Решение № 8983 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2012 г.

Решение № 8983 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7696/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, София (ОДМВР), против Решение № 322/12.04.2012 г., постановено по а. д. № 1150/2011 г. по описа на Административен съд София-област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АССО е отменил като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице р. № 377/18.10.2011 г., издадена от полицай Александър Добринов Тодоров от Районно управление "Полиция", Костенец (РУП), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е задържано лицето Димитър Кирилов Байрактаров. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Байрактаров против Заповед за задържане на лице р. № 377/18.10.2011 г. Ответната страна - Димитър Кирилов Байрактаров, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение и присъждане на направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция. Ответникът - Александър Добринов Тодоров, счита касационната жалба за основателна и моли уважаването й. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АССО. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Доводът за необоснованост на решението не е конкретизиран и обоснован. В жалбата не е посочено кой фактически извод на съда, на кое събрано по делото доказателство не съответства, поради което ВАС не може да го провери и да се произнесе по него. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, данни за подобно отменително основание не се откриха. Неоснователен е и доводът за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Според касатора неправилен е изводът на съда, че невписването в обжалваната заповед на фактическото основание за издаването й води до нейната незаконосъобразност. В случая е налице специална норма, изключваща това общо изискване за съдържание на административните актове; Задържаното лице не е удостоверило с документ твърдяното от него обстоятелство, че е регистриран кандидат кмет, ползващ се от закрилата на чл. 103, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК); Неправилна и необоснована и преценката на съда, че административния орган не е осигурил защитник на задържания след неговото искане, тъй като последният е заявил, че ще се ползва от ангажиран от него адвокат. Необосновано е твърдението за съществуването на специална норма в непосочен от касатора нормативен акт, която изключва необходимостта от посочване на фактическото основание за издаване на заповедите за задържане на лица по чл. 63 от ЗМВР. Такава не се сочи от касатора, тъй като липсва в нормативната база на страната. При липса на подобна норма, се прилага общата такава на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК, изискваща в административния акт да се съдържат фактическите основания за издаването му. Неоснователен е и доводът, че задържаният Байрактаров не е доказал с писмен документ твърдението си че е лице, регистрирано като кандидат кмет. Такъв, според ВАС не е необходимо. Байрактаров, според обясненията на всички разпитани по преписката лица, е заявил още при проверката на документите му като водач на МПС, че притежава това качество. По делото това се потвърждава и от становището на ответника пол. Тодоров, изказано пред ВАС. Т.е. данни за статуса на лицето полицейският орган е имал още преди съставянето на отменената заповед. Той е следвало първо да провери достоверността на така твърдяното обстоятелство и при потвърждението му, както е станало в случая, да не издава изобщо заповед за задържане. Правото на адвокатска защита, както е прието и от АССО, задължава полицейският орган да не извършва никакви действия против задържаното лице, в случай, че последното заяви, че желае ползването на такава. Смисълът на правото на защита е упълномощеният адвокат да присъства при извършването на процесуалните действия, които се извършват спрямо задържания, като следи за тяхното законосъобразно извършване. Всичко извършено спрямо Байрактаров, след като той е заявил в декларацията, приложена на л. 34 от делото, че желае да ползва адвокатска защита, се явява извършено в нарушение на закона и води до извод за незаконосъобразност на заповедта. При така изразеното становище, полицейският орган е следвало да даде срок на Байрактаров да осигури присъствието на ангажиран от самия него адвокат. Ако в срока такъв не е осигурен, сам органът е бил длъжен да осигури служебен защитник. Неизпълнението на това задължение правилно е квалифицирано от АССО като допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение. Ответникът Байрактаров е направил искане за присъждане на направените от него разноски по делото. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно и следва да се уважи. Представени са доказателства за разноски в размер на 500,00 лева, заплатени за адвокатски хонорар. Следва да бъде осъдено РУП Костенец, да ги заплати на касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС