Решение № 7924 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2010 г.

Решение № 7924 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1537/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Кракралес" ЕАД, гр. Перник, срещу решение № 53/07.12.2009 г. по адм. дело № 4264/2007 г. на Административен съд - София -град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 14000038/16.04.2007 г. в частта на определените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчни периоди от 01.06.2004 г. до 30.09.2004 г. и от 01.06.2005 г. до 31.10.2005 г., ведно със съответните лихви, в която същият е отменен с решение № 1146/19.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУ", гр. София, при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото в тази му част. Със същото решение е отхвърлена жалбата на "Кракралес" ЕАД срещу същия РА, издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с решението на директора на дирекция "ОУИ" в частта, с която във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит са установени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) за периоди от 2001 г. до 2006 г. - ДДС за внасяне в размер на 266 006,40 лв. и съответните лихви за забава. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, навежда доводи и за материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел, че жалбата срещу частта от РА, която е отменена с решението на горестоящия административен орган част, е недопустима на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК, като е изложил доводи, че решението на директора е постановено в срока по чл. 156, чл. 6 ДОПК. В частта, в която е отхвърлил жалбата по същество, съдът е посочил, че са налице основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за изброените от него данъчни периоди от 2001 г. до 2006 г. по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), тъй като доставчиците при насрещните проверки не са представили доказателства за реалността на фактурираните доставки и за един от елементите от сложния фактически състав на начисляването на данъка по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) - а именно отразяване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчиците. Основните доводи на касатора са свързани с неправилна преценка на срока, в които се е произнесъл директора на дирекция "ОУИ", валидността на решението му и оттам допустимостта на жалбата срещу отменената с решението част. Решението на директора на дирекция "ОУИ" е от 19.07.2007 г. в 30-дневния срок за обжалване на мълчаливо потвърден РА, който започва да тече от 22.06.2007 г. и изтича на 23.07.2007 г. според мотивите на Определение № 8142/18.06.2009 г. по адм. дело № 3699/2009 г. Едната жалба до съда е подадена на 23.07.2007 г., другата от 21.08.2007 г. Решението на директора е преди изтичане на срока за изпращане на първата жалба срещу мълчаливо потвърден РА в съда - чл. 156, ал. 6 ДОПК и т. 1 от ТР № 7/2008 г. на ОС на ВАС и като такова произвежда правни последици. Същото надлежно и валидно е отменило част от РА и в тази част жалбата по съдебен ред срещу отменения РА правилно е преценена като недопустима. За останалата част от решението почти липсват конкретни касационни оплаквания, с изключение на твърдението, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби, а ДДС по тях - в справките - декларации. Сложният фактически състав по начисляване на данъка от доставчика по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) обхваща и отразяването му като задължение към фиска в счетоводството на доставчика и без този елемент не е налице начисляване на данъка по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.). Реалността на доставката също е кумулативно необходима предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, а непредставянето на доказателства за тези две предпоставки за възникване на право на приспадане на данъчен кредит от доставчиците при насрещните проверки - основание за отказ на това право на получателя по фактурите по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение