящият съдебен състав счита за обосновани изводите на първоинстанционния съд за мотивираност на атакувания административен акт. В мотивите на обжалваното решение са изложени правни съображения за кредитиране приетата и неоспорена съдебно- техническа експертиза, като съдът е изложил самостоятелен анализ относно допустимостта за подпомагане на отделните БЗС, по отношение на които се е произнесло изслушаното вещо лице. От съществено значение в случая са и подробните обяснения на експерта С. Коен, дадени в съдебно заседание, проведено на 18.02.2013 г. при приемане на заключението на вещото лице, които са преценени в съвкупност с останалите приети по делото доказателства. Решаващият съдебен състав намира, че правилно е счетено от страна на първостепенния съд, че от констатациите на СТЕ изцяло се потвърждава отразено в текста на процесното уведомително писмо относно недопустимите за подпомагане площи, поради това, че излизат извън допустимия за подпомагане слой и представляват участъци, заети от пътища, дървета, храсти и др., които площи не подлежат на подпомагане. След задълбочено проучване на изображенията на дигиталната ортофотокарта по отношение на заявените от жалбоподателя площи, изслушаният експерт е дал заключение, че същите са правилно разчетени, като е пояснил, че грешка в дешифрирането има, когато върху ортофотокартата изображението не е разчетено правилно. В настоящата хипотеза документите, които кандидатът за подпомагане е представил, за да установи правното основание за ползване, са въз основа на КВС, която карта се съвместява с цифровата ортофотокарта със заявените парцели, с оглед на което, ако при това съвместяване се установи разлика в координатите между двете карти, то могат да се явят застъпвания, които на място реално да не съществуват. Вещото лице е уточнило, че такова застъпване е възможно, когато се касае за малко застъпване, но когато застъпването е по границите, това застъпване не може да се дължи на грешка в ортофотокартата. Чрез заключението на вещото лице е установено, че освен кръстосаните проверки за определяне на допустимите за подпомагане площи спрямо допустимия слой са направени и проверки за съответствие на заявените и впоследствие на установените като допустими за подпомагане парцели спрямо минималния размер на парцелите, допустими за подпомагане. Извършени са и кръстосани проверки за установяване на двойно заявени /застъпени/ площи. За установените като застъпени площи е проведена процедура по изясняване на застъпванията. По отношение прилагането на допустимия толеранс при създаването на допустимия слой експертът е посочил, че площта на земеделските парцели се определя с всички средства с доказана възможност за гарантиране на качество на измерване, което е равностойно на изискваното по приложимите технически стандарти, разработени на ниво на Общността. Определеният толеранс на измерване или резерв е с максимум 1,5 м., прилаган към периметъра на земеделския парцел, а в случая цифровата ортофотокарта е с грешка 0.91 м. и не са установени отклонения при дешифрирането и определянето на слоя на допустимите площи, в резултат на което вещото лице е дало заключение, че изискуемият толеранс е спазен. Ето защо общият размер на установените от ДФЗ - РА площи и потвърденият размер от съдебно-техническата експертиза площи за 2011 г. по заявлението на дружеството-жалбоподател е 2553.68 ха. или 2.27%. Решаващият съдебен състав преценява като верни и обосновани изводите в атакуваното съдебно решение, че са спазени изискванията за извършване на проверки от компетентните за това органи, като установените обстоятелства чрез заснемане през м. юли 2011 г., с оглед високото качество на снимките, позволяват съобразяване с изискванията за надлежно идентифициране на различни части от терена и размерите на БЗС, при спазване на допустимия толеранс при измерванията. За решаващия съдебен състав е от съществено значение обстоятелството, че първоинстанционният съд правилно е преценил оплакванията на жалбоподателя във връзка с правното значение на уведомяването за промяна в допустимия за подпомагане слой. Точно е установено, че след публикуване на одобрения изготвен специализиран слой, съобразно регламентираната процедура за подаване на възражения, дружеството - жалбоподател не е направил такива в определените срокове. Независимо от това възраженията, изложени в жалбата пред съда, са проверени в хода на първоинстанционното производство чрез приетата съдебно- техническа експертиза. Според настоящия съдебен състав в случая липсват правни основания да се възприеме становището на жалбоподателя, че поради одобряване на допустимия слой в по-късен момент и неизпълнение в цялост на задълженията относно актуалния картов материал при подаване на заявленията, е следвало да се уважат претенциите за подпомагане за площи, които са недопустими съобразно приложимите материалноправни разпоредби. Така изложената теза противоречи на целите на подпомагането, изискващи да се подпомагат само земеделските производители при обработване на съответните заявени площи, а не за необработваеми или необработени площи. Безспорно е установено в хода на първоинстанционния процес, че в конкретния случай е спазена процедурата, визирана в чл. 17 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г./, изискваща кандидатите да са уведомени за констатираните при извършените кръстосани проверки застъпвания, като застъпванията са били разрешени от ДФЗ-РА въз основа на попълнените от тях "декларации за изясняване на принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин" и представените документи, доказващи правото на ползване на застъпените площи. Относно възражението за закъснялото актуализиране на слоя, което е осъществено след подаване на заявлението за подпомагане, в съдебното решение законосъобразно е преценено, че е неотносимо към наличието на материалноправните предпоставки за постановяване на оспорения частичен отказ за финансово подпомагане. Правилно е заключението на първостепенния съд, че не са регламентирани императивни задължения за ответника да извършва теренни и всички видове възможни проверки за всички БЗС, поради което са неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на чл. 9, ал. 2 и чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. В мотивите на обжалваното решение се съдържат обосновани изводи по твърденията на жалбоподателя по отношение цитираните разпоредби на чл. 34 § 1, чл. 57 § 3 и др. от Регламент 1122/2009 г. и чл. 73 от Регламент 796/2004 г., като са изложени убедителни мотиви относно неоснователността на възраженията, включително и доводите на дружеството, относими към други административни процедури. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът по касационната жалба не е релевирал искане за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,