Решение № 1530 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2012 г.

ВАСVI отделение31.01.2013 г.докладчик Атанаска Дишева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 46/28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 36/2012 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ сигнал № 8/30.01.2012 г., издаден от административен ръководител - председател на Районен съд гр. Раднево, с който на Феня Владимирова Стоянова - съдия в Районен съд гр. Раднево е обърнато внимание по реда на чл. 327 от Закона за съдебната власт. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1530 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Феня Владимирова Стоянова - съдия в Районен съд гр. Раднево против решение № 46/28.03.2012 г., постановено по адм. дело № 36/2012 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й против сигнал № 8/30.01.2012 г., издаден от административен ръководител - председател на Районен съд гр. Раднево. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - административният ръководител - председател на Районен съд гр. Раднево оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението в писмен отговор и защита по касационната жалба, представени от пълномощника адв. Н. Младенов. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Стара Загора е отхвърлена жалбата на Феня Владимирова Стоянова против сигнал № 8/30.01.2012 г., издаден от административен ръководител - председател на Районен съд гр. Раднево, с който на основание чл. 327 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е обърнато внимание на съдия Феня Стоянова да подобри организацията на работата си, тъй като е съдията с най-малко на брой дела и с най-много закъснения при изписване на съдебните актове в сравнение с останалите магистрати. За да постанови това решение съдът е приел жалбата против акта по чл. 327 ЗСВ за допустима, като в тази връзка се е позовал на установената съдебна практика на ВАС. Приел е за установено, че при извършената проверка на срочните книги за открити заседания по граждански и наказателни дела при Районен съд гр. Раднево е установено, че през 2011 г. съдия Стоянова е свършила общо 84 граждански дела и 48 наказателни дела, като е допуснала неспазване на установените процесуални срокове по чл. 235, ал. 5 ГПК и чл. 316 ГПК, чл. 308, ал. 1 и ал. 2 НПК, по общо 5 броя дела по бързото производство; 15 граждански дела по общия ред, и 2 наказателни дела, установено е също неспазване на процесуалните срокове и при предаване на отсрочени дела в деловодството - по 3 граждански дела и 2 наказателни дела /по едно АНД и НОХД/. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е допуснато нарушение на правото на защита, тъй като такова би било налице, ако е попречило релевантните за спора факти да бъдат установени точно от административния орган и съответно се е отразило върху материалната законосъобразност на акта. В случая фактът на пропускането на установените от ЗСВ и ПАРОАВАС срокове за изготвяне на съдебни актове и предаване на отложени дела в съответните деловодства е обективен и по същество не се оспорва от жалбоподателката. Броят на делата, решенията по които са постановени извън сроковете по ГПК е 25 % от общия брой свършени граждански дела, което е показателно за работата на съдията, независимо дали делата са с фактическа или правна сложност, предвид ниската средномесечна натовареност на съдиите от Районен съд Раднево през 2011 г. /28 дела по данни от отчетния доклад, достъпен на Интернет страницата на съда/, спрямо останалите районни съдилища в страната. Съдът е приел също, че е без значение наличието на официални празници, ползване на отпуск за временна неработоспособност и провеждане на открити съдебни заседания по други дела, семейни причини, които обективно са препятствали срочното изготвяне на съдебните актове и предаването на протоколите, тъй като магистратът е длъжен по силата на чл. 210, т. 3 ЗСВ да изпълнява служебните си задължения и извън работното време. Приел е за неотносимо възражението на жалбоподателката, че и други магистрати в съда са допускали закъснения при изписването на решенията. По съображения в този смисъл съдът е приел, че е доказано наличието на фактите, изложени в оспорения сигнал и като се има предвид ниската натовареност на съдиите от Районен съд Раднево, най-ниската средномесечна натовареност на съдия Стоянова - 23,7 дела при обща натовареност на съдиите от този съд - 28 дела, е направил извода, че действително е налице проблем в организацията на работата на съдията, изразяващ се преимуществено в постановяване на решения, извън процесуалните срокове. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд е оспорен акт, наименован "сигнал" № 8 от 30.01.2012 г., издаден от административен ръководител - председател на Районен съд гр. Раднево, с който на основание чл. 327 ЗСВ е обърнато внимание на Феня Владимирова Стоянова - съдия в Районен съд гр. Раднево, за това че при извършената проверка, за което е съставен съответен протокол, е констатирано неспазване на процесуалните срокове от нейна страна /чл. 235, ал. 5 ГПК, чл. 316 ГПК, чл. 308, ал. 1 и ал. 2 НПК/, при изписването на съдебните актове по 5 бързи и 15 граждански дела по общия ред, както и 2 наказателни дела - 1 АНХД и 1 НОХД, констатирано е също, че по 3 граждански дела не е спазен срока за предаване на отсроченото дело в гражданско деловодство, както и по 2 наказателни дела от частен характер. В сигнала подробно са описани делата по номера, датата на която е следвало да бъде изготвен акта и датата, на което е изготвен, съответно - датата, на съдебното заседание /на отложените дела/ и датата, на която е върнато съответното дело в деловодството, като конкретните данни са подробно и точно възпроизведени в мотивите на първоинстанционното решение. В сигнала е посочено, че за системно неспазване на процесуалните срокове през 2010 г. на Феня Стоянова е било наложено дисциплинарно наказание "забележка" със заповед № 226/23.11.2010 г., което е отменено с решение № 4628/1.04.2011 г. на ВАС, но въпреки това същата продължава да не спазва тези срокове. Обърнато е внимание на факта, че в Районен съд Раднево Феня Стоянова е съдията с най-малко на брой дела и съдията, с най-много закъснения при изписването на съдебните актове, в сравнение с останалите магистрати, така че за в бъдеще следва да подобри организацията на работата си. Към сигнала е приложен протокол от 20.01.2012 г. за извършена проверка на срочните книги за открити заседания по граждански и наказателни дела за 2011 г. в Районен съд гр. Раднево, в който са описани установените случаи на просрочени съдебни актове и несвоевременно връщане в деловодството на дела след съдебно заседание. В разпоредбата на чл. 327 ЗСВ, която е посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, е предвидено, че административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. От съдържанието на разпоредбата се налага изводът, че обръщането на внимание може да бъде осъществено от административния ръководител за допуснати нарушения, свързани с образуването и движението на делото или по организацията на работата им. Постановяването на съдебни актове извън сроковете, посочени в разпоредбите на чл. 235, ал. 5 ГПК и чл. 316 ГПК, чл. 308, ал. 1 и ал. 2 НПК, не е предвидено изрично като основание за обръщане на внимание, но не и изключено. Доколкото неспазването на сроковете за постановяване на съответните съдебни актове /в зависимост от вида на делото, вида на производството, вида на съдебния акт, с който приключва производството/, несъмнено е свързано с организацията на работата на магистрата, то обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ във връзка с организацията на работата на магистрата може да бъде направено само тогава, когато се установи, че неспазването на сроковете се дължи на проблеми в организацията на работата на магистрата. Такава проверка и обсъждане в конкретния случай не са проведени, а е прието, че за обръщането на внимание на магистрата е достатъчно наличието на обективния факт на неспазване на срокове за изготвяне на актовете по конкретно посочените дела. Предвид конкретните факти и обстоятелствата по делото, изводът, че неспазването на сроковете за постановяване на съдебни актове по делата се дължи на лоша организация в работата на магистрата, е необоснован, поради което и неправилен. Организацията на работата на съдията е свързана с разпределение на необходимото време за изпълнение на всички служебни задължения, които произтичат от заеманата длъжност, което включва проверка, обсъждане и произнасяне по текущия доклад, подготовка и провеждане на съдебни заседания, проверка на протоколи от съдебни заседания, изготвяне на съдебни актове в закрити заседания, изготвяне на съдебни актове по делата, които са обявени за решаване от открити заседания, изготвяне на мотиви по наказателни дела, по които са обявени присъди, осъществяване на всички дейности от дежурства по граждански и наказателни дела и т. н. За всяка от тези дейности несъмнено е необходимо време за проучване на преписките по делата /включващо запознаване с исканията, доводите, възраженията и становищата на страните по фактите и по правото, разпределение на доказателствената тежест в процеса, запознаване и преценка на доказателствата, на тяхната доказателствена сила и на значението им за правния спор, преценката на приложимите правни норми и т. н./, за издирване и проучване на приложима съдебна практика, становището на правната доктрина и други, като продължителността на времето за тези проучвания и съответните на това усилия от страна на съдията са пряко и неразривно свързани с фактическата и правна сложност на делата. Затова настоящият състав на съда не споделя становището на първоинстанционния съд, че е без значение фактическата и правна сложност на делата след като е обективно установен факта на допуснатото просрочие при изготвянето на съдебните актове. В конкретния случай от данните по делото са налага извода, че през проверения период - 2011 г., на съдия Стоянова са разпределяни само граждански дела по общия исков ред и бързи производства, без частни производства, след като със заповед № 197/11.10.2010 г. на председателя на съда, съдия Стоянова е изключена от програмата за случайно разпределение на делата като докладчик по частни граждански дела. В резултат на това за 2011 г. същата няма нито едно частно гражданско дело. Несъмнено е, че по общо правило делата от частен характер са с по-ниска фактическа и/или правна сложност, отколкото останалите граждански дела. Това от своя страна обуславя необходимостта от по-малко време за произнасянето по такова дело, отколкото по делата, по които съдията се произнася по общия ред. Наред с това в конкретния случай изобщо не е направен анализ на вида и тежестта на делата, които са разпределени за разглеждане от съдия Стоянова през проверявания период, съответно на делата, по които се е произнесла в срок и на делата, по които е допуснала нарушение на сроковете за произнасяне. Изводът, който е направен в оспорения пред съда сигнал, че Феня Стоянова е съдията с най-малко дела в съда и с най-много просрочени актове е декларативен и не се обосновава от доказателства по делото. В действителност по делото не са представени никакви официални данни за броя, вида на разпределените, разгледаните в открито и закрито съдебно заседание дела, за постановените актове и за техния вид /разпореждания, определения, решения/, за броя на обжалваемите, обжалваните и отменените, съответно потвърдените дела, нито са представени подобни данни за останалите съдии в същия съд, за да се прецени дали посочения по-горе извод е обоснован. Следва в тази връзка да се отбележи, че от данните, които са изложени в решението относно натовареността на съдиите в същия съд, не се потвърждава извода, че съдия Стоянова е с най-ниската натовареност - същата е разгледала за периода общо 132 дела, от които 84 граждански, от тях 77 с решение и 7 прекратени, и 48 наказателни дела, от тях 40 с решение и 8 прекратени, а останалите съдии са разгледали: съдия Драганов - 1 гражданско и 66 наказателни, или общо 67 дела, съдия Вълчанова - 14 граждански и 109 наказателни, или общо 125 и съдия Петрова - 104 граждански и 96 наказателни дела, или общо 200 дела. От тези данни се налага изводът, че само един от съдиите е свършил повече дела от съдия Стоянова, затова изводът, че последната е съдията с най-ниско натоварване, не е обоснован. Данните за разгледани и свършени дела, които са изложени в писмено становище на административния ръководител на Районен съд гр. Раднево пред първоинстанционния съд не могат да бъдат приети за меродавни, тъй като в това производство представляват само твърдения на една от страните в процеса и не са подкрепени със съответни доказателства. Наред с горното, настоящият състав не споделя извода, че е без значение за преценката на организацията на работата на съдията наличието на официални празници, ползване на отпуск за временна неработоспособност и провеждане на открити съдебни заседания по други дела. Когато просрочието на изготвянето на съдебните актове е свързано с изтичането на срока или на част от него през почивни дни, официални празници и ползване на отпуск поради временна неработоспособност, не може да се приеме, че е налице субективна причина за забавянето. Провеждането на множество съдебни заседания през летния период на годината, когато съдия Стоянова е била дежурен съдия за целия съд също представлява обстоятелство, което следва да бъде отчетено при преценката за организацията на работата на съдията. Наред с това в конкретния случай за съдията именно през този период е настъпило лично нещастно събитие /смъртта на единия й родител на 1.07.2011 г./, което необосновано от житейска гледна точка е прието за неотносимо към срочността на написването на делата и изобщо към работата на съдията. Значението на това събитие за работоспособността на съдията се засилва от факта, че е последвано в кратък срок от смъртта на другия родител - на 28.09.2011 г. Независимо от завишените изисквания към магистратите, както в професионално отношение, така и към личния им живот, подобни обстоятелства не могат да бъдат приети за напълно неотносими към работоспособността и концентрацията на съдията, а от оттам и за просрочието при написване съдебните актове. Наред с всичко изложено, в конкретния случай от съществено значение е обстоятелството, че просрочието не може да бъде прието за значително, доколкото, както е посочено и в първоинстанционното решение всички актове са постановени в рамките на тримесечен срок, с изключение на гр. дело № 371/2011 г., което според данните в протокола забавянето е с 3 месеца и 8 дни. В по-голямата част от случите става въпрос за забавяне в написването с по-няколко дни /напр. по гр. дело № 868/2010 г. става въпрос за просрочие с 1 ден, по гр. дела № 232/2011 г. и № 543/2010 г. - по 3 дни закъснение, по гр. дела № 680/2010 г., № 868/2010 г., № 156/2010 г. - по 4 дни, по гр. дела № 278/2010 г., 90/2011 г., 132/2011 г., 176/2011 г. - по 6 дни, до 18 дни по гр. дело № 377/2009 г., № 368/2010 г. и № 201/2011 г.; по три дела - 94/2011 г., 169/2011 г. и 364/2011 г. забавянето е повече от 1 месец. Отделно от това стои въпросът, че първоинстанционният съд неправилно е посочил в мотивите, че били просрочени 25 % от делата. Дори при данните, които са приети от този съд за броя на свършените дела през периода, процентът на просрочените дела е 16. В контекста на изложеното по-горе следва да се отбележи, че преценката за организацията на работата на съдията не може да се сведе до проверката относно срочността на изготвянето на актовете, без да се вземат предвид тяхната обоснованост и правилност, както и без да се отчетат вида и сложността на разпределените и разгледани на съдията дела, както и наличието на други обстоятелства от обективен характер /като например официалните празници и ползването на отпуск поради неработоспособност/ или от субективен характер /нещастно събитие в семейството/, които оказват влияние върху обективната възможност и/или субективната способност на съдията да постанови съдебните актове в регламентираните в процесуалните закони срокове за това. Във връзка с доводите, изложени в оспорения административен акт следва да се отбележи, че издателят на акта неправилно се е позовал на наложено дисциплинарно наказания на съдията, след като това наказание е било отменено при обжалването по съдебен ред. Предвид отмяната на наказанието, същото не се счита за налагано, поради което позоваването на това наказание е необосновано и неправилно. Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена жалбата на Феня Стоянова против акта, с който й е обърнато внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отменен оспорения акт. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството, тъй като такива не са претендирани от касационния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1