Решение № 10775 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2011 г.

Решение № 10775 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1296/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Вяра Благоева Борисова от гр. Благоевград, чрез пълномощника си адвокат Даниела Димитрова Атанасова от АК-Благоевград, против решение № 765 от 17.12.2010 г., постановено по административно дело № 978 по описа за 2010 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на касаторката срещу решение № 72 от 1.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград и потвърденото с него разпореждане № 700 от 23.09.2010 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград. Оплакванията са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на ТП на НОИ - гр. Благоевград, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Благоевград, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от Вяра Благоева Борисова от гр. Благоевград решение № 72 от 1.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 700 от 23.09.2010 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - Благоевград. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 16.11.2009 г. до 1.05.2010 г., в размер на 1439,38 лв., от които 1325,71 лв. главница и 113,67 лв. лихва, начислена до 1.09.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен като поставен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, независимо колко редовно е било посещавано детското заведение, и е отхвърлил жалбата на Вяра Благоева Борисова срещу оспорваното решение на директора на ТП на НОИ - гр. Благоевград. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Вяра Благоева Борисова е работила по трудов договор в МБАЛ Благоевград, АД и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за времето от 22.05.2009 г. до 1.05.2010 г.. В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 22.05.2009 г. в ТП на НОИ - Благоевград, касаторката е декларирала, че детето й Евгения Красимирова Евгениева не е настанено в детско заведение и при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в седемдневен срок се задължава да подаде декларация за промяната. Декларирала е също, че ако не изпълни това задължение ще възстанови неправомерно полученото обезщетение заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. При направена от контролните органи на РУСО - Благоевград, проверка въз основа на констативен протокол вх. № 59 от 30.06.2010 г. било установено, че детето Евгения Красимирова Евгениева е прието в ОДЗ № 4 - гр. Благоевград на 16.11.2009 г. и в срока по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО и до отписването му на 1.05.2010 г. жалбоподателката Вяра Благоева Борисова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата и не е уведомила ТП на НОИ - Благоевград. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че детето на жалбоподателката, родено на 1.05.2008 г., за времето от 16.11.2009 г. до 1.05.2010 г. е било настанено в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Вяра Благоева Борисова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО след изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. А съгласно чл. 52а КСО осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 12 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Съгласно чл. 53, ал. 4 от КСО паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Идеята на законодателя е паричното обезщетение да се получава само от майка на дете, което не е настанено в детско заведение. С чл. 118, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено детските ясли да се създават за подпомагане на семейството при отглеждане на деца до тригодишна възраст и за осигуряване на тяхното нормално физическо и психическо развитие. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора на заведението и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях. Представено е копие от ведомост за пребиваването в яслена група (I ясла) в ОДЗ № 4 за времето от ноември 2009 г. до април 2010 г., в която са отразени дните, в които Евгения Красимирова Евгениева е посещавала детското заведение, съответно и дните, в които не е посещавала същото. Представени са и амбулаторни листи, където са посочени дните, в които Евгения Красимирова Евгениева е била болна и й е било предписано домашно лечение. Както правилно е приел административният съд, обстоятелството, че поради заболяване детето не е посещавало детската ясла през целия период, не може да промени факта на "настаняването" му в детското заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Обстоятелството дали то реално е посещавало детското заведение е ирелевантно, защото с неговото записване в яслената група то се счита за настанено в ОДЗ № 4 по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. В този смисъл, предвид възраженията на касаторката, съдът е дал правилна дефиниция на термина "настанявам", който за целите на социалното осигуряване следва да се тълкува в неразривна връзка с понятието "детско заведение". Не могат да бъдат споделени наведените в тази връзка възражения и доводи в писмената защита, че "настаняване на дете в детско заведение" не е равнозначно на "приемане на дете в детска ясла". Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този спорен въпрос. През процесния период е била в сила редакцията на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., според който парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че ОДЗ № 4 в гр. Благоевград е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на чл. 53, ал. 4 КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., законодателят е уточнил волята си, като текстът на разпоредбата е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието "детско заведение". Настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от 21.12.2010 г. уточнява тази норма в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана, а не обуславя извод, че до тази дата приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приемът в което се подчинява на два режима: този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП - за детската градина, и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. - за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. А според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая майката е подала необходимата молба за приемане на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. След като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено от приобщената по надлежния ред към доказателствения материал по делото административна преписка, че детето на касационната жалбоподателка е било записано през периода от 16.11.2009 г. до 01.05.2010 г. в ОДЗ № 4 - гр. Благоевград, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Благоевград е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Вяра Благоева Борисова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. По изложените съображения, като е отхвърлил оспорването на актовете на органите на НОИ, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно съдебно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд- шесто отделение,