Решение № 7613 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2014 г.

Решение № 7613 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11648/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Илия Петков Стоянов, чрез пълномощник - адвокат Антоанета Денева Колева - АК - гр. Варна срещу решение № 1777 от 15.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1735/2014 г. на Административен съд - Варна. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за имуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание не се явява, не представя нови доказателства. Ответникът - Агенция "Митници", чрез юрисконсулт Шулева оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от административния съд с оглед на тълкувателно постановление № 2/2015 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в касационна жалба, на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Касационната жалба е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил иска на Илия Петков Стоянов от гр. Варна против Агенция "Митници", с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на 6.888.00 лева. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че издадените от началника на Агенция "Митници" наказателни постановления, с които са наложени административни наказания "глоба" на Илия Стоянов са отменени с влезли в сила съдебни решения. За процесуално представителство и оказване на правна помощ и защита по съдебните дела, Илия Стоянов е сключил договори за правна защита и съдействие с адвокат, съгласно които твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 6 888.00 лева. Поради отмяната на наказателните постановления от съда, ищецът е поискал от юридическото лице, което се представлява от административнонаказващия орган, издал незаконосъобразните наказателни постановления да му заплати нанесените имуществени вреди, които се изразяват в заплатени адвокатски възнаграждения. Представени са договори за правна защита и съдействие: договор № 092548 от 28.09.2010 г. за процесуално представителство по КАНД № 2411/2010 г.; договор № 168264 от 11.02.2010 г. за защита по НАХД № 4237/2009 г. на ВРС; договор № 106398 от 19.05.2008 г. за защита по НАХД № 2201/2008 г. на ВРС; договор № 168291 от 27.10.2011 г. за защита по НАХД № 2201/2008 г. на ВРС; договор № 106405 от 17.10.2008 г. за защита по НАХД № 3238/2007 г. на ВРС и КАНД № 2177/2008 г. на АдС - Варна; договор № 168283 от 8.07.2011 г. за защита по НАХД № 3238/2007 г. на ВРС и договор № 106387 от 9.10.2007 г. за защита по НАХД № 3238/2007 г. на ВРС. Общата сума на адвокатското възнаграждение по тези договори е в размер на 6 888.00 лв. Пред административния съд Илия Стоянов е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е претендирал от Агенция "Митници" в резултат от отменени наказателни постановления имуществени вреди в размер на 6 888.00 лв., които е заплатил за адвокатско възнаграждение по цитираните дела. Първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не е установена пряка причинна връзка между отменените наказателни постановления и направения разход за адвокатско възнаграждение на основание договори за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря само за вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие. Процесуалният закон, по който е приведено успешното оспорване на наказателните постановления не предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна на наказателното постановление. Решението на Административен съд - Варна е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Противоречията в съдебната практика относно характера на дейността, която осъществява административнонаказващия орган, както и правната същност на наказателното постановление, като акт, които са поставяли въпросът относно подсъдността на тези дела е разрешен от тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС и ОСС от ГК на ВКС - административният съд е компетентен да се произнесе по исковете за вреди от отменени наказателни постановления. В останалата част мотивите на първоинстанционното решение изцяло се споделят от настоящия състав. Обосновано е прието от Административен съд - Варна, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Настоящия състав приема за правилни изводите на административния съд, че няма пряка причинна връзка между заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и отменените наказателни постановления. Адвокатското възнаграждение се дължи на основание свободното договаряне и сключването на договор за правна защита и съдействие между адвоката и неговия клиент. Няма пряка причинно-следствена връзка между наказателното постановление и заплащането на адвокатско възнаграждение, тъй като възникват на различно правно и фактическо основание и не се намират в каквато и да е взаимозависимост или предопределеност. Освен това, за пълнота, настоящият състав намира за необходимо да посочи и че някои от представените договори за правна защита и съдействие не съответстват по време на проведеното съдебно производство. За процесуално представителство по НАХД № 2201/2008 г. е сключен договор № 106398 от 19.05.2008 г. за сумата от 1288 лв. Решението по това дело е отменено с решение по КНАХД № 1174/2009 г. на Административен съд - гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Независимо от това е представен договор за правна защита и съдействие № 168291 от 27.10.2011 г. за защита по НАХД № 2201/2008 г. за сумата от 1700 лв. Видно от отбелязването на касационното решение, с което е отменено решението по НАХД № 2201/2008 г. е, че е влязло в сила на 27.07.2009 г., предвид на което няма как, две години по-късно, да се осъществява процесуална защита и съдействие по приключило съдебно производство. По НАХД № 3238/2007 г. е постановено решение, което е влязло в сила на 18.11.2008 г. след касационен контрол. За процесуално представителство и защита по това дело са представени три договора. Договор № 168283 е за защита по НАХД № 3238/2007 г. на ВРС и е с дата 8.07.2011 г., а именно три години след като е влязло в сила след касационен контрол съдебното решение. Пред касационната инстанция последното по делото съдебно заседание е било на 17.10.2008 г. Очевидно е несъответствието на тези договори по време с процесуалното представителство по съдебните производства, за които са сключени. Решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. С отговора на касационната жалба е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, който се предвижда по наредбата за адвокатските възнаграждения. При този изход от спора, следва това искане да се уважи, като се присъдят на Агенция "Митници" съдебни разноски на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ в размер на 300 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение