Решение № 5202 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2016 г.

Решение № 5202 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1851/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по касационна жалба на ЕТ "Керев и син - С. К.", с. С., ул. "9-та" № 1, представлявано от С. Н. К., подадена чрез юрк. Д. Атанасова и адв. Б. Стоянов - представляващ Адвокатско дружество "Стойчев и Стоянов", срещу Решение от 16.12.2015 г., по адм. дело № 3356/2014 г., по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 161401688 от 18.08.2014 г., издаден от Л. П. Ц., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. П., възложил ревизията, и С. Д. П., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. П. ръководител на ревизията, потвърден с решение № 1137 от 11.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П., относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 273 654.70 лева ведно с прилежащите лихви по издадени фактури от "Кристи КХК 2012" ЕООД, "Билков свят" ЕООД и "Т. Х. - И. Г." ЕООД и касатора е осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП сумата 5 266 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в нарушения на материалния и процесуалния закон. Необосновани и направени при съществени процесуални нарушения са фактическите изводи на първоинстанционния съд за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки: съдът е изложил общи мотиви и не е обсъдил задълбочено и в съвкупност събраните доказателства; съдът неправилно е посочил, че липсата на административни позволителни на доставчиците за извършване на определен вид стопанска дейност е основание на ревизираното лице да се откаже право на данъчен кредит. Наличието на разрешителни, (още повече предвидени в закони, неуреждащи данъчноправна материя), не е въздигнато от ЗДДС като елемент от фактическия състав на правото на данъчен кредит; съдът не е съобразил доказателственото значение на многобройни неоспорени доказателства относно посочения факт с правно значение; касаторът излага подробно обсъждане на представените доказателства към фактурите на всеки доставчик като твърди, че изводите за недоказана реалност на доставките са необосновани, защото по време на ревизията са представени доказателства, че доставчиците са разполагали със стока от вида на процесната, а от заключението на вещото лице по основната и допълнителна съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установява последващата реализация на стоките. По делото са представени и доказателства за предаването на родово-определените стоки; съдът без основание не е кредитирал гласните доказателства относно осъществяването на процесните доставки. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Левова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 266 лева.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:

Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит, отказано на ревизираното лице в общ размер на 273 654.70 лева на основание чл. 70, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), за данъчните периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 12.2012 г., м. 03, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2013 г., по фактури издадени от "Кристи КХК 2012" ЕООД, "Билков свят" ЕООД и "Т. Х. - И. Г." ЕООД, поради отказа на което са установени процесните задължения за ДДС и лихви. Предмет на фактурите са билки и плодове - "цвят липа", "цвят бъз", "боровинка", "къпини", "суха шипка", "цвят липа суха", "плод шипка суха", "листа боровинка", "коприва", "листа бреза", "бял равнец", "полско хвощ", "суха лайка" и "шипка плод сух".

Фактическо основанието за отказ на данъчен кредит е било недоказване на реално-осъществени данъчни събития, свързани с процесните фактури за доставки на стоки.

За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице против РА, първоинстанционният съд е приел, че посоченият факт с правно значение действително не е доказан, защото по отношение на стоките не е доказано стоките да са били собственост на доставчиците, които не са разполагали с материално-техническа и кадрова обезпеченост, а от представените доказателства не се установява и транспортирането на стоките. Първоинстанционният съд е посочил, че по делото не са представени доказателства за приемо-предаването на стоките, а само фактурите не могат да бъдат доказателство за извършеното отделяне и предаване на родово определени стоки. По отношение на представените позволителни, съдът е приел, че те са в пряко противоречие с отговорите на кмета на О. П., на кмета на О. К. и на ДГС П., че не са издали такива документи на ЕТ "Керев и син - С. К.", "Стонико" ЕООД, "Билков свят" ЕООД, "Транс хим - импорт груп" ЕООД, "Дива джоб" ЕООД, "Интернешънъл ууд" ЕООД, "Хангеки" ЕООД и "Креатив феарс" ООД. В отговорите е посочено, че на "Кристи КХК 2012" ЕООД са били издадени позволителни за странични ползвания от ДГС П. с № № 023070 и 023071, а от О. К. са били издадени позволителни № 4 от 21.05.2013 г., № 5 от 23.05.2013 г. и № 6 от 07.06.2013 г., но не е било издавано от ДГС П. позволително с № 023080. На "Билков свят" ЕООД са били издадени от О. К. позволителни с № № 1, 2 и 3 от 30.05.2012 г., но не са били издавани представените от жалбоподателя позволителни № 2 от 23.05.2012 г., № № 1, 2 и 3 от 02.08.2013 г., № 9 от 19.08.2013 г., № 14 от 01.09.2013 г., № № 17, 18 и 19 от 10.09.2013 г., № 23 от 02.12.2013 г. Поради изложеното, съдът е посочил, че не се доказва тезата на ревизираното лице, че той самият или неговите доставчици са притежавали позволителни за извършване на дейности по събиране на билки, поради което съдът е направил извод, че не се доказва по безспорен начин, че доставчиците са притежавали спорната стока. Съдът не е кредитирал основното и допълнително заключение по допуснатата ССЕ, защото е приел, че същите не кореспондират със събраните писмени доказателства, а основното заключение е оспорено от процесуалния представител на административния орган. Съдът не е кредитирал показанията на разпитания свидетел В. Д. Х., управител на "Билков свят" ЕООД и на "Т. Х. - И. Г." ЕООД, защото е приел, че същите са пристрастни и необективни, доколкото свидетелят е заинтересован от изхода на делото.

Решението е неправилно.

По оплакванията за необоснованост на фактическите и правни изводи на административния съд, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, настоящият състав на касационната инстанция съобрази следното:

1. По фактурите, издадени от "Кристи КХК 2012" ЕООД за данъчни периоди м. 06, м. 07, м. 08, м. 10, м. 12.2012 г. и м. 03.2013 г. на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в общ размер на 80 486.08 лева по 40 фактури, с предмет на доставка "цвят липа", "цвят бъз", "боровинка", "къпини", "суха шипка", "цвят липа суха".

По време на ревизията са представени копия на процесните фактури, нечетливи товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи (ППП), свидетелство за регистрация МПС, с посочен собственик "А. М. - 2000" ЕООД, договор за покупко-продажба МПС от 23.08.2012 г., пътни листа от 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12, 13, 15, 16, 17.06.2012, без посочен вид на товар и без посочен документ за превоза към пътния лист, приходна квитанция от 22, 23.05.2013 г. и 12.06.2013 г., изд. от О. К. за такса за лечебни растения, свидетелство за регистрация на фискално устройство, позволителни за странични ползвания и услуги от 30.05.2012 г., 03,26,30.07.2012 г., 03.08.2012 г. от Изпълнителна агенция по горите, с посочени видове и количества билки и плодове, позволителни за лечебни растения от 21,23.05.2013 г., 07.06.2013 г., 25.08.2012 г., издадени от О. К., с посочени видове и количества билки, квитанции, договор за предоставяне на трудов ресурс от 01.04.2013 г., сключен между доставчика и "Хангеки" ЕООД, договор за предоставяне на трудов ресурс от 01.07.2012 г., сключен между доставчика и "Интернешънъл УУД" ЕООД, договор за изработка от 01.07.2012 г. с предмет "сушене на селскостопанска и диворастяща продукция", сключен между доставчика и "К.-Ф." ООД, договор за изработка от 01.07.2012 г. с предмет "сушене на селскостопанска и диворастяща продукция", сключен между доставчика и "Хангеки" ЕООД, договор за изработка от 01.04.2013 г. с предмет "транспорт и сушене на селскостопанска и диворастяща продукция", сключен между доставчика и "Интернешънъл УУД" ЕООД, фактури издадени от "Интернешънъл УУД" ЕООД на доставчика, с предмет "трудов ресурс по договор", товарителници с получател "Интернешънъл УУД" ЕООД, фактури издадени от "Хангеки" ЕООД на доставчика, с предмет "авансово плащане дизелово гориво, наем транспортно средство по договор, сушени билки по договор, трудов ресурс по договор", фактури издадени от "ЮЦДП ТП ДГС П." на доставчика, с предмет "билки и плодове", ППП от 14.07.2012 г. за сушена селскостопанска продукция между доставчика и "К. Ф." ООД, фактури, ППП, стокови разписки и товарителници между доставчика и "К. Ф." ООД, ППП от 23.08.2012 г. за наем на МПС между доставчика и "Хангеки" ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел, че реални доставки не са доказани, защото не е доказано доставчиците да са притежавали родово-определената стока, фактурирана на ревизираното лице, тъй като кметът на О. П., кметът на О. К. и ДГС П., са отговорили, че не са издали част от представените позволителни. Тези отговори, сами по себе си, не могат да бъдат обстоятелство за отказване на правото на данъчен кредит, тъй като от дадените отговори е видно, че част от позволителните са издадени, а освен това евентуални пропуски на доставчика относно административните изисквания за извършване на определена дейност, не могат да се вменят във вина на ревизираното лице и да бъдат основание за отказ на данъчен кредит, без да са обсъдени съвкупно всички събрани по делото доказателства. Съдът е посочил, че доставчикът не е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществи спорните доставки и не е доказано транспортирането на стоката, тъй като е приета за обективно установена фактическата обстановка, приета от приходните органи, че за дадения под наем автомобил "Форд транзит", с рег. № ....., в договора за наем не е уговорена и не е плащана наемна цена, няма издавани фактури и няма други доказателства за реалното изпълнение на договора за наем, съответно няма логично обяснение за причината за безвъзмездното предоставяне на автомобила. Освен това, органите по приходите са приели, че посоченият в товарителниците автомобил "Форд транзит", с рег. № ...... е лек, пътнически, с 6+1 места и товароносимост 2420 кг, а видно от товарителниците е превозвано тройно по-голямо количество билки.

Основателно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани в ревизионното производство доказателства относно тези доставки, а и мотивите му по същество се отнасят до това: разполагали ли са доставчиците с фактурираната стока и от къде са я придобили, което не може да бъде самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Само защото издателите на позволителните са посочили, че не са издавали част от тях и липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика не може еднозначно да се заключи, че пряката доставка не е осъществена.

Липсва всякакво обсъждане на подробното описание на предмета на доставките на стоките в самите фактури; приемо-предавателните протоколи по преките доставки; представените доказателства за извършване на превоз на стоката; представените доказателства във връзка с предходните доставки. Голяма част от представените доказателства за транспортиране на стоките са нечетливи и съдът е следвало да укаже на ревизираното лице да се представят четливи копия. В тази връзка, съдът не е обсъдил и дадените обяснения, че седалките на пътническия лек автомобил са били махнати, поради което е било възможно да се превози спорната стока. Освен това, последваща реализация на стока от същия вид не е била спорна.

Предвид изложеното, решението в тази част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил всички представени доказателства и поради забраната в касационното производство за нови фактически установявания тази част на решението и съответната му част за разноските подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде указания да се представят четливи копия на всички транспортни документи и да обсъди поотделно и в цялост всички представени доказателства. При извършването на тази преценка следва да се съобрази съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Съгласно насоките за тълкуване на разпоредби на тази Директива, дадени в мотивите на Решение от 18.07.2013 г. на СЕС от по дело С-78/11 Евита К, т. 37 и т. 38, СЕС е напомнил "от една страна, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C-230/94, Recueil, стр. I-4517, точка 24), и от друга страна, че запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали "Евита-К" може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело M.-G., C-273/11, все още непубликувано в Сборника, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C-285/11, все още непубликувано в Сборника, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C-643/11, все още непубликувано в Сборника, точка 57). ", както и че " За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи..."

