Решение № 645 от 31.10.2024 г. на ВКС по г.д. № 20248002100533/2024 г.

Производството е по чл.303, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 262949/13.12.2023 г. на М. Т. К. и М. Г. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 322/28.07.2016 г. по гр.д. № 69/2015 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която двете молителки са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. парични суми по 30 000 лева всяка една от тях, с които суми неоснователно двете са се обогатили, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба - 13.01.2015 г. до окончателното им изплащане, както и двете молителки са осъдени да заплатят на Г. Н. Г. деловодни разноски за въззивната и първата инстанция. Това решение е потвърдено с въззивно решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, което е влязло в сила. Соченото основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молбата е основана на твърдения, че с влязло в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., на основание чл.124 ал.5 ГПК е признато за установено по предявените от М. Т. К. и М. Г. Н. искове против Н. Г. Г., Д. Г. Х. и Г. Г. Г., че Г. Н. Г., починал на 25.08.2019 г., е извършил престъпление по чл.315, ал.2 вр. с чл.309 НК - на 20.08.2013 в [населено място], чрез измама склонил М. Т. К. да подпише частен документ – разписка за получена сума от 30 000 лева със съдържание, което не съответства на волята й, и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д.№.69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер, и че на 20.08.2013 г. в [населено място] чрез измама склонил М. Г. Н. да подпише частен документ – разписка за получена сума от 30 000 лева със съдържание, което не съответства на волята й, и на 13.01.2015 г. го употребил по гр.д. № 69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, за да докаже, че съществува правото му на парично вземане в посочения размер, Молителките твърдят, че доколкото решение №.322/28.07.2016 г. по гр.д. №.69/2015 г. на Бургаския окръжен съд, потвърдено с влязло в сила решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, е мотивирано именно въз основа на приетото от съда, че тези разписки са автентични документи с вярно съдържание и удостоверяват поради това факта на предаване на сочените в тях суми от ищеца на ответниците (стр. 6), като М. Т. К. и М. Г. Н. са осъдени да ги платят на Г. Н. Г., ведно със законната лихва, което решение се изпълнява по издаден на 07.12.2016 г. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело, двете искат отмяна на посоченото влязло в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. Молителките представят към молбата за отмяна препис от влязлото в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът по молбата за отмяна Н. Г. твърди в писмен отговор, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ответниците са пропуснали срока за оспорването на документите по чл.193, ал.1 ГПК (ТР №5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС) в производството, в което документите са били представени, респективно в производството, в което документите са били представени, ищецът е оспорил истинността им и оспорването не е проведено успешно. По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение № 1101/12.03.2024 г.. С това е очертан предметът на настоящото производство. За да постанови решение № 144/30.11.2016 г. по гр.д. № 416/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение 322/28.07.2016 г. по гр.д. № 69/2015 г. в обжалваната част, чиято отмяна се иска, Бургаският апелативен съд е приел следното: Защитата на ответниците (по исковете по чл.59 от ЗЗД) е построена върху възраженията, че суми по 30 000 лв. никога не са получавали фактически, нито са попълвали разписки, доказващи техни изявления в този смисъл. Така оспорват автентичността на всичките разписки не откъм положените си подписи като издатели, а откъм отразения преди тях текст. Тежестта на доказване в този случай /вж. чл.193, ал.3, предл. първо ГПК/ се носи от ответниците, за които документите създават неблагоприятната привидност, че признават получаването на процесните суми. … Направени са редица обследвания на всички разписки и не е установено извършването на материална или интелектуална подправка на съдържанието им. В рамките на настоящото производство ответниците отричат приемането на процесните суми, но доказано автентичните им разписки за по 30 хиляди лева, получени като обезщетение за смъртта на наследодателя от нямащия никакво собствено задължение за това ищец са достатъчни, за да установят верността на твърдението за неоснователно обогатяване в същия размер и за уважаване на заявените по делото главни претенции, защото изявленията в тях представляват признание на издателя за неизгодни факти, които според съдебната практика и доктрина имат доказателствена сила за установяването им. Поради подписването си от издателите - ответници, съдържанието на разписките ги обвързва изцяло, което е достатъчно за целите на висящия правен спор. Всички твърдения за измамливи и заплашителни действия от страна на ищеца спрямо ответниците с цел плащането на спорните суми остават неподкрепени от доказателствата в процеса и не могат да обосноват извод за недължимостта им. … С оглед на това и т.к. предаването на сумите от ищеца на ответниците е доказан по делото факт, а последните нямат основание да ги задържат, следва да бъдат осъдени за връщането им, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба, до изплащането. Влязлото в сила решение №.112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., е със съдържанието, което молителките твърдят. От изложеното настоящият съдебен състав приема, че обстоятелствата 1) дали молителките – ответници по исковете, разгледани по в.гр.д. № 416/2016 г. на БАС и по гр.д. № 69/2015 г. на БОС, са получили от ищеца Г. Н. Г. по делото парични суми в размер на по 30 000 лева, за които са подписали представените по делото от ищеца разписки и 2) дали молителките – ответници са подписали разписките поради измама от страна на Г. Н. Г., са от значение за изхода от спора – за извода на съда, че молителките – ответници са получили от ищеца тези парични суми и за осъждането на молителките да върнат сумите на основание чл.59 ЗЗД. С влязлото в сила решение № 112/18.10.2023 г. по гр.д. № 4621/2022 г. на ВКС, ІV г.о., е установено осъществяването на наведеното от молителките основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение – извършване на престъпни деяния на страната Г. Н. Г. - ищец по делото във връзка с решаването на делото, което е имало за последица решаването на делото в негова полза. Както основателно твърдят молителките, доводът на ответника по молбата за отмяна Н. Г., че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като ответниците са пропуснали срока за оспорването на документите по реда на чл.193, ал.1 ГПК (ТР № 5/14.11.2012 г. по т.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС) в производството, в което документите са били представени, респективно в производството, в което документите са били представени, ищецът е оспорил истинността им и оспорването не е проведено успешно, е неоснователен. Този довод се отнася до допустимостта на решението на ВКС (на което настоящият съдебен състав не извършва проверка на допустимостта), а не до основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, чието осъществяване се изследва в настоящото производство. Следва да се отбележи, че решението на ВКС не е с правно основание по чл.124, ал.4 ГПК, а с правно основание по чл.124, ал.5 ГПК, поради което и приетото в посоченото тълкувателно решение е неотносимо към него. Неоснователен е доводът на ответника Н. Г. за преклудиращата сила на пресъдено нещо на проведеното първо производство, тъй като същите възражения вече са били заявени и доколкото са разгледани, те не могат да бъдат преразгледани. Предпоставките на наведеното основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение са осъществени: С представеното по делото решение на ВКС е установено по надлежния ред по иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК извършването на престъпления по чл.315, ал.2 вр. с чл.309 НК от ищеца по делото Г. Н. Г.: че той с измама е склонил всяка една от ответниците (молителки в настоящото производство) да подпишат разписки за получаването на суми по 30 000 лева, което не е съответствало на волята им и е употребил тези разписки по гр.д. № 69/2015 г. на БОС, за да докаже съдебно предявените си вземания, представлява основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Видно от посоченото за мотивите на въззивния съд, престъплението (което е установено по надлежния съдебен ред с решението на ВКС) е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се иска (въззивният съд е приел исковете по чл.59 ЗЗД за основателни като последица от действията на Г. Н. Г., за които с решението на ВКС е прието за установено, че осъществяват състав на престъпления по НК). Налице е връзка между престъпните деяния и решението на въззивния съд - решението е повлияно от извършените престъпления, извършените престъпления са източник на неправилността на решението. На отмяна подлежи влязлото в сила въззивно решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено. Влязлото в сила въззивно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, което да започне от провеждане на открито съдебно заседание по делото, като с оглед приетото с т. 4 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС новият състав на въззивния съд следва да се произнесе и по искането за разноски в настоящото производство по отмяна на влязло в сила решение. Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът