Решение № 1203 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2010 г.

Решение № 1203 от 25.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Надежда Йорданова Оризарска от гр. Монтана, подадена против решение от 17.03.2010 г., постановено от Административен съд - Монтана, по адм. д. № 791/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката оценката на процесния имот не е извършена от техническата служба на общината, съгласно изискванията на § 31, ал. 1, 2 и 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не е заверена от ОСЗ. Касаторката твърди, че Илия Иванов Илиев не е могъл да трансформира правото си на ползване в право на собственост и лицето Виолета Борисова Върбанова не е негов наследник. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно, както и да отмени заповед № 1687/2008 г. на кмета на община Монтана като незаконосъобразна. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни: Даниела Венциславова Дамянова, Ивайло Венциславов Иванов, Христина Илиева Иванова, Георги Михов Врагов, Данаил Михов Врагов и Радослав Михов Врагов също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като не е от съществено значение обстоятелството, че оценката е извършена след тримесечния срок, визиран в § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, защото този срок е инструктивен. Съгласно § 4л ПЗР ЗСПЗЗ оценката се извършва със заповед на кмета по реда и условията на ППЗСПЗЗ. В § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ/1999 г. начинът на оценка се диференцира /ред. към 2008 г, от когато е заповедта/, в зависимост от местоположението на имота. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 17.03.2010 г. е отхвърлена жалбата на Надежда Йорданова Оризарска от гр. Монтана против заповед № 1687/01.07.2008 г. на кмета на община Монтана. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати твърдяните от жалбоподателката нарушения. Обжалваното решение е мотивирано с изслушана и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, която се е произнесла относно съответствието на определената оценка на процесния имот с изискванията и мотодологията на приложимата в случая Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Съдът се е произнесъл относно оплакванията на жалбоподателката срещу преобразуването на правото на ползване в право на собственост в полза на наследниците на Илия Илиев и е извел верен и обоснован извод за просроченост на тези възражения, тъй като заповед № 2028/26.05.2006 г. е влязла в сила, както и заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти, в който спорният имот е записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Илия Иванов Илиев. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Монтана точно е констатирал, че от заповедта за придобиване право на собственост по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за правоимащия, която е връчена на Надежда Йорданова Оризарска на 06.07.2006 г., е видно, че се касае за земя, получена при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. С препращането към § 31, ал. 1 и 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗначинът на оценката се определя и изчислява в зависимост от местоположението на имота. В случая няма спор относно обстоятелството, че имотът е извън селищно образувание, поради което правилно е приложена Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Относно твърденията на касаторката, че правото на ползване е било погасено със смъртта на ползвателя, решаващият съдебен състав счита, че не са основателни, тъй като Илия Илиев е починал през 1995 г., след като вече е бил заявил правото си на преобразуване ползването си в право на собственост през 1992 г., поради което правото му не е прекратено. Неотносими към настоящия правен спор са твърденията в касационната жалба, че лицето Виолета Борисова Върбанова не е наследник на починалия ползвател, тъй като в текста на процесната заповед не е вписано името на това лице, а е разпоредено стойността на оценката да се изплати от наследниците на Илия Илиев. С оглед на това наследниците на Йордан Симеонов са длъжни да изплатят определената оценка на наследниците на Илия Илиев, след което последните ще разрешат споровете си /ако изобщо имат такива/ относно наследствените си права. Тези евентуални спорове не касаят касационната жалбоподателка и тя е извън правоотношенията между наследниците на Илия Илиев. Не могат да се възприемат за основателни оплакванията на касационната жалбоподателка за просроченост в издаване на оспорената заповед, която е издадена след тримесечния срок, визиран в § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, защото този срок е инструктивен и бездействието на общината не може да се отрази неблагоприятно върху правата на лицата, отразени като собственици във влезлия в сила ПНИ. Неоснователни са възраженията, развити в касационната жалба за неизготвяне на оценката от техническата служба на общината, а от външно лице и за липса на заверка на оценката от страна на ОСЗ - Монтана. Върховният административен съд счита, че в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ не е регламентирана забрана за изготвяне на оценката от външен експерт, както и не е предвидено изрично изискване за горепосочената заверка. С оглед на това, следва да се приеме, че оценката е изготвена и приета от кмета на община Монтана в съответствие с приложимите условия и изисквания към определянето й. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,