Решение № 4150 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2019 г.

Решение № 4150 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на Р. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител – адв. Банков, срещу решение № 1127 от 07.06.2019 г. по административно дело № 702/2019 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й против решение с рег. № 460 р-1300/15.02.2019 г. на началник на Пето Районно управление на МВР – Варна, с което е отказано подновяване на срока на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071 от 20.02.2014 г. валидно до 20.02.2019 г. и на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. валидно до 20.02.2019 г., отнето е разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071 от 20.02.2014 г., отнето е разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. и е разпоредено изземването на пистолет "Валтер", мод. РК380, кал. 9 х17 с фабр. № КР001492 и числящите се боеприпаси. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - началник на Районно управление на МВР – Варна – не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на Р. В. от [населено място] срещу решение с рег. № 460 р-1300/15.02.2019 г. на началник на Пето Районно управление на МВР – Варна, с което е отказано подновяване на срока на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071 от 20.02.2014 г. валидно до 20.02.2019 г. и на разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. валидно до 20.02.2019 г., отнето е разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20140030071 от 20.02.2014 г., отнето е разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси № 20140030076 от 20.02.2014 г. и е разпоредено изземването на пистолет "Валтер", мод. РК380, кал. 9 х17 с фабр. № КР001492 и числящите се боеприпаси. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателката. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителката не е изтъкнала основателна причина, нито е представила доказателства, че огнестрелното оръжие й е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства не обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота или имуществото на жалбоподателката или нейните близки. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторката е подал заявление от 18.01.2019 г. с искане за подновяване на разрешението й за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие до началника на пето РУ на МВР - Варна като е посочил, че оръжието й е необходимо за самоотбрана, тъй като е управител на "Планета футбол"ЕООД, притежава фирма за букмейкърска дейност, не са отправяни заплахи спрямо нея и семейството й. След изясняване на всички факти и обстоятелства от значение по случая началникът на пето РУ- МВР – Варна е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал подновяването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационната жалбоподателка, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на В. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторката не е посочила и доказала основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Със закона не се въвеждат различни условия, на които следва да отговаря лицето в случаите, когато вече му е било издавано такова разрешение за предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1. Противното би означавало, че разрешението не би следвало да е скрепено със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не е доказана в случая. Като е стигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна АС – Варна е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на Административен съд Варна, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,