Решение № 2061 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2019 г.

ВАСIV отделение10.02.2020 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 357 по описа за 2018 г. на Административен съд Сливен. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на М. Лалева, [населено място] сумата 1070 лв. разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2061 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2019 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", представляван от пълномощник Брайкова срещу решение № 69 от 24.04.2019 г., постановено по адм. дело № 357 по описа за 2018 г. на Административен съд Сливен. С него е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-200-6500/4995 от 12.11.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върната преписката за ново произнасяне. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира заплащане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът - М. Лалева, чрез процесуалния представител оспорва касационната жалба в съдебно заседание, счита, че е неоснователна, излага подробни доводи и претендира присъждане на разноски за тази инстанция по приложен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.. Предмет на контрол пред първата инстанция е било уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-200-6500/4995 от 12.11.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът е приел, че така издаденото уведомително писмо не е мотивирано с фактически и правни основания. Обсъдил е събраните в съдебното производство доказателства и е приел, че заключението на вещото лице от 25.03.2019 г. е подробно и изнася факти, които са относими към заявеното от лицето по мярка 11 "Биологично земеделие" от "Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2016 г. пред ДФ "Земеделие", за пчелин № 8870-0753, в гр. Кермен, общ. Сливен с регистрирани в него 260 бр. пчелни семейства като стопанството е в състояние на "преход". Налице са и данни, че е била налице техническа грешка, която сертифициращата компания Австрия Био Гаранти клон България е отстранила и уведомила ДФ с писмо на 12.05.2017 г. с категорично заключение за състоянието на пчелина към 27.6.2016 г. Административният акт, предмет на оспорване е издаден на 12.11.2018 г. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдебният акт е обоснован. Правилен е направеният от съда извод за липса на изложени фактически и правни основания за издаването на уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 за кампания 2016 г. Административният акт е неясен и установяване на спорното е било въз основа на изнесеното от вещото лице. Установено е изпълнение на изискванията за биологично производство при стопанство в "преход" по смисъла на Наредба № 4 от 24.2.2015 г., чийто чл. 11, ал. 4 е бил отменен като противоречащ на закона с решение № 8834 от 2019 г. на ВАС, в сила от 10.12.2019 г. Тази разпоредба е била действаща към момента на постановяване на процесния индивидуален административен акт, но макар и посочена, тя не е дала яснота по конкретния казус защо е било взето такова решение от административния орган. След като в касационната жалба няма наведени оплаквания, които да наложат друг извод, то решението е правилно е следва да бъде оставено в сила. Само за пълнота следва да се отбележи, тъй като няма оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения, че съдът неправилно е допуснал и възложил задача на вещото лице, под № 3 от въпросите към заключението, която изисква правни преценки и което процесуално действие представлява нарушение на процесуалния закон. Дали е правилно или не приетото от ДФ "Земеделие", че оспорващия не отговаря на изискванията на програмата и не следва да й бъде оторизирана сума по направление "Биологично пчеларство" представлява отговор на основния спорен правен въпрос по настоящето дело, който отговор следва да бъде даден единствено и само от съда. Вещото лице изнася факти, които съда цени и въприема или не, вземайки предвид всички останали доказателства по делото. На ответника се следват разноски за тази инстанция в размер на 1070 лв., видно от представените доказателства. Няма основание за намаляване на посочения размер адвокатско възнаграждение, което е в минимални размери. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 11, ал. 4