Решение № 9 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2833/2014 г.

Решение № 9 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2833/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА. Ищецът [фирма] е предявил молба за отмяна на основание чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 5 ЗМТА на постановеното на 14.07.2014 г. от Арбитражния съд към Българска стопанска камара (АС при Б.) решение по В. № 5/2013 г. с която ищцовото дружество е осъдено да заплати на [фирма] сумата 8860 лв., произтичаща от неизпълнено задължение по договор за посредничество ведно със законната лихва; сумата 2744.25 лв., представляваща неустойка за забава; арбитражни разноски в размер на 688 лв. Искането на [фирма] за отмяна на постановеното от АС при Б. арбитражното решение се основава на тезата, че: 1./ Договорът, съдържащ арбитражна клауза е нищожен, поради липса на съгласие, което обуславя недействителността и на арбитражната клауза - чл. 47, т. 2 предл. 1 ЗМТА; 2./ При разглеждане на делото, АС при Б. е нарушил принципа на равнопоставеност на страните, като не е назначил преводач на законния представител на ответника по делото, който е чужд гражданин и е участвал в процеса. Това обстоятелство е опорочило и арбитражното решение на основание чл. 47, т. 3 предл. 2 ЗМТА; 3./ А. съд се е произнесъл извън предмета на спора. Произнесъл се е по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, какъвто не е предявен - чл. 47, т. 5 предл. 2 ЗМТА. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] не е изразил становище. Като взе предвид доводите на [фирма], обсъди данните по делото, както и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Молбата е неоснователна. АС при Б. е сезиран от [фирма] с два обективно съединени иска - с посочено правно основание чл. 51 ТЗ за сумата 8860 лв. и с посочено правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2744.25 лв. На 11.06.2008 г. между страните е сключен договор за посредничество по силата на който [фирма] (наречен "брокер") е приел да промотира и посредничи при намирането на купувачи и продажба на обектите - жилищни комплекси за сезонно ползване "У. къща" [населено място]. Договорено е в чл. 3 възнаграждение за брокера в размер на 10% от договорената продажна цена, платимо до 5 работни дни от датата на сключване на предварителен договор и получаване на първата вноска по него. В чл. 10 е постигнато съгласие, че "Споровете относно тълкуване и изпълнение на договора се решават доброволно, чрез преговори. При непостигане на споразумение, спорът се отнася за решаване Арбитражния съд при Българска стопанска камара". Твърдението на [фирма] по исковата молба пред арбитражния съд е, че [фирма] му дължи сумата по главния иск поради това, че в изпълнение на задълженията си е намерил купувачи за два обекта и е съдействал е за сключването на предварителни договори за тях. Платена била и първоначалната вноска, т. е. възникнали за предпоставки за заплащане на възнаграждение в размер на 10871.10 евро. Поради оспорване от [фирма], постигнало се съгласие възнаграждението да бъде намалено до 17720 лв. Независимо от това, заплатена била само половината и останали дължими още 8860 лв. Заявеният петитум е за заплащане на посочената сума, както и на обезщетение за забавеното и плащане за периода 10.04.2010 - 10.04.2013 г., като размерът е съизмерим със законната лихва върху главницата за същия период. Както бе посочено по-горе, арбитражният състав е приел, че исковете са основателни изцяло. Приел е за неоснователно възражението на ответника [фирма] за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради това, че за [фирма] е бил подписан от лице без представителна власт - пълномощник, чийто срок на мандата е бил изтекъл. От заключението на назначената по делото графическа експертиза е установено, че договорът за посредничество е подписан от законния представител на [фирма] Д. Я. и от пълномощника на [фирма] Й. П., чийто мандат действително е бил изтекъл, но действията му са потвърдени от законния представител на едноличното дружество К. Георгакос. Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна е основателна произтича от следното: Неоснователно е искането за отмяна, свързано с прилагането на чл. 47, т. 2 предл. 2 ЗМТА. Ищецът [фирма] релевира порок на волята на другата страна по арбитражното споразумение, като освен това, представителната власт на пълномощника на [фирма] е потвърдена и мълчаливо - чл. 301 ТЗ и изрично. Т. е. дори да е налице нарушение на чужди права, страната която е била надлежно представлявана, не може да се позовава на това нарушение. Арбитражното решение не подлежи на отмяна и поради наличие на основанието по чл. 47, т. 3 предл. 2 ЗМТА. Това основание отново се свързва с нарушение на чужди процесуални права пред съд. Вярно е, че законният представител на [фирма] е гръцки гражданин, но дали той се е нуждаел от преводач в арбитражното производство или не, е обстоятелство, на което би могло евентуално да се позове едноличното дружество. Не е налице и основанието по чл. 47, т. 5 предл. 2 ЗМТА. Вярно е, че в диспозитива на арбитражното решение е посочен чл. 92 ЗЗД и неустойка за забава, но искането на [фирма] е за присъждане на обезщетение за забава, не е правено изменение в рамките на производството на това иска или на обстоятелствата на които се основава то. От преценката на арбитражното решение, като цялост от мотиви и диспозитив, следва изводът, че е присъдено именно обезщетение за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) без да е налице отклонение от диспозитивното начало, което от своя страна би обусловило прилагането на чл. 47, т. 5 предл. 2 ЗМТА. Дори да не се касае за очевидна фактическа грешка, арбитражното решение не е опорочено. ВКС многократно е има случай да се произнесе, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя само правилността на решението му. Правилността на арбитражното решение е извън обсега на проверката по чл. 47 и сл. ЗМТА, поради което молбата за отмяна ще следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното, като счете, че не са налице основанията по чл. 47, т. 2, т. 3 и т. 5 предл. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.