2. По фактурите, издадени от "Билков свят" ЕООД за данъчни периоди м. 08, м. 09, м. 10 и м. 12.2013 г. на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 62 431.44 лева по 31 фактури, с предмет на доставка "цвят бъз", "суха шипка", "листа боровинка", "коприва", "листа бреза", "бял равнец", "полско хвощ", "суха лайка".

По време на ревизията са представени копия на процесните фактури, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, позволителни за лечебни растения, фактури, товарителници /нечетливи и четливи/ в т. 7 по част от фактурите, пътни листа от м. 08.2013 г., от предходен доставчик "Интернешънъл УУД" ЕООД, фактури от предходен доставчик на предходния доставчик, фактури, товарителници нечетливи, пътни листа от м. 12.2013 г., от предходен доставчик "Т. Х.-И. Груп" ЕООД, фактури за транспорт, пътни листа и товарителници от предходен доставчик, с посочена друга фирма като получател и договор за наем на МПС с "Малтигруп" ЕООД.

Първоинстанционният съд е приел, че реални доставки не са доказани, защото не е доказано доставчиците да са притежавали родово-определената стока, фактурирана на ревизираното лице, тъй като кмета на О. П., кмета на О. К. и ДГС П., са отговорили, че не са издали част от представените позволителни. Съдът е посочил, че доставчикът не е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост, за да осъществи спорните доставки. Не е доказано и транспортирането на стоката, поради установените несъответствия в представените пътни листа. Съдът е преповторил установената от приходните органи фактическа обстановка, че на рег. № ...... отговаря лек автомобил марка "Ф. Г.", собственост на К. Р. Р. (л. 1294 от делото), който към м. 12.2013 г. е работил към РУ "Транспортна полиция", ГДНП, и е декларирал, че никога не е извършвал транспортна услуга с личен или чужд автомобил и не е осъществявал контакт с "Т. Х. И. Груп" ЕООД и "Билков свят" ЕООД. По време на ревизията е извършена и насрещна проверка на "Интернешънъл УУД" ЕООД за доставките, извършени през м. август 2013 г., в хода на която е представен договор за изработка от 01.07.2013 г. между "Билков свят" ЕООД като възложител и "Интернешънъл УУД" ЕООД като изпълнител, с предмет - извършване на транспорт и сушене на селско-стопанска и диворастяща продукция за срок от 01.07.2013 г. до 31.12.2013 г., а съгласно информация от отдел "Пътна полиция" при ОДМВР П. товарен автомобил марка "Ф. Д.", с рег. № СА5142АВ, е собственост на "К1 партнерс" АД. От справка в информационния масив на НАП е установено, че "Интернешънъл УУД" ЕООД е включило в дневника за продажби издадените през м. 08.2013 г. фактури на "Билков свят" ЕООД, с предмет - транспортни услуги и сушене на билки, а през м. 10.2013 г. са отразени кредитни известия за всички тези фактури. "Интернешънъл УУД" ЕООД не е внасяло дължимия и деклариран данък по справки-декларации за периодите от м. 01. 2013 г. до м. 10.2013 г. Към фактурите за транспортни услуги са представени също товарителници и пътни листове, както и договор от 05.02.2013 г. за отдаване под наем на товарен автомобил марка "Ф. Д.", с рег. № ...., между "Малтигруп" ЕООД и "Интернешънъл УУД" ЕООД, свидетелство за регистрация на товарния автомобил на името на "К1 партнерс" АД, договор за покупко-продажба на МПС от 23.08.2012 г. между "А. М." АД (бивше "К1 партнерс" АД) и "Малтигруп" ЕООД, 2 фактури за закупено гориво от м. 08.2013 г., фактура № 11 от 31.12.2013 г., издадена от "Малтигруп" ЕООД на "Интернешънъл УУД" ЕООД, с предмет - извършване на услуга по договор.

Основателно в касационната жалба се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани в ревизионното производство доказателства относно тези доставки, а и мотивите му по същество се отнасят до това: разполагали ли са доставчиците с фактурираната стока и от къде са я придобили, което не може да бъде самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит. Само защото издателите на позволителните са посочили, че не са издавали част от тях и липсата на кадрова и техническа обезпеченост при доставчика не може еднозначно да се заключи, че пряката доставка не е осъществена.

Липсва всякакво обсъждане на подробното описание на предмета на преките доставки на стоки, документирани в процесните фактури; приемо-предавателните протоколи по преките доставки; представените доказателства за извършване на превоз на стоката; представените доказателства във връзка с предходните доставки. Голяма част от представените доказателства за транспортиране на стоките са нечетливи и съдът е следвало да укаже на ревизираното лице да се представят четливи копия от кантарните бележки и товарителници. Вещото лице по основната ССЕ не е отговорило на първия поставен въпрос, тъй като не е съпоставило представените по делото доказателства, каквато е била задачата. Освен това, последващата реализация на стоки от същия вид не е била спорна, а спорът е бил дали доставките са осъществени от посочения във фактурите доставчик. Отговорът на задача 3 от основното заключение по ССЕ е категоричен, че има съпоставимост между полученото и предадено количество стока. Съдът не е кредитирал ССЕ, защото е посочил, че вещото лице е работило по доказателства, които не са представени по делото, но същият не е указал да бъдат представени тези доказателства.

Предвид изложеното, решението в тази част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, съдът не е обсъдил всички представени доказателства и поради забраната в касационното производство за нови фактически установявания тази част на решението и съответната му част за разноските подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да укаже на ревизираното лице да представи четливи копия на товарителниците и кантарните бележки, както и документите, по които е работила експертизата и да даде указания за уточняване на противоречията, свързани с транспорта на стоките, както и да обсъди поотделно и в цялост всички събрани доказателства. При извършването на тази преценка следва да се съобрази съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик.

3. По фактурите, издадени от "Т. Х. - И. Г." ЕООД за данъчни периоди м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. на ревизираното лице не е признат данъчен кредит в размер на 130 737.18 лева по 49 фактури, с предмет на доставка "цвят липа суха", "плод шипка суха" и "шипка плод сух".

Решението в тази част е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, което налага отмяната му и постановяване на ново по същество, с което РА в тази част бъде отменен.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките на стоки не са реални само поради обстоятелствата, че от представените доказателства не се установява, че процесните стоки са били собственост на прекия доставчик и същият не е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост да ги извърши.

Съдебният състав на касационната инстанция намира, че още по време на ревизията са представени достатъчно доказателства въз основа, на които се установява, че спорните доставки са реални. Своевременно са представени копия на издадените фактури, като към всяка фактура са представени приемо-предавателни протоколи, съответстващи по вид и количество на фактурираните стоки. В том 7 от административната преписка се вижда, че към всяка фактура са представени четливи копия на товарителници и кантарни бележки, които съответстват като вид и количество на стоката в приемо-предавателните протоколи и процесните фактури. По време на ревизията са представени и фактури от предходни доставчици на прекия доставчик, които съответстват напълно като вид и количество стока на стоката по процесните доставки, а именно: фактура № 2000000038 от 01.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 200 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 951 гръб), фактура № 2000000046 от 09.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 350 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 956 гръб), фактура от предходен доставчик № 2000000047 от 10.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 7 500 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 957 гръб), фактура № 2000000044 от 07.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 630 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 958 гръб), фактура № 2000000040 от 03.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 7 900 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 959 гръб), фактура № 2000000039 от 02.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 500 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 959 гръб), фактура № 2000000043 от 06.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 000 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 960), фактура № 2000000042 от 05.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 180 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 960 гръб), фактура № 2000000041 от 04.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 750 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 961), фактура № 2000000045 от 08.01.2012 г., с предмет на доставка "шипка плод сух" 8 500 кг, издадена от "Бонус-2003" ЕООД (т. 4, л. 961 гръб), фактура № 1000000020 от 20.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 486.254 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 963), фактура от предходен доставчик № 1000000011 от 10.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 333 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 963 гръб), фактура № 1000000012 от 11.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 334 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 964), фактура № 1000000019 от 18.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 337 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 964 гръб), фактура № 1000000028 от 28.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 531.25 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 965), фактура № 1000000018 от 17.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 332 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 966), фактура № 1000000017 от 16.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 331 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 966 гръб), фактура № 1000000027 от 27.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 559 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 967), фактура № 1000000016 от 15.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 336 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 967 гръб), фактура № 1000000026 от 26.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 538 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 968), фактура № 1000000024 от 24.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 499 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 968 гръб), фактура № 1000000025 от 25.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 552.50 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 969), фактура № 1000000015 от 14.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 330 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 969 гръб), фактура от предходен доставчик № 1000000014 от 13.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 335 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 970), фактура № 1000000023 от 23.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 495 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 970 гръб), фактура № 1000000013 от 12.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 332 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 971), фактура № 1000000022 от 22.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 539 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 971 гръб), фактура № 1000000021 от 21.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 562 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 972) и фактура № 1000000012 от 11.12.2011 г., с предмет на доставка "цвят липа сух" 1 334 кг, издадена от "Д. Д." ЕООД (т. 4, л. 964).

Настоящият състав намира, обратно на приетото от първоинстанционния съд, че от горепосочените доказателства се установява, че прекият доставчик е разполагал със стока от вида на процесната, която е предадена на ревизираното лице. Освен това, приходните органи не са оспорвали, че предметът на фактурираните доставки е налице, но са приели, че действителният изпълнител на доставката не е "Т. Х. - И. Г." ЕООД. Настоящият състав на касационната инстанция, като съобрази, че ревизиращите органи не са посочили кой евентуално е доставил процесната стока, след като от представените доказателства се установява, че доставчикът е разполагал със стоки от същия вид, намира, че не е следвало да откажат претендираното право, освен ако въз основа на обективни данни не са установили, че ревизираният получател участва в данъчна измама. Такива мотиви РА и потвърждаващото го решение не съдържат. Освен това, от основното и допълнително заключение по ССЕ се установява последващата реализация на стоките. От заключението се установява, че основно билките, купени от "Т. Х. - И. Г." ЕООД, са продадени на "Камея М" ООД, което дружество е основен клиент на ревизираното лице, а "Камея М" ООД от своя страна е извършило вътреобщностни доставки с билките. Същият извод по отношение на последващата реализация е направен и от приходните органи. По делото не е било спорно, че по всички процесни фактури е налице плащане, което е допълнителна индиция за реалност на доставките.

Необосновано и в противоречие с материалния закон, при посочените доказателства, съдът е потвърдил отказа на данъчен кредит в размер на 130 737.18 лева по издадените фактури от този доставчик. Въпросните фактически изводи са подкрепени и от свидетелските показания на разпитания свидетел, които е следвало да се обсъдят във връзка с представените по делото доказателства, а не да игнорират от първоинстанционния съд единствено с мотива, че свидетелят е управител на дружеството - доставчик и е заинтересован от изхода на спора. Преценката на свидетелските показания следва да е с оглед на всички събрани по делото доказателства, а не изолирана.

Относно тази част на спора следва да се има предвид тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС в Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му доставки, поради това че издателят на фактурата за тези стоки или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. Съгласно решението по делото "М. П." ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с твърденията за липса на материална или кадрова обезпеченост, както и евентуални пропуски в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, такива пропуски, сами по себе си, не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в посочената част и в съответната за разноските, следва да се отмени, като вместо него в тази част се постанови друго по същество, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в посочената част.

С оглед изхода на спора, на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции, съобразно, частта, с която е уважена касационната жалба и РА е отменен. Пред първоинстанционният съд са претендирани разноски за държавна такса - 50 лева, такси за вещи лица - общо 600 лева и адвокатски хонорар - 3 000 лева, като не е представен списък по чл. 80 ГПК. Пред касационната инстанция е представено доказателство за платена държавна такса в размер на 25 лева, като не е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за други направени разноски. Общият размер на направените разноски е 3 675 лева. Съобразно изхода от спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 1 755.71 лева. По разноските, съответни на останалата част на спора, следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 и чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение