Решение № 460 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1550/2012 г.

Решение № 460 от 14.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1550/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал. 1 от НПК по искане /молба/ на осъдения И. И. И. за възобновяване на нохд № 125/2009 г. на Районния съд в гр. Белоградчик. В искането и писмените бележки на защитата пред касационната инстанция се сочи, че процедурата за призоваване е опорочена от съда и подсъдимият не е знаел за провежданото срещу него наказателно производство. Гражданският ищец изразява становище в подкрепа на постановената присъда. Прокурорът пледира за уважаване на искането с аргументи за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Белоградчик с присъда № 156 от 1.09.2009 г. по нохд № 125/2009 г. признал подсъдимия И. И. И. за виновен в това, че на 14.08.2008 г. в гр. Д. противозаконно присвоил чужда движима вещ- лек автомобил "Ш. Ф. " на стойност 2 800 лева, собственост на К. М., която владеел, поради което и на основание чл. 206, ал. 1 и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския ищец К. В. М. сумата 2 800 лева, представляваща обезщетение за понесените имуществени вреди. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски и дължими такси. Присъдата не е атакувана и влязла в сила на 17.09.2009 г. По делото не се съдържат данни осъденото лице да е информирано за нейното постановяване преди постъпването му в затвора за изтърпяване на друго наказание на 18.05.2012 г. Искането за възобновяване е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения: Безспорно е, че производството пред първата инстанция е проведено неприсъствено за подсъдимия. Обвинителният акт, призовката за насроченото съдебно заседание и съобщението за последиците от неявяване без уважителни причини не стигнали до него. Според отбелязванията на съдебния служител - призовкар, "лицето е търсено многократно, но не е намерено на посочения адрес". Районният съдия, след още два неуспешни опита за връчване на съдебните книжа, на 31.08.2009 г. решил, че подсъдимият е променил адреса си без да уведоми съда и делото може да се разгледа в негово отсъствие с назначаване на служебен защитник. Така процесът приключил с присъда, постановена на 1.09.2009 г. Настоящият съдебен състав счита, че не са били налице процесуалните предпоставки за задочно съдебно производство. В Районния съд в гр. Белоградчик срещу подсъдимия И. И. на 8.06.2009 г. постъпили два обвинителни акта, образувани в нохд № 177/2009 г. и нохд № 125/2009 г. с един и същ докладчик - съдия А. К. Изготвянето и връчването на книжата по двете се извършвали паралелно, но по първото дело подсъдимият ги получил, а по второто - не. На 24.08.2009 г. И. И. бил намерен на посочения от него адрес в ж. к. И. на гр. Б. и подписал книжата по нохд № 177/2009 г., а в същото време - от 16.06.2009 г. до 31.08.2009 г. според съдебните служители на РС- Берковица той не живеел там и не бил призован за нохд№ 125/2009 г. По делото няма данни, които да сочат по несъмнен начин, че подсъдимият се укривал от правосъдието, тъй като той бил открит на същия адрес в рамките на протичащото по същото време наказателно производство по нохд № 177/2009 г. Районният съд подходил формално към процедурата по връчване на съдебните книжа без да положи всички необходими и възможни усилия за фактическото й реализиране. Налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, пр. 1 от НПК за възобновяване на наказателното дело поради неучастие на задочно осъдения в наказателното производство. Данните по делото не налагат изменение на взетата по отношение на осъдения мярка за неотклонение, тъй като той се намира в затвора в гр. Враца и изтърпява наложено наказание "лишаване от свобода" - ситуация, удовлетворяваща целите на мярката за неотклонение по чл. 57 от НК. Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК