Решение № 14727 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2014 г.
ВАСVIII отделение08.12.2014 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2144 от 28.11.2013 г. постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 122 по описа на същия съд за 2013 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт № 02251200014/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП с решение № 424/03.12.2012 г. в частта, с която е отказано правото на приспадане данъчен кредит в размер на 481 752 лева и лихви за просрочие в размер на 67 863.61 лв. по фактури, издадени от "Блясък 1950" ЕООД, гр. Нова Загора, "Каза Диференте" ООД, гр. Стара Загора, "Ди Ес Строй" ООД, гр. Стара Загора, "Тера Стъклопласт" ООД, с. Преславец, община Харманли, "Успех 2003" ЕООД, гр. Стара Загора, "Октопод" ЕООД, гр. Гълъбово и "Кива Енерджи", гр. Стара Загора. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14727 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1819/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП срещу Решение № 2144 от 28.11.2013 г. постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 122 по описа на същия съд за 2013 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 02251200014/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП с решение № 424/03.12.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Оре-3" АД, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е оставил без разглеждане жалбата на "Оре-3" АД против Ревизионен акт № 02251200014/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП с решение № 424/03.12.2012 г., в частта, относно непризнат данъчен кредит по фактура № 152/30.11.2010 г., издадена от "Озон Секюрити" АД, както и начислен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. В тази част решението е влязло сила, като необжалвано. Касаторът обжалва съдебното решение на АС - Бургас, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 02251200014/30.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас, сега "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП с решение № 424/03.12.2012 г., в частта, с която е отказано правото на приспадане данъчен кредит в размер на 481 752 лева и лихви за просрочие в размер на 67 863.61 лв. по фактури, издадени от "Блясък 1950" ЕООД, гр. Нова Загора, "Каза Диференте" ООД, гр. Стара Загора, "Ди Ес Строй" ООД, гр. Стара Загора, "Тера Стъклопласт" ООД, с. Преславец, община Харманли, "Успех 2003" ЕООД, гр. Стара Загора, "Октопод" ЕООД, гр. Гълъбово и "Кива Енерджи", гр. Стара Загора. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че относно доставчиците "Блясък 1950" ЕООД, гр. Нова Загора, "Каза Диференте" ООД, г. Стара Загора, "Ди Ес Строй" ООД, гр. Стара Загора, "Тера Стъклопласт" ООД, с. Преславец, община Харманли, "Успех 2003" ЕООД, гр. Стара Загора, "Октопод" ЕООД, гр. Гълъбово и "Кива Енерджи", гр. Стара Загора ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал правото на данъчен кредит по фактури, издадени от горецитираните доставчици на "Оре-3" АД. В останалата част решението на Административен съд -Бургас е влязло в сила като необжалвано. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. С РА, в обжалваната му част на РЛ е отказано право на данъчен кредит както следва: в размер на 26 730 лв. по фактури, издадени от "Блясък 1950" ЕООД, с предмет "услуга съгласно договор за разкривки кариера Дядово", "инертни материали за насип"; в размер на 156 870 лв. по фактури, издадени от "Каза Диференте" ООД с предмет "инертни материали за насип"; в размер на 139 776 лв. по фактури, издадени от "Ди Ес Строй" ООД с предмет "инертни материали за насип"; в размер на 2 100 лв. по фактури, издадени от "Тера Стъклопласт" ООД с предмет "услуга съгласно договор за разкривки хоризонти, кариера Дядово"; в размер на 153 896 лв. по фактури, издадени от "Успех 2003" ООД с предмет "услуга съгласно договор за разкривки хоризонти, кариера Дядово", "инертни материали за насип", "услуга съгласно договор за разкривки кариера Дядово"; в размер на 1 080 лв. по фактура, издадени от "Октопод" ЕООД с предмет "услуга съгласно договор за разкривка хоризонти, кариера Дядово"; в размер на 1 300 лв. по фактура, издадени от "Кива Енерджи" ЕООД с предмет "услуга - разкривка кариера Дядово". Приходните органи са приели, че не са налице реално извършени доставки и на осн. чл. 69 вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по фактурите, издадени от описаните по-горе доставчици. За да отмени РА, съдът буквално е възпроизвел фактическата обстановка, описана в решението на данъчния директор. В хода на ревизионното производство, във връзка с допълнително начисления ДДС са представени множество писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат подробно и описателно извършените от приходните органи насрещни проверки, без да е извършен анализ на събраните в хода на тези проверки писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред административния съд, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение