Решение № 1421 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5941/2007 г.

Решение № 1421 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5941/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Г. срещу въззивно решение № 390 от 20.06.2007 г. на Плевенски окръжен съд по гр. д. № 227/2007 г. потвърждаващо решение № 117 от 13.10.2006 г. по гр. д. № 20054410100116/2005 г. на Левченски районен съд, с което са отхвърлени исковете за делба на земеделските земи, възстановени с решение № 83/3.11.1997 г. на ПК - гр. Левски на Н. В., за редукция на дарението, обективирано в нот.акт № 396/1993 г. и за прогласяване нищожността на констативен нот. акт № 133/1998 г.предявени от П. Г. Г. срещу Н. И. В. и А. Х. В. В бланкетната жалба са развити общи оплаквания за неправилност на съдебното решение без да са посочени конкретни касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Моли да се постанови решение, с което се уважат предявените искове. Ответниците в производството - Н. И. В. и А. Х. В. оспорват жалбата и молят въззивното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При напълно изяснена фактическа обстановка и прилагайки правилно материалния закон въззивният съд е приел, че придобития на 12.11.1938 г. по време на брака на И. Г. С. и П. И. П., сключен на 13.11.1935 г. недвижим имот, представляващ дворно място от 1 дка в с. О., заедно с построената в него двуетажна къща от 60 кв. м. към датата на смъртта - 06.1974 г. на И. С. е бил съпружеска имуществена общност, поради което преживялата съпруга П не получава дял от частта на съпруга си, тъй като наследява заедно с децата си - С. и Н. и е определил съсобствеността при квоти 2/4 за П. С. и по 1/4 за Н. В. и С. Г. Тъй като С. Г. е направила надлежно вписан отказ от наследство, оставено й от нейния баща И съдът е приел, че делът на Н. В. се е уголемил с 1/4 ид.ч., тъй като преживялата съпруга не е била призована към наследяване към момента на откриване на наследството на С. Приел е, че направеното разпореждане чрез дарение от Н. В. в полза на сина й А. В. с 1/2 ид.ч.е валидно, тъй като тя се е разпоредила с толкова, колкото е притежавала и не накърнява запазената част на С. Г. от наследството на майка й П. С., тъй като дарението не е извършено от наследодателката С, поради което е отхвърлил иска за редукция на дарението. Тъй като ищецът - касатор не е доказал твърдението си за идентичност на имотите възстановени с решение № 33/27.01.1993 г. на наследниците на И. Г. С. и решение № 83/3.01.1997 г., с което е възстановено правото на собственост на Н. В., съдът е приел, че е недопустимо в рамките на съдебната делба да се разглежда иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и е отхвърлил иска за делба. Изложил е съображения, че при евентуалното уважаване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, то и исковете по чл. 431, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 133/98 г. и за делба ще бъдат основателни. Освен това за да отхвърли иска по чл. 431, ал. 2 ГПК съдът е приел, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД касаеща нищожност на договор е неприложима, а констативния нотариален акт е издаден от компетентен орган, въз основа на влязло в сила решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради което не е налице нарушение на процедурата визирана в чл. 431, ал. 1 на ГПК. Не е приложима и нормата на чл. 75 ЗН тъй като нотариалния акт не е издаден въз основа на делба - доброволна или съдебна, в която не са участвали всички съделители. Решението е валидно, процесуално допустимо и правилно. Фактическите и правни изводи на съда почиват на доказателствата по делото и на логичното им подвеждане под хипотези са на правната норма. Чрез упражняване от наследника по закон на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН се търси защита и се реализира субективното му потестативно право на възстановяване на накърнена запазена част от конкретно наследство в резултат на извършени от наследодателя безвъзмездни разпореждания - дарения или завещателни разпореждания. Наследникът със запазена част има това субективно потестативно право и след като е заявил иска си, съдът е длъжен да го разгледа и се произнесе по търсената защита с акт по съществото на спора - т.е. с решение, което се ползва със силата на присъдено нещо. Касае се до самостоятелно материално право и при съдебен спор то получава самостоятелна защита. Спорът по чл. 30, ал. 1 ЗН спрямо спора за наличие на съсобственост по отношение на дарения или завещания имот има преюдициално значение, поради което и делбеният съд е длъжен да го разгледа и се произнесе в първата фаза на делбата. Отказът от наследство е строго формален акт, защото само тогава е налице действителен отказ от наследство, когато е направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН, т. е. когато е заявен писмено до районния съд, в района на който е открито наследството, и е вписан в особената за това книга в същия съд. Не са ли налице и двете изисквания, не съществува и валиден отказ. В случая заявлението за отказ на С. Г. има достоверна дата отпреди образуването на делбеното производство и е вписан в особената книга при районния съд на същата дата - 02.09.1993 г. Отказът като формален акт е налице от датата на вписването, поради което отказът на С. Г. от наследството на баща си е действителен, защото липсват доказателства преди това тя да е приела същото наследство и валиден. Следва да бъде отбелязано, че отказът от наследство прекратява правата на отказалия се по отношение на включените в наследството права и задължения и по силата на чл. 53 ЗН уголемява дяловете на другите наследници - на Н. В. В настоящия случай направеното разпореждане чрез дарение от Н. В. в полза на сина й А. В. с 1/2 ид. ч. е валидно, тъй като тя се е разпоредила с толкова, колкото е притежавала и не накърнява запазената част на С. Г. от наследството на майка й П. С., тъй като дарението не е извършено от наследодателката С, поради което правилно е отхвърлена претенцията на касатора за редукция на дарението. С решението по чл. 282, ал. 1 ГПК съдът установява наличието на съсобственост по отношение на конкретен обект, носителите на това право и техните части. С иска за делба могат обаче да се съединят и други искове, чието разрешаване има преюдициално значение. Правилно въззивния съд е констатирал, че за установяването на оспорването на изключителната собственост на Н. В. по отношение на имотът предмет на делбата е необходимо успешно провеждане на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, с който се разрешава спор за материално право между правоимащите по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ за това, на кого е принадлежал даден земеделски имот към момента на внасянето му в ТКЗС, не е от тази категория и не може да се съедини с иска за делба. Недопустимостта на това съединяване произтича от правната същност на решението на поземлената комисия, което има конститутивно действие и е надлежен титул за собственост на лицата, в чиято имуществена сфера е възстановен земеделският имот, а решението на делбения съд не може да замести решението на ПК. Неоснователно е и твърдението за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК. Жалбоподателят не е посочил коя конкретна императивна правна норма счита, че е била нарушена, т.е. неправилно приложена от въззивната инстанция. Позоваването на общата фраза, че решението е неправилно, без дори да е визиран съответният нормативен акт, не означава, че обжалваното решение е порочно на това основание. Изводите на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД касаеща нищожност на договор е неприложима, както и че е неприложима и нормата на чл. 75, ал. ЗН, тъй като нотариалния акт не е издаден въз основа на делба, в която не са участвали всички съделители, а констативния нотариален акт е издаден от компетентен орган, въз основа на влязло в сила решение по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, поради което не е налице нарушение на процедурата визирана в чл. 431, ал. 1 на ГПК са правилни и законосъобразни. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон- в сила. Разноски за настоящата инстанция не се търсят, поради което и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